Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/573“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 272. <i>Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили!</i> Ст. Даскалов, ЕС, 280. <i>Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече!</i> А. Гу-ляшки, СВ, 187. <i>Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи.</i> О. Василев, ЖБ, 88.
+
<i>хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, че е въздържател, ама бая си пийна.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 272. <i>Брей, не можах да те позная, Променил си се… — И вие бая сте се променили!</i> Ст. Даскалов, ЕС, 280. <i>Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече!</i> А. Гуляшки, СВ, 187. <i>Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи.</i> О. Василев, ЖБ, 88.
  
— От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят.
+
— От тур. bayağı ’доста’. — Друга (диал.) форма: <em>бая`т</em>.
 
----
 
----
<b>БАЯ</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. <i>Те за мене се карат. ЦаяI Като не ме искат пък, мога да си ида!</i> И. Йовков, Б, 66.
+
<b>БАЯ`</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. <i>Те за мене се карат. Бая! Като не ме искат пък, мога да си ида!</i> Й. Йовков, Б, 66.
  
— От тур. bayagi ’доста’.
+
— От тур. bayağı ’доста’.
 
----
 
----
<b>БАЯДЕРКА</b> <i>ж.</i> 1. Индийска танцувачка при религиозни обреди. <i>А като земеме живота на баядерките, посвятените деви в индийските храмове, видиме единство с живота на нашите самодиви.</i> Г. Раковски, БС1,155.
+
<b>БАЯДЕ`РКА</b> <i>ж.</i> 1. Индийска танцувачка при религиозни обреди. <i>А като земеме живота на баядерките, посвятените деви в индийските храмове, видиме единство с живота на нашите самодиви.</i> Г. Раковски, БС I, 155.
  
 
2. <i>Остар.</i> Танцьорка в локал.
 
2. <i>Остар.</i> Танцьорка в локал.
  
— От португ. bailadeira ’танцувачка’ през рус. б а я д е р — ка.
+
— От португ. bailadeira ’танцувачка’ през рус. <em>баядерка</em>.
 
----
 
----
<b>БАЯЛДИ`САМ</b>. Вж. баялдисвам.
+
<b>БАЯЛДИ`САМ</b>. Вж. <em>баялдисвам</em>.
 
----
 
----
<b>БАЯЛДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> баялди`сам,
+
<b>БАЯЛДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>баялди`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Припадам, примирам, прималява ми. <i>С нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере.</i> Ц. Гинчев, ГК, 364. <i>— Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът.</i> Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305, 4.
  
-аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Припадам, примирам, прималява ми. С <i>нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере.</i> Ц. Гинчев, ГК, 364. — <i>Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът.</i> Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305,4.
+
— От тур. bayılmak. — Друга форма: <em>баилди`свам</em>, <em>баилди`сам</em>.
 
 
— От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.
 
 
----
 
----
<b>БАЯЛДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> баялдисвам; припадане, при-миране. <i>Умря Младенчо!. . Не питайте за плачовете и вайкането по него, не питайте за скубането коса и баялдисването над неговия нов гроб.</i> Т. Влайков, РП I, 40. <i>Можем да избавим от смъртта оногова, който ся намира в примиране или баялдисване. Тая част на целителството трябва всеки от нас да я познава.</i> С. Доброплодни, 3 (превод), 22.
+
<b>БАЯЛДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> баялдисвам; припадане, примиране. <i>Умря Младенчо! .. Не питайте за плачовете и вайкането по него, не питайте за скубането коса и баялдисването над неговия нов гроб.</i> Т. Влайков, РП I, 40. <i>Можем да избавим от смъртта оногова, който ся намира в примиране или баялдисване. Тая част на целителството трябва всеки от нас да я познава.</i> С. Доброплодни, З (превод), 22.
 
----
 
----
<b>БАЯН</b> <i>м.</i> Руски национален музикален инструмент — голяма хармоника със сложна система на клавиатурата.. <i>Един след друг се появиха четирма баянисти с тъмни костюми и черни, лъскави баяни. При всяко извиване на ръката те блестяха ослепително.</i> ВН, 1955, бр. 199,4.
+
<b>БАЯ`Н</b> <i>м.</i> Руски национален музикален инструмент — голяма хармоника със сложна система на клавиатурата .. <i>Един след друг се появиха четирма баянисти с тъмни костюми и черни, лъскави баяни. При всяко извиване на ръката те блестяха ослепително.</i> ВН, 1955, бр. 199,4.
  
 
— От рус. собств.
 
— От рус. собств.
 
----
 
----
<b>БАЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия и (разг.) -та, <i>ср. 1. Отгл. същ. от</i> бая; баилка. <i>Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него.</i> В. Ангелов, ЛС, 81. <i>От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 7.
+
<b>БА`ЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия и (разг.) -та, <i>ср. 1. Отгл. същ. от</i> бая; баилка. <i>Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него.</i> В. Ангелов, ЛС, 81. <i>От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 7.
----
 
<b>БАЯ</b>
 
  
2. Обикн. <i>мн.</i> Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. <i>Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 454. <i>Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр.</i> Н. Бончев, Съч. I, 131.
+
2. Обикн. <i>мн.</i> Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. <i>Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 454. <i>Тая книга, .., съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр.</i> Н. Бончев, Съч. I, 131.
 
----
 
----
 
<b>БАЯНИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на баян.
 
<b>БАЯНИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на баян.
 
----
 
----
<b>БАЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баилка (в 1 знач.), баяне.
+
<b>БА`ЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баилка (в 1 знач.), баяне.
 
