Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/614“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Разг.</i> Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. <i>Безиросах стола. | + | <i>Разг.</i> Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. <i>Безиросах стола.</i> <i>Безиросвам ламперия.</i> <b>безиросвам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗИРО`СВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> безиросвам <i>и от</i> безиросвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИ`СКРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> При който не се получават искри, който не дава искри. <i>Безискрови | + | <b>БЕЗИ`СКРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> При който не се получават искри, който не дава искри. <i>Безискрови инструменти{{попр|Отпечатано „итструменти“.}}.</i> <i>Безискрови електрически изпразвания.</i> <i>Безискрова работа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗИСТЕ`Н</b>, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -а, <i>м.</i> Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. <i>Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна.</i> К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 160{{попр|Премахване на излишен интервал.}}. <i>Така и улиците на Преспа се събираха към чаршията и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени.</i> Д. Талев, ЖС, 24. |
| − | — От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: | + | — От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: <em>безесте`н</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИСТЕНДЖИ`Я</b>, - | + | <b>БЕЗИСТЕНДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Търговец, който има магазин в безистен. <i>Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, / тамо кроит рубо калугерско.</i> Нар. пес., СбБрМ, 208. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bezestencı. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗИСТЕ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> безистен. <i>Безистенски магазин.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКА`МЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> За апарати, уреди и под. — който няма камери. <i>Безкамерни водотръбни котли.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКА`СОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> При който не се плащат пари в брой. <i>Безкасов начин на плащане.</i> <i>Безкасова операция.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Безкасово плащане</b>. <i>Банк.</i> Плащане, което се осъществява, без да се използуват налични пари, чрез прехвърляне на сумата от банковата сметка на длъжника в банковата сметка на кредитора; безналично плащане. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКА`СОВО</b> <i>нареч.</i> Без налични пари; по банков път. <i>Имате възможност .. да плащате безкасово стоки и услуги.</i> 24 часа, 1999, бр. 286, 26. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗКВАРТИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>прил. Рядко.</i> Който се нуждае от квартира, който няма квартира. <i>В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни.</i> К. Калчев, ДНГ, 14. | <b>БЕЗКВАРТИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>прил. Рядко.</i> Който се нуждае от квартира, който няма квартира. <i>В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни.</i> К. Калчев, ДНГ, 14. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКВА`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> За тестени изделия — който е приготвен без квас. <i>Безквасен хляб.</i> <i>Безквасна пита.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКВА`СНО</b>. <i>Нареч. от</i> безквасен. <i>Безквасно омесен хляб.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКИСЛОРО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец</i>. 1. Който не съдържа кислород. <i>Безкислородна течност.</i> <i>Безкислородна атмосфера.</i> <i>Безкислородна среда.</i> |
| − | + | 2. Който става без наличие на кислород. <i>За късо време растителните клетки могат да живеят за сметка на безкислородното — анаеробното дишане.</i> Т. Дарджонов, МПЖ, 27. | |
| − | |||
| − | <i>— анаеробното дишане.</i> Т. Дарджонов, МПЖ, 27. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За житно растение — който не е завързал клас, не е изкласил. <i>Безкласи стръкове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКЛА`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> Безклас. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКЛА`СОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не се дели на класи, при който няма класи. <i>Безкласово общество.</i> <i>Безкласов обществен строй.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКЛЕ`ТЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Който е без клетки. <i>Безклетъчна маса.</i> <i>Безклетъчно основно вещество.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗКНИ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 24. <i>Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат.</i> У, 1871, бр. 8, 114. <i>По едно време | + | <b>БЕЗКНИ`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Остар</i>. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. <i>Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 24. <i>Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат.</i> У, 1871, бр. 8, 114. <i>По едно време Кондьо беше са разгорящил, .., да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 49. |
| + | |||
| + | 2. Който няма книжнина; непросветен. <i>И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .., с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 661. | ||
— Сп. Любословие, 1842. | — Сп. Любословие, 1842. | ||
| Ред 53: | Ред 55: | ||
<b>БЕЗКНИ`ЖНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безкнижен. <i>Миндов пише просто, безкнижно.</i> И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4. | <b>БЕЗКНИ`ЖНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> безкнижен. <i>Миндов пише просто, безкнижно.</i> И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗКНИ`ЖНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неграмотност. <i>Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей!</i> К. Христов, ППож., 59. | + | <b>БЕЗКНИ`ЖНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неграмотност. <i>Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей!</i> К. Христов, ППож., 59. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗКНИЖО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Който е неук, необразован. <i>Аз</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 10:03, 19 октомври 2013
Разг. Намазвам с безир дървени мебели, плоскости и под. Безиросах стола. Безиросвам ламперия. безиросвам се страд.
