Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/597“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>трябваше да й каже кое именно бе го заставило сега да иска развод, и то развод вече безвъзвратен, истински развод.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 348. <i>Безвъзвратно решение.</i> | <i>трябваше да й каже кое именно бе го заставило сега да иска развод, и то развод вече безвъзвратен, истински развод.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 348. <i>Безвъзвратно решение.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЪЗВРА`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безвъзвратен. <i>Сега вече всичко остана безвъзвратно назад; Стефан чувствуваше, че никога няма да се върне предишният му живот.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 388. <i>И моето детство литна безвъзвратно, и сегашните ми сънища не са онези!</i> Хр. Максимов, СбЗР, 48. <i>Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването.</i> Г. Манов, КД, 54. <i>Повече аз не чух. Но думите бяха произнесени безвъзвратно тежко и уверено — като че огнен гръм падна по средата на тая малка бедна стая.</i> П. Михайлов, ПЗ, 7. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЪЗВРА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безвъзвратен; невъзвратимост. <i>Във вцепенения му мозък със съзнанието за безвъзвратността на станалото и с ужаса на новото убийство, до което тъй неочаквано стигна, бе заседнала гордата и дива мисъл, че ето сега той е вече нелегален.</i> Ем. Станев, ИК I, 421-422. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЪЗДУ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил.</i> В който няма въздух, лишен от въздух. <i>Човекът и животните не могат да живеят в безвъздушна среда даже и няколко минути.</i> М. Беляков, А (превод), 3. <i>Звуковите вълни най-често достигат до нас чрез въздуха. В безвъздушно пространство звукът не може да се разпространява.</i> Физ. VIII кл, 1965, 5. // За затворено пространство — от което е изтеглен въздухът. <i>Живачният термометър се състои от тънка стъклена тръбичка, еднакво широка навсякъде, която в единия си край има разширение — резервоар, изпълнен с живак .. Над живака в тръбата остава безвъздушно пространство.</i> Физ. VII кл, 45. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗВЪЗМЕ`ЗДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който става или се получава без заплащане, без възнаграждение. <i>Той бе решил да отпразнува по най-тържествен начин сватбата си с дъщерята на унгарския крал и да наложи нови извънредни данъци и безвъзмездно събиране на добитък от българското население.</i> Д. Линков, ЗБ, 27. <i>В характера му отначало не липсваше известно чувство за безвъзмездна обществена дейност. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение.</i> Д. Димов, Т, 136. <i>Безвъзмездна помощ.</i> <i>Безвъзмезден труд.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Безвъзмезден данък</b>. <i>Юрид.</i> Държавен еднократен данък върху имоти, получени от наследство, върху дарения и под. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНО</b>. <i>Нареч. от</i> безвъзмезден; без възнаграждение. <i>И, винаги пъргав и внимателен, той ще свърши безвъзмездно работа за неколцина.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 41. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безвъзмезден. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВЪ`ЛНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За животно, кожа, който няма вълна, не е покрит с вълна. <i>Има и овца, кръстосана с домашно куче. Тя не дава мляко и е безвълнеста като чакал.</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} Тонич, ББК, 195. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗВЪ`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е без мустаци; безмустакат. // На който няма мустаци. <i>Стоянов и кожабашията — едър българин с безвъсо керемидено лице — излязоха на сайванта, сподирени от четници и селяни.</i> П. К. Яворов, ХК, 65. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗГЛА`В</b>, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> 1. Който е останал без глава; обезглавен. <i>Ножът изсвистя в утринния въздух и главата на Георги отхвръкна на три разкрача. През вече безглавото тяло мина тръпка.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. Който е останал без глава; обезглавен. <i>Ножът изсвистя в утринния въздух и главата на Георги отхвръкна на три разкрача. През вече безглавото тяло мина тръпка.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. | ||
2. <i>Прен. Ирон.</i> Който не е умен, няма достатъчно ум. <i>Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, не безглави ритори, .., а честни граждане, умни и разсъдителни работници.</i> Знан., 1875. бр. 1, 7. | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Който не е умен, няма достатъчно ум. <i>Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, не безглави ритори, .., а честни граждане, умни и разсъдителни работници.</i> Знан., 1875. бр. 1, 7. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗГЛАГО`ЛЕН</b><sup>1</sup>, -лна, -лно, мн. -лни, <i>прил. Грам.</i> За изречение, израз — в който няма и не се подразбира глагол. <i>Безглаголно изречение.<i> </i>Безглаголен израз.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗГЛАГО`ЛЕН</b><sup>2</sup> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. <i>И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист.</i> Т. Траянов, Съч. III{{попр|Отпечатано „Ш“.}}, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. <i>Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безглаголно търпение — / не гении / таланти .. / А / селяци / работници.</i> Гео Милев, С, 29-30. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗГЛА`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Поет.</i> Безгласен. <i>Близките му [на мъртвия] не виеха и не оплакваха, не издаваха звук. И пред този безглас ужас .. Първан си спомняше погребенията в Конаре като някакъв спокоен, тих празник.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 99. <i>Хлебарчето, блед юноша, разнася / поръчките й нужни като хляб. / Приемат го със слисаност безгласа. / Кой би посмял да е страхлив и слаб / пред младия смелчак?</i> Бл. Димитрова, Л, 219. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЕЗГЛА`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. <i>Снагата му се затресе от безгласен плач.</i> К. Петканов, ОБ, 153. <i>Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:49, 15 октомври 2013
трябваше да й каже кое именно бе го заставило сега да иска развод, и то развод вече безвъзвратен, истински развод. Д. Калфов, Избр. разк., 348. Безвъзвратно решение.