----
 
----
<b>БАЯРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баятелка. <i>Най-бръзливата жена... Работеше като за три... И златно сърце — не беше лошотни-ца! Само дето ходеше по баярки.</i> Хр. Бръ-зицов, НЦ, 272.
+
<b>БАЯ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баятелка. <i>Най-бръзливата жена… Работеше като за три… И златно сърце — не беше лошотница! Само дето ходеше по баярки.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 272.
 
----
 
----
<b>БАЯТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (остар.), <i>неизм. прил. Простонар.</i> За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. <i>Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. <i>Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб.</i> — Тур. bayat.
+
<b>БАЯ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (остар.), <i>неизм. прил. Простонар.</i> За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. <i>Очите на продавача бяха впити в кандилите: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. <i>Тия кифли са баяти.</i> △ <i>Питата е баята.</i> △ <i>Баят хляб.</i>
 +
 
 +
— Тур. bayat.
 
----
 
----
<b>БАЯТЕЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баярка. <i>Викайте Стефана баятелка да побае със бело перо, с десна ръка.</i> Нар. прик., СбНУ XLI, 453.
+
<b>БАЯ`ТЕЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баярка. <i>Викайте Стефана баятелка да побае със бело перо, с десна ръка.</i> Нар. прик., СбНУ XLI, 453.
 
----
 
----
<b>БАЯЧ</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората.</i> П. Здравков, НД, 139. <i>Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли.</i> Ас. Разцветников, Ст, 165.
+
<b>БАЯ`Ч</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората.</i> П. Здравков, НД, 139. <i>Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли.</i> Ас. Разцветников, Ст, 165.
 
----
 
----
<b>БАЯЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае.</i> Елин Пелин, Съч. III, 127. <i>Май ще трябва баба Ста-мена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти.</i> Т. Харманджиев, Р,66.
+
<b>БАЯ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае.</i> Елин Пелин, Съч. III, 127. <i>Май ще трябва баба Стамена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти.</i> Т. Харманджиев, Р, 66.
 
----
 
----
<b>БДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бдя.
+
<b>БДЕ`НЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бдя.
 
----
 
----
<b>БДЕНИЕ</b>, <i>мн,</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Прекарване
+
<b>БДЕ`НИЕ</b>, <i>мн,</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Прекарване
----
 
<b>БДЕНИЕ</b>
 
 
 

Текуща версия към 18:30, 11 октомври 2013

Корекцията на страницата е одобрена


хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, че е въздържател, ама бая си пийна. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Брей, не можах да те позная, Променил си се… — И вие бая сте се променили! Ст. Даскалов, ЕС, 280. — Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече! А. Гуляшки, СВ, 187. Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи. О. Василев, ЖБ, 88.

— От тур. bayağı ’доста’. — Друга (диал.) форма: бая`т.


БАЯ` междум. Простонар. За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. — Те за мене се карат. Бая! Като не ме искат пък, мога да си ида! Й. Йовков, Б, 66.

— От тур. bayağı ’доста’.


БАЯДЕ`РКА ж. 1. Индийска танцувачка при религиозни обреди. А като земеме живота на баядерките, посвятените деви в индийските храмове, видиме единство с живота на нашите самодиви. Г. Раковски, БС I, 155.

2. Остар. Танцьорка в локал.

— От португ. bailadeira ’танцувачка’ през рус. баядерка.


БАЯЛДИ`САМ. Вж. баялдисвам.


БАЯЛДИ`СВАМ, -аш, несв.; баялди`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Припадам, примирам, прималява ми. С нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере. Ц. Гинчев, ГК, 364. — Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът. Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305, 4.

— От тур. bayılmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.


БАЯЛДИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от баялдисвам; припадане, примиране. Умря Младенчо! .. Не питайте за плачовете и вайкането по него, не питайте за скубането коса и баялдисването над неговия нов гроб. Т. Влайков, РП I, 40. Можем да избавим от смъртта оногова, който ся намира в примиране или баялдисване. Тая част на целителството трябва всеки от нас да я познава. С. Доброплодни, З (превод), 22.


БАЯ`Н м. Руски национален музикален инструмент — голяма хармоника със сложна система на клавиатурата .. Един след друг се появиха четирма баянисти с тъмни костюми и черни, лъскави баяни. При всяко извиване на ръката те блестяха ослепително. ВН, 1955, бр. 199,4.

— От рус. собств.


БА`ЯНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от бая; баилка. Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него. В. Ангелов, ЛС, 81. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7.

2. Обикн. мн. Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. — Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая книга, .., съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр. Н. Бончев, Съч. I, 131.


БАЯНИ`СТ м. Музикант, който свири на баян.


БА`ЯНКА ж. Диал. Баилка (в 1 знач.), баяне.


БАЯ`РКА ж. Диал. Баячка; баятелка. — Най-бръзливата жена… Работеше като за три… И златно сърце — не беше лошотница! Само дето ходеше по баярки. Хр. Бръзицов, НЦ, 272.


БАЯ`Т, -а, -о, мн. -и и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. Очите на продавача бяха впити в кандилите: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Тия кифли са баяти.Питата е баята.Баят хляб.

— Тур. bayat.


БАЯ`ТЕЛКА ж. Диал. Баячка; баярка. Викайте Стефана баятелка да побае със бело перо, с десна ръка. Нар. прик., СбНУ XLI, 453.


БАЯ`Ч м. Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората. П. Здравков, НД, 139. Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. Ас. Разцветников, Ст, 165.


БАЯ`ЧКА ж. Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае. Елин Пелин, Съч. III, 127. — Май ще трябва баба Стамена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти. Т. Харманджиев, Р, 66.


БДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бдя.


БДЕ`НИЕ, мн, -ия, ср. 1. Прекарване