Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/571“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ◇ <b>Бащина правдина</b>. <i>Диал.</i> Бащиния (в 4 знач.); венчанина, бащина, бащнина. | |
| − | > Бащина и майчина. <i>Диал.</i> Мома или жена, чиито родители са живи. Бащин и майчин. <i>Разг.</i> Чист, чистокръвен. <i>Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20. Бащин и майчин <син>. 1. <i>Разг.</i> Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. <i>Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен!</i> Д. Немиров, Б, 141. <i>И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Синковец, нехранимайко. | + | <b>Бащина форма</b>. <i>Биол.</i> При хибридизация — индивидът, носител на мъжките полови белези. |
| + | |||
| + | <b>Бащино огнище</b>; <b>бащина стряха</b>. Роден дом. <i>— Е, синко, дойде ли си а… Сети се за бащиното си огнище!</i> Елин Пелин, Съч. III, 31. <i>Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. | ||
| + | |||
| + | <b>> Бащина и майчина</b>. <i>Диал.</i> Мома или жена, чиито родители са живи. | ||
| + | |||
| + | <b>Бащин и майчин</b>. <i>Разг.</i> Чист, чистокръвен. <i>Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20. | ||
| + | |||
| + | <b>Бащин и майчин <син></b>. 1. <i>Разг.</i> Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. <i>Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен!</i> Д. Немиров, Б, 141. <i>И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Синковец, нехранимайко. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЩИНА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.). <i>Няма да ни измами такъв човек, .. Власт и земя той не дири, за да увеличи бащината си, а щади бедните и измъчени хора.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 408. <i>Далеч от мила бащина, / от драго първо либе, / на тази чуждата земя / разтуха ми не иде.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 62. <i>Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 161. | |
---- | ---- | ||
| − | БАЩИНИ`Я, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Разг.</i> Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. <i>Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето й е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със | + | <b>БАЩИНИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Разг.</i> Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. <i>Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето й е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Салчо къщица тук някъде близо до фабриката.</i> Б. Болгар, Б, 63-64. <i>И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: „Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!“</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 13. <i>„Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта.“ Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му.</i> М. Марчевски, П, 234. <i>— Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния!</i> К. Калчев, ЖП, 223. |
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Родна земя, отечество. <i>— Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си.</i> Р. Стоянов, М, 13-14. <i>Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния… И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език.</i> Д. Немиров, Б, 51. <i>По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха.</i> В. Геновска, СГ, 429. <i>Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 35. | |
| − | <i> | + | 3. <i>Истор.</i> През XIII и XIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакрепостен селянин. |
4. <i>Диал.</i> Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ). | 4. <i>Диал.</i> Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЩИНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е присъщ, свойствен на баща, който се отличава с доброжелателност, загриженост. <i>Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост.</i> Елин Пелин, Съч. III, 19. <i>Стана му близка и мила. Искаше му се да иде при нея и да й каже бащински думи, но се въздържа.</i> К. Петканов, СВ, 186. <i>— Вие сте уморени, трябва да си починете! — каза той топло, с бащински тон. — Моята кола ще ви заведе по домовете.</i> П. Вежинов, СО, 166. <i>Той го настани в първокласното купе на влака за София и още веднъж му напомни бащинските си съвети. — Пази се, синко, пази се!</i> Ст. Марков, ДБ, 463. <i>Седнахме да вечеряме с неговата прекрасна дъщеря Евдоксия, която, .., и Хюсни паша със съща бащинска нежност обичаше.</i> Св. Миларов, СЦТ, 56. <i>Бащински грижи.</i> <i>Бащинско чувство.</i> <i>Бащинска обич.</i> <i>Бащинска прегръдка.</i> | |
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Който е на баща; бащин. <i>Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел Дунав да ги пови.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 6. | |
| − | |||
| − | 2. <i>Диал.</i> Който е на баща; бащин. <i>Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЩИНСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> бащински; като баща. <i>Той я хвана през кръста, и като я подкрепяше нежно, каза бащински: — Хайде, чедо!</i> Елин Пелин, Съч. III, 82. <i>Само свекърът се отнасяше с нея топло и бащински.</i> И. Петров, НЛ, 117. <i>Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо .. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 116. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЩИНСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Кръвно родство между баща и детето му, положение на баща. <i>При това нищо не ти гарантира, че Домна Илиева няма да заведе дело за установяване на бащинството и да спечели…</i> Б. Болгар, Б, 90. <i>Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството.</i> ОФ, 1948, 1507, 3. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЩИ`ЦА</b> <i>м. 1. Разг.</i> Интимно обръщение, обикн. при молба към мъж, от когото се очаква покровителство, помощ. <i>— До суровата</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:15, 11 октомври 2013
◇ Бащина правдина. Диал. Бащиния (в 4 знач.); венчанина, бащина, бащнина.