БЕЗИРО`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от безиросвам и от безиросвам се.
БЕЗИ`СКРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. При който не се получават искри, който не дава искри. Безискрови инструменти*. Безискрови електрически изпразвания. Безискрова работа.
БЕЗИСТЕ`Н, мн. -и, след числ. -а, м. Голямо, обикн. сводесто здание с вътрешни търговски магазини. Дойчин ги поведе към Султан Мурадовия безистен, за да видят препълнените с най-скъпа стока триста дукяна. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 160*. Така и улиците на Преспа се събираха към чаршията и се сплитаха там в гъста мрежа от сокаци, ъгли и няколко стари, мрачни безистени. Д. Талев, ЖС, 24.
— От перс. през тур. bezesten. — Друга (остар.) форма: безесте`н.
БЕЗИСТЕНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Търговец, който има магазин в безистен. Па се свали църниот арапин / па се свали во Стамбол чаршия, / право тегли на безистенджии, / тамо кроит рубо калугерско. Нар. пес., СбБрМ, 208.
— От тур. bezestencı.
БЕЗИСТЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от безистен. Безистенски магазин.
БЕЗКА`МЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. За апарати, уреди и под. — който няма камери. Безкамерни водотръбни котли.
БЕЗКА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плащат пари в брой. Безкасов начин на плащане. Безкасова операция.
◇ Безкасово плащане. Банк. Плащане, което се осъществява, без да се използуват налични пари, чрез прехвърляне на сумата от банковата сметка на длъжника в банковата сметка на кредитора; безналично плащане.
БЕЗКА`СОВО нареч. Без налични пари; по банков път. Имате възможност .. да плащате безкасово стоки и услуги. 24 часа, 1999, бр. 286, 26.
БЕЗКВАРТИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. прил. Рядко. Който се нуждае от квартира, който няма квартира. В това широко помещение с два прозореца спят двама от нашите .. Всички сме .. безквартирни. К. Калчев, ДНГ, 14.
БЕЗКВА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. За тестени изделия — който е приготвен без квас. Безквасен хляб. Безквасна пита.
БЕЗКВА`СНО. Нареч. от безквасен. Безквасно омесен хляб.
БЕЗКИСЛОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. 1. Който не съдържа кислород. Безкислородна течност. Безкислородна атмосфера. Безкислородна среда.
2. Който става без наличие на кислород. За късо време растителните клетки могат да живеят за сметка на безкислородното — анаеробното дишане. Т. Дарджонов, МПЖ, 27.
БЕЗКЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. За житно растение — който не е завързал клас, не е изкласил. Безкласи стръкове.
БЕЗКЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Безклас.
БЕЗКЛА`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се дели на класи, при който няма класи. Безкласово общество. Безкласов обществен строй.
БЕЗКЛЕ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който е без клетки. Безклетъчна маса. Безклетъчно основно вещество.
БЕЗКНИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка. Ил. Блъсков, ПБ, 24. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат. У, 1871, бр. 8, 114. По едно време Кондьо беше са разгорящил, .., да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар. З. Стоянов, ЗБВ I, 49.
2. Който няма книжнина; непросветен. И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .., с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 661.
— Сп. Любословие, 1842.
БЕЗКНИ`ЖИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие, липса на книжнина, на писменост. Един от последните .. каменни прабългарски надписи на гръцки език свидетелствува не за друго, а за покръстването на българския народ. Тъй намереният в някогашната Кутмичевица документ на българското безкнижие предизвестява всъщност изгрева на новата ера в съдбата на славянството. С. Северняк, ИРЕ, 271.
БЕЗКНИ`ЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Неграмотен човек.
БЕЗКНИ`ЖНИЦА ж. Остар. Неграмотна жена.
БЕЗКНИ`ЖНО. Остар. Нареч. от безкнижен. Миндов пише просто, безкнижно. И. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4.
БЕЗКНИ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Неграмотност. Боли ме за юнашкий ти език: / в безкнижност скоро той ще подивей! К. Христов, ППож., 59.
БЕЗКНИЖО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Който е неук, необразован. Аз
