Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/608“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм).</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 13. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗЖИ`ЗНЕНО</b> <i>нареч</i>. 1. Без прояви на живот. <i>Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му.</i> П. Вежинов, ДБ, 81. <i>Наблизо, .., лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп.</i> Елин Пелин, Съч. I, 155. | |
2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. <i>Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 407. <i>Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи.</i> Д. Димов, Т, 596. | 2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. <i>Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 407. <i>Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи.</i> Д. Димов, Т, 596. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | + | <b>БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. <i>В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная безжизненост, която имат мъртъвците.</i> А. Мандаджиев, ОШ, 41. |
| − | |||
| − | 1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. <i>В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная | ||
2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. <i>Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 117. | 2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. <i>Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 117. | ||
3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. <i>Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост.</i> П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171. | 3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. <i>Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост.</i> П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЖИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Техн.</i> 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. <i>Безжичен телеграф. Безжичен телефон.</i> | ||
| − | + | 2. Който се извършва без жици, без проводници. <i>Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Безжичен телеграф</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Сплетни, клюки, интриги. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАБА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Незабавен. <i>Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. / И с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна.“</i> К. Величков, Ад (превод), 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАБА`ВНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> беззабавен; незабавно. <i>Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът беззабавно духна свещта, и си тури шапката на главата.</i> БКн, 1859, март, кн. 1, 169. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАБО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Безгрижен. <i>Там [в манастира] са готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31. | ||
| − | + | — От рус. беззаботный. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАВЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. <i>Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. <i>И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите.</i> Зл. Чолакова, БК, 137. <i>Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. <i>Беззаветна служба на народа.</i> | ||
| + | 2. Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. <i>В лицето на Раковски опознава идеалния образец на беззаветен народен деец.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 57. <i>Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби.</i> О. Василев, ЖБ, 207. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАВЕ`ТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> беззаветен; всеотдайно, самоотвержено. <i>Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант.</i> Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. <i>Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил / за мир и правда по света.</i> Кр. Белев, ПЗБ, 18. <i>Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите.</i> Д. Линков, ЗБ, 101. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАВЕ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. <i>Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со беззаветността на мъченик.</i> К. Христов, ПП, II, 84. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАКО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Незаконен. <i>Злий този человек ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства беззаконни и безпътни.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 128. <i>О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв плачовен случай.</i> ВУХБ (превод), 61. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗЗАКО`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия и (остар.) -ии, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отсъствие, липса на законност. <i>— Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството.</i> В. Геновска, СГ, 13. | ||
Текуща версия към 21:47, 17 октомври 2013
някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм). Г. Йошев, КВИ (превод), 13.
БЕЗЖИ`ЗНЕНО нареч. 1. Без прояви на живот. Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 81. Наблизо, .., лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155.
2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи. Д. Димов, Т, 596.
БЕЗЖИ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на живот, на признаци на живот. В сянката на нещо голямо, прилично на греда или плоча, лежеше човек .. Белите му нозе се проточваха дълги и с оная безжизненост, която имат мъртъвците. А. Мандаджиев, ОШ, 41.
2. Отсъствие на жизненост, енергия; безчувственост, апатичност. Лицето на дервиша, сухо избраздено с бръчки, и жълто, .., добиваше още по-мъртвешки вид със своята ледена безжизненост. Ив. Вазов, Съч. XII, 117.
3. Отсъствие на жизненост, на изразителност. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. П. Братоев, С, 1951, кн. 11, 171.
БЕЗЖИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. 1. Който няма жици проводници, който предава или приема сигнали без жици, обикн. с помощта на електромагнитни вълни. Безжичен телеграф. Безжичен телефон.
2. Който се извършва без жици, без проводници. Безжична радиофикация. Безжични съобщения. Безжична връзка.
◇ Безжичен телеграф. Разг. Ирон. Сплетни, клюки, интриги.
БЕЗЗАБА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Незабавен. Дор слизах в тия темни глъбини / пред мен човек яви се. / И с глас извиках в таз опасност явна: / „Дай ми помощ беззабавна.“ К. Величков, Ад (превод), 6.
БЕЗЗАБА`ВНО. Остар. Нареч. от беззабавен; незабавно. Скруг величествено слезе с конторский стол, а писарът беззабавно духна свещта, и си тури шапката на главата. БКн, 1859, март, кн. 1, 169.
БЕЗЗАБО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безгрижен. Там [в манастира] са готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.
— От рус. беззаботный.
БЕЗЗАВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите. Зл. Чолакова, БК, 137. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Беззаветна служба на народа.
2. Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В лицето на Раковски опознава идеалния образец на беззаветен народен деец. Ив. Унджиев, ВЛ, 57. Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби. О. Василев, ЖБ, 207.
БЕЗЗАВЕ`ТНО. Книж. Нареч. от беззаветен; всеотдайно, самоотвержено. Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил / за мир и правда по света. Кр. Белев, ПЗБ, 18. Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите. Д. Линков, ЗБ, 101.
БЕЗЗАВЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со беззаветността на мъченик. К. Христов, ПП, II, 84.
БЕЗЗАКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Незаконен. Злий този человек ся надеяше да оздрави с такава неправда придобитата си власт със средства беззаконни и безпътни. П. Кисимов, OA I (превод), 128. О, беззаконни богатства, где ме доведохте! По-добре би било за мене, ако баща ми беше ме оставил сиромах и просяк, защо сега не щех да достигна в такъв плачовен случай. ВУХБ (превод), 61.
БЕЗЗАКО`НИЕ, мн. -ия и (остар.) -ии, ср. 1. Само ед. Отсъствие, липса на законност. — Първото мое задължение е да предпазя народа и страната от разложителната отрова на нихилизма, на беззаконието, на непокорството. В. Геновска, СГ, 13.
