Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/609“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Проява, която е нарушение на закона; произвол. | + | {{+}} |
| − | + | 2. Проява, която е нарушение на закона; произвол. <i>— Чудно ми е как, при толкова обвинения .., не са те нападнали за едно истинско беззаконие .. — Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157. <i>Живка впи .. очи в пристава, .. — Господин пристав, защо ни биете? Това е беззаконие!</i> П. Здравков, НД, 97-98. <i>Един младеж, .., говореше пламенно, като осъждаше произволите и беззаконията на властта и често възклицаваше: „Долу тиранския режим!“</i> Т. Влайков, Съч. III, 58. <i>Цели томове би трябало да са напишат, за да са разкажат сичките беззакония, които стават в управлението и по съдилищата, в последните няколко години.</i> С, 1872, бр. 31, 244. <i>А на децата, както и на простите хора, извади им из сърцето Бога, направи ги да имат страха от грях, и остави ги. Те могат да направят и най-страшните злини и беззаконии.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 22. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
3. <i>Остар.</i> Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. <i>Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост?</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 55. <i>Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 82. | 3. <i>Остар.</i> Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. <i>Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост?</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 55. <i>Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 82. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Човек, който върши беззакония. <i>Този чорбаджия беше още страшен безбожник… Пиянец, .., беззаконник, безчестник.</i> Ил. Блъсков, СК, 4. <i>Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци!</i> П. Р. Славейков, СК, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`ННО</b> <i>нареч. Остар.</i> Незаконно. <i>Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 198. <i>Предмет на тези техни съвещания и разисквания бил и тогаз все пак{{попр|Отпечатано: „нак“.}} въпросът за придобиванието на черковните ни правдини, потъпкани беззаконно от Цариградската патриархия.</i> Лет., 1876, 37. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на беззаконен. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. <i>Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристиянска упоритост и беззаконност.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 72. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`НСТВАМ</b> и <b>БЕЗЗАКО`НСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. <i>— Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува!</i> А. Страшимиров, К, 48. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`НСТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беззаконствам; беззаконствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Беззаконие. <i>Настанало е турско царство, / турско царство и българско беззаконство: син бащица не послушва, / а снашица свекървица.</i> Нар. пес., СбВСт, 58. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`НСТВУВАМ</b>. Вж. <em>беззаконствам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАКО`НСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> беззаконствувам; беззаконстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗА`ХАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Който не е подсладен със захар. <i>Беззахарен мармелад.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЗАЩИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не може да се защити, няма защита. <i>Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни.</i> К. Петканов, П, 73. <i>Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен | + | <b>БЕЗЗАЩИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не може да се защити, няма защита. <i>Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни.</i> К. Петканов, П, 73. <i>Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 59. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЗАЩИ`ТНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> беззащитен; без защита. | <b>БЕЗЗАЩИ`ТНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> беззащитен; без защита. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗАЩИ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> беззащитен. <i>Тези акции [на кърджалиите] само усилвали у населението чувство на беззащитност, а у размирниците — на безнаказаност.</i> В. Мутафчиева, КВ, 119. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗВЕ`ЗДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). <i>Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон.</i> П. П. Славейков, ЕП, 1917, 143. <i>Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 234. |
| − | 2. През който не греят, не се виждат звезди. <i>Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ.</i> Ст. Чилингиров. ПЖ, 113 | + | 2. През който не греят, не се виждат звезди. <i>Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ.</i> Ст. Чилингиров,{{попр|Смяна на точка със запетайка.}} ПЖ, 113. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗВЕ`ЗДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на видими звезди по небето. <i>Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие.</i> Л. Дилов, ПБД, 85. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗВУ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Беззвуково оръжие</b>. <i>Воен.</i> Оръжие, изстрелът на което не е придружен със звук. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗЗВУ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. <i>Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици.</i> Д. Богданов, ТА, 32. |
| − | |||
Текуща версия към 18:58, 17 октомври 2013
2. Проява, която е нарушение на закона; произвол. — Чудно ми е как, при толкова обвинения .., не са те нападнали за едно истинско беззаконие .. — Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157. Живка впи .. очи в пристава, .. — Господин пристав, защо ни биете? Това е беззаконие! П. Здравков, НД, 97-98. Един младеж, .., говореше пламенно, като осъждаше произволите и беззаконията на властта и често възклицаваше: „Долу тиранския режим!“ Т. Влайков, Съч. III, 58. Цели томове би трябало да са напишат, за да са разкажат сичките беззакония, които стават в управлението и по съдилищата, в последните няколко години. С, 1872, бр. 31, 244. А на децата, както и на простите хора, извади им из сърцето Бога, направи ги да имат страха от грях, и остави ги. Те могат да направят и най-страшните злини и беззаконии. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 22.