Бащина форма. Биол. При хибридизация — индивидът, носител на мъжките полови белези.
Бащино огнище; бащина стряха. Роден дом. — Е, синко, дойде ли си а… Сети се за бащиното си огнище! Елин Пелин, Съч. III, 31. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.
> Бащина и майчина. Диал. Мома или жена, чиито родители са живи.
Бащин и майчин. Разг. Чист, чистокръвен. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
Бащин и майчин <син>. 1. Разг. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. 2. Разг. Пренебр. Синковец, нехранимайко.
БА`ЩИНА ж. Остар. и диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.). Няма да ни измами такъв човек, .. Власт и земя той не дири, за да увеличи бащината си, а щади бедните и измъчени хора. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Далеч от мила бащина, / от драго първо либе, / на тази чуждата земя / разтуха ми не иде. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 62. Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 161.
БАЩИНИ`Я, мн. няма, ж. 1. Разг. Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето й е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Салчо къщица тук някъде близо до фабриката. Б. Болгар, Б, 63-64. И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: „Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!“ Ив. Кирилов, Съч. II, 13. „Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта.“ Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му. М. Марчевски, П, 234. — Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния! К. Калчев, ЖП, 223.
2. Разг. Родна земя, отечество. — Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си. Р. Стоянов, М, 13-14. Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния… И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език. Д. Немиров, Б, 51. По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха. В. Геновска, СГ, 429. Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина. П. Р. Славейков, ПЧ, 35.
3. Истор. През XIII и XIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакрепостен селянин.
4. Диал. Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ).
БА`ЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на баща, който се отличава с доброжелателност, загриженост. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Стана му близка и мила. Искаше му се да иде при нея и да й каже бащински думи, но се въздържа. К. Петканов, СВ, 186. — Вие сте уморени, трябва да си починете! — каза той топло, с бащински тон. — Моята кола ще ви заведе по домовете. П. Вежинов, СО, 166. Той го настани в първокласното купе на влака за София и още веднъж му напомни бащинските си съвети. — Пази се, синко, пази се! Ст. Марков, ДБ, 463. Седнахме да вечеряме с неговата прекрасна дъщеря Евдоксия, която, .., и Хюсни паша със съща бащинска нежност обичаше. Св. Миларов, СЦТ, 56. Бащински грижи. Бащинско чувство. Бащинска обич. Бащинска прегръдка.
2. Диал. Който е на баща; бащин. Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел Дунав да ги пови. Нар. пес., СбНУ XI, 6.
БА`ЩИНСКИ. Нареч. от прил. бащински; като баща. Той я хвана през кръста, и като я подкрепяше нежно, каза бащински: — Хайде, чедо! Елин Пелин, Съч. III, 82. Само свекърът се отнасяше с нея топло и бащински. И. Петров, НЛ, 117. Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо .. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116.
БА`ЩИНСТВО, мн. няма, ср. Кръвно родство между баща и детето му, положение на баща. При това нищо не ти гарантира, че Домна Илиева няма да заведе дело за установяване на бащинството и да спечели… Б. Болгар, Б, 90. Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството. ОФ, 1948, 1507, 3.
БАЩИ`ЦА м. 1. Разг. Интимно обръщение, обикн. при молба към мъж, от когото се очаква покровителство, помощ. — До суровата
