Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/676“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (gabriel 5b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>се забави един миг!. .. Всичкият народ ще въстане в един ден, и Турция взе-даде/ — каза бай Мичо разпалено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 76. <i>Но срещат са и такива натури, които са хвъргат в обятията на другиго и великодушните мъже биват принудени да носят воловски рогове и да скриват своето безчестие.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 50. <i>// Стесн.</i> Поругание на моминска или женска чест. <i>И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръве или във безчесте!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 181. | <i>се забави един миг!. .. Всичкият народ ще въстане в един ден, и Турция взе-даде/ — каза бай Мичо разпалено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 76. <i>Но срещат са и такива натури, които са хвъргат в обятията на другиго и великодушните мъже биват принудени да носят воловски рогове и да скриват своето безчестие.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 50. <i>// Стесн.</i> Поругание на моминска или женска чест. <i>И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръве или във безчесте!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 181. | ||
| − | + | <b>БЕЗЧЕ`СТНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Нечестен, непочтен човек. <i>— Тодор ме обиди! Нарече ме безчестник, а аз безчестник не съм! Може да имам хиляди други грехове, но чак до безчестие не съм стигнал.</i> Ст. Марков, ДБ, 307. <i>— Нас [карикатуристите] са ни убеждавали, че политиката е лъжа, безчестие, корист и измама. Такава са я направили лъжците, безчестниците,.., за да я имат само те в ръцете си.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 160. <i>— Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря, когато би стигнала в цветът на възрастът си, да дойдеше безчестник някой да я излъсти и след това да я остави, що бихте направили?</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 154. | |
| − | + | БЕЗЧЕ`СТНИЦА <i>ж.</i> Нечестна, безнравствена жена. | |
| − | + | БЕЗЧЕ`СТНО <i>нареч.</i> 1. По нечестен, непочтен начин; нечестно. — С <i>Ана ли искал да се раздели? — .. „Възможно ли е Боян да е постъпил така безчестно и с това момиче!“</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 93. <i>По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш.</i> П. Р. Славейков, БП II, 60. 2. Сгл. съм, виждами се, изглеждаи др. в 3 л. ед. Означава, че нещо става по безчестен начин, че има безчестна същност. <i>— Нима е безчестно да искам да ми станеш законна жена?</i> Д. Димов, ЖСМ, 85. | |
| − | + | БЕЗЧЕ`СТНОСТ, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безчестен; нечестност, непочтеност. <i>Той можеше да го счита способен на всяка друга слабост, но не и за без-честност.</i> Ив. Вазов, Съч. XXTV, 102. <i>Обвиняваше едни в безхарактерност, а други в безчестност, сипяше хули върху всичко честно.</i> С, 1888, бр. 210, 2. | |
| − | + | БЕЗЧЕСТЯ`, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>прич. мин. несв. деят.</i> безчестял, -а, -о, <i>мн.</i> безчестели, <i>несв.у прех.</i> 1. Лишавам от чест; позоря. <i>— Нека Бог да убие секи един българин, който би дозволил на турските поганци да безчестят христовият храм и да са подиграват с народността ни! — рекъл Цено.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 161. А <i>тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен1</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. <i>Недей безчести святото имя на приятеля, не давай го Чо-веку, който или никак няма, или има твърде малки добродетели.</i> У, 1871, бр. 14, 218. | |
---- | ---- | ||
| − | + | ||
2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. <i>Раята робуваше, а спахиите събираха плода иа земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби.</i> М. Марчевски, П, 21. <i>Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се <i>страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела.</i> П. Хитов, МП, 28. <i>Къщите ни, дюкя-нете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 67. | 2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. <i>Раята робуваше, а спахиите събираха плода иа земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби.</i> М. Марчевски, П, 21. <i>Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се <i>страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела.</i> П. Хитов, МП, 28. <i>Къщите ни, дюкя-нете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 67. | ||
| − | + | БЕЗЧЕ`Т <i>нареч. Книж.</i> В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои, измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой; безброй. <i>Безчет звезди се стичат в небесата.</i> Д. Дебелянов, С, 1936, 43. <i>Милионите й са безчет. Собственичка е на няколко фабрики, заводи и на шест от най-големшпе вестници в Щатите.</i> Ал. Бабек, МЕ, 59. <i>По-нататък ще видиш млад персианец, че удря огромна тамбура с безчет жици, която се казва „саз“.</i> Св. Миларов, СЦТ, 125. <i>Саксии до саксии — по прозори, / по маси, вред е майка ми безчет / натрупала.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 136. | |
| − | + | БЕЗЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който не може да се изброи; безброен, безчислен, неизброим. <i>Ето в общи чър-ти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, на безчетните богатства и на отчаяната бедност.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. <i>Мъкотия, разочарования люти, угризения на съвестта, болеж за безчетните жертви нахалост, , . — всичко беше в тия сълзи.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 180. <i>И конниците вървяха — и безчетните пълчища иа Аспаруха покриваха дългата прашна лента на задушния друм.</i> Н. Райнов, ВДБ, 18. <i>Сам-си и Никифор, синките му големци и без-четната му войска погинаха там от ножа на българите.</i> М, 1857, 79. | |
| − | + | БЕЗЧИ`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който има лошо, осъдително държание и морал; безпътен, неморален, непочтен. <i>Безчинни жени да не стъпят в къщата ти, защо тия са самий дявол.</i> П. Радов, КТБР, 85. <i>Султан Махмуд II /../ като строши силата на независимите паши и като изтреби безчинните орди яничари, захвана да съсредоточава и да преустроява държавата си.</i> Г. Бенев, БК (превод), 17. // Който нарушава реда; палав, немирен, безреден. <i>Понякога както надзирателят, така и някой от прегледниците, като извикват имената на един или друг провинен ученик, ще добавят: — Два пъти!, или:</i> | |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЧИНЕН</b> | <b>БЕЗЧИНЕН</b> | ||
| − | |||
Версия от 12:50, 15 октомври 2013
се забави един миг!. .. Всичкият народ ще въстане в един ден, и Турция взе-даде/ — каза бай Мичо разпалено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 76. Но срещат са и такива натури, които са хвъргат в обятията на другиго и великодушните мъже биват принудени да носят воловски рогове и да скриват своето безчестие. Л. Каравелов, Съч. VIII, 50. // Стесн. Поругание на моминска или женска чест. И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръве или във безчесте! Ив. Вазов, Съч. I, 181.
БЕЗЧЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Нечестен, непочтен човек. — Тодор ме обиди! Нарече ме безчестник, а аз безчестник не съм! Може да имам хиляди други грехове, но чак до безчестие не съм стигнал. Ст. Марков, ДБ, 307. — Нас [карикатуристите] са ни убеждавали, че политиката е лъжа, безчестие, корист и измама. Такава са я направили лъжците, безчестниците,.., за да я имат само те в ръцете си. Ал. Гетман и др., СБ, 160. — Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря, когато би стигнала в цветът на възрастът си, да дойдеше безчестник някой да я излъсти и след това да я остави, що бихте направили? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 154.
БЕЗЧЕ`СТНИЦА ж. Нечестна, безнравствена жена.
БЕЗЧЕ`СТНО нареч. 1. По нечестен, непочтен начин; нечестно. — С Ана ли искал да се раздели? — .. „Възможно ли е Боян да е постъпил така безчестно и с това момиче!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 93. По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш. П. Р. Славейков, БП II, 60. 2. Сгл. съм, виждами се, изглеждаи др. в 3 л. ед. Означава, че нещо става по безчестен начин, че има безчестна същност. — Нима е безчестно да искам да ми станеш законна жена? Д. Димов, ЖСМ, 85.
БЕЗЧЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безчестен; нечестност, непочтеност. Той можеше да го счита способен на всяка друга слабост, но не и за без-честност. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 102. Обвиняваше едни в безхарактерност, а други в безчестност, сипяше хули върху всичко честно. С, 1888, бр. 210, 2.
БЕЗЧЕСТЯ`, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. несв. деят. безчестял, -а, -о, мн. безчестели, несв.у прех. 1. Лишавам от чест; позоря. — Нека Бог да убие секи един българин, който би дозволил на турските поганци да безчестят христовият храм и да са подиграват с народността ни! — рекъл Цено. Л. Каравелов, Съч. IV, 161. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен1 Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Недей безчести святото имя на приятеля, не давай го Чо-веку, който или никак няма, или има твърде малки добродетели. У, 1871, бр. 14, 218.
2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. Раята робуваше, а спахиите събираха плода иа земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби. М. Марчевски, П, 21. Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми. Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела. П. Хитов, МП, 28. Къщите ни, дюкя-нете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят. Л. Каравелов, Съч. IV, 67.
БЕЗЧЕ`Т нареч. Книж. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои, измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой; безброй. Безчет звезди се стичат в небесата. Д. Дебелянов, С, 1936, 43. Милионите й са безчет. Собственичка е на няколко фабрики, заводи и на шест от най-големшпе вестници в Щатите. Ал. Бабек, МЕ, 59. По-нататък ще видиш млад персианец, че удря огромна тамбура с безчет жици, която се казва „саз“. Св. Миларов, СЦТ, 125. Саксии до саксии — по прозори, / по маси, вред е майка ми безчет / натрупала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 136.
БЕЗЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не може да се изброи; безброен, безчислен, неизброим. Ето в общи чър-ти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, на безчетните богатства и на отчаяната бедност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. Мъкотия, разочарования люти, угризения на съвестта, болеж за безчетните жертви нахалост, , . — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 180. И конниците вървяха — и безчетните пълчища иа Аспаруха покриваха дългата прашна лента на задушния друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. Сам-си и Никифор, синките му големци и без-четната му войска погинаха там от ножа на българите. М, 1857, 79.
БЕЗЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който има лошо, осъдително държание и морал; безпътен, неморален, непочтен. Безчинни жени да не стъпят в къщата ти, защо тия са самий дявол. П. Радов, КТБР, 85. Султан Махмуд II /../ като строши силата на независимите паши и като изтреби безчинните орди яничари, захвана да съсредоточава и да преустроява държавата си. Г. Бенев, БК (превод), 17. // Който нарушава реда; палав, немирен, безреден. Понякога както надзирателят, така и някой от прегледниците, като извикват имената на един или друг провинен ученик, ще добавят: — Два пъти!, или:
БЕЗЧИНЕН