3. Остар. Нарушение на християнския морал; прегрешение, грях. Че защо, пречиста мати Божия, за какви грехове, за какви тежки беззакония, ме гониш без милост? Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Тогази от бедствията като са свести, поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи. Н. Михайловски, ССИ (превод), 82.
БЕЗЗАКО`ННИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който върши беззакония. Този чорбаджия беше още страшен безбожник… Пиянец, .., беззаконник, безчестник. Ил. Блъсков, СК, 4. Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци! П. Р. Славейков, СК, 16.
БЕЗЗАКО`ННО нареч. Остар. Незаконно. Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица, която по-преди е била притежание на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Предмет на тези техни съвещания и разисквания бил и тогаз все пак* въпросът за придобиванието на черковните ни правдини, потъпкани беззаконно от Цариградската патриархия. Лет., 1876, 37.
БЕЗЗАКО`ННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на беззаконен.
2. Проява, постъпка, която нарушава закона; беззаконие. Най-после нашата черква се увери, че има работа не с светите християнски начала, а с достоосъдително честолюбие, беззаконни домогвания и нехристиянска упоритост и беззаконност. ПСп, 1876, кн. 11-12, 72.
БЕЗЗАКО`НСТВАМ и БЕЗЗАКО`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. — Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува! А. Страшимиров, К, 48.
БЕЗЗАКО`НСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от беззаконствам; беззаконствуване.
БЕЗЗАКО`НСТВО, мн. -а, ср. Остар. Беззаконие. Настанало е турско царство, / турско царство и българско беззаконство: син бащица не послушва, / а снашица свекървица. Нар. пес., СбВСт, 58.
БЕЗЗАКО`НСТВУВАМ. Вж. беззаконствам.
БЕЗЗАКО`НСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от беззаконствувам; беззаконстване.
БЕЗЗА`ХАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Който не е подсладен със захар. Беззахарен мармелад.
БЕЗЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не може да се защити, няма защита. Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни. К. Петканов, П, 73. Певеца обичаше Даскала, защото той бе напълно беззащитен. Е. Кузманов, ЧДБ, 59.
БЕЗЗАЩИ`ТНО. Рядко. Нареч. от беззащитен; без защита.
БЕЗЗАЩИ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от беззащитен. Тези акции [на кърджалиите] само усилвали у населението чувство на беззащитност, а у размирниците — на безнаказаност. В. Мутафчиева, КВ, 119.
БЕЗЗВЕ`ЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За небе и под. — по който няма, не се виждат звезди (поради облачност). Плещи развил, Балкана се тъмней, / изпречен пред беззвездний небосклон. П. П. Славейков, ЕП, 1917, 143. Нощта бе тъмна и ветровита, небето беззвездно. Ив. Хаджимарчев, ОК, 234.
2. През който не греят, не се виждат звезди. Навън се беше спуснала тъмна беззвездна нощ. Ст. Чилингиров,* ПЖ, 113.
БЕЗЗВЕ`ЗДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на видими звезди по небето. Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие. Л. Дилов, ПБД, 85.
БЕЗЗВУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Беззвуково оръжие. Воен. Оръжие, изстрелът на което не е придружен със звук.
БЕЗЗВУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. При който не се чува никакъв звук, шум или глас; безшумен, безгласен. Въздухът все повече се насища с електричество и привечер над южния хоризонт пламват беззвучни светкавици. Д. Богданов, ТА, 32.