БЕЗВЪЗВРА`ТНО. Нареч. от безвъзвратен. Сега вече всичко остана безвъзвратно назад; Стефан чувствуваше, че никога няма да се върне предишният му живот. Ст. Дичев, ЗС I, 388. И моето детство литна безвъзвратно, и сегашните ми сънища не са онези! Хр. Максимов, СбЗР, 48. Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването. Г. Манов, КД, 54. Повече аз не чух. Но думите бяха произнесени безвъзвратно тежко и уверено — като че огнен гръм падна по средата на тая малка бедна стая. П. Михайлов, ПЗ, 7.
БЕЗВЪЗВРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безвъзвратен; невъзвратимост. Във вцепенения му мозък със съзнанието за безвъзвратността на станалото и с ужаса на новото убийство, до което тъй неочаквано стигна, бе заседнала гордата и дива мисъл, че ето сега той е вече нелегален. Ем. Станев, ИК I, 421-422.
БЕЗВЪЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. В който няма въздух, лишен от въздух. Човекът и животните не могат да живеят в безвъздушна среда даже и няколко минути. М. Беляков, А (превод), 3. Звуковите вълни най-често достигат до нас чрез въздуха. В безвъздушно пространство звукът не може да се разпространява. Физ. VIII кл, 1965, 5. // За затворено пространство — от което е изтеглен въздухът. Живачният термометър се състои от тънка стъклена тръбичка, еднакво широка навсякъде, която в единия си край има разширение — резервоар, изпълнен с живак .. Над живака в тръбата остава безвъздушно пространство. Физ. VII кл, 45.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който става или се получава без заплащане, без възнаграждение. Той бе решил да отпразнува по най-тържествен начин сватбата си с дъщерята на унгарския крал и да наложи нови извънредни данъци и безвъзмездно събиране на добитък от българското население. Д. Линков, ЗБ, 27. В характера му отначало не липсваше известно чувство за безвъзмездна обществена дейност. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение. Д. Димов, Т, 136. Безвъзмездна помощ. Безвъзмезден труд.
◇ Безвъзмезден данък. Юрид. Държавен еднократен данък върху имоти, получени от наследство, върху дарения и под.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНО. Нареч. от безвъзмезден; без възнаграждение. И, винаги пъргав и внимателен, той ще свърши безвъзмездно работа за неколцина. Ст. Чилингиров, ХНН, 41.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безвъзмезден.
БЕЗВЪ`ЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За животно, кожа, който няма вълна, не е покрит с вълна. Има и овца, кръстосана с домашно куче. Тя не дава мляко и е безвълнеста като чакал.* Тонич, ББК, 195.
БЕЗВЪ`С, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е без мустаци; безмустакат. // На който няма мустаци. Стоянов и кожабашията — едър българин с безвъсо керемидено лице — излязоха на сайванта, сподирени от четници и селяни. П. К. Яворов, ХК, 65.
БЕЗГЛА`В, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко. 1. Който е останал без глава; обезглавен. Ножът изсвистя в утринния въздух и главата на Георги отхвръкна на три разкрача. През вече безглавото тяло мина тръпка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410.
2. Прен. Ирон. Който не е умен, няма достатъчно ум. Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, не безглави ритори, .., а честни граждане, умни и разсъдителни работници. Знан., 1875. бр. 1, 7.
БЕЗГЛАГО`ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. За изречение, израз — в който няма и не се подразбира глагол. Безглаголно изречение. Безглаголен израз.
БЕЗГЛАГО`ЛЕН2 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист. Т. Траянов, Съч. III*, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безглаголно търпение — / не гении / таланти .. / А / селяци / работници. Гео Милев, С, 29-30.
БЕЗГЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Безгласен. Близките му [на мъртвия] не виеха и не оплакваха, не издаваха звук. И пред този безглас ужас .. Първан си спомняше погребенията в Конаре като някакъв спокоен, тих празник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 99. Хлебарчето, блед юноша, разнася / поръчките й нужни като хляб. / Приемат го със слисаност безгласа. / Кой би посмял да е страхлив и слаб / пред младия смелчак? Бл. Димитрова, Л, 219.
БЕЗГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. Снагата му се затресе от безгласен плач. К. Петканов, ОБ, 153. Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава
