Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/562“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | БАТИ` | + | <b>БАТИ`СТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>прил.</i> Който е направен от батиста; батистов. <i>Червински си представяше блестящите полилеи в санктпетербургските салони, шумящите батистени рокли на младите жени.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 99-100. <i>Стаята .. издаваше вкуса и характера на обитателката й. Малка работна маса с бледожълта батистена покривка, снежнобяло легло, светло-полирана етажерка за книги.</i> Ем. Манов, ДСР, 16. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТИ`СТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Батистен. <i>Когато се обърна, в дясното му око блестеше сълза. Извади голяма батистова кърпа, избърса внимателно дясното си око.</i> М. Вълев, ПСС, 17. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАТИСФЕ`РА</b> <i>ж. Мор.</i> Дълбоководна стоманена сферична камера, снабдена с апаратура за подводни изследвания, която се спуска от морски съд с помощта на въже. <i>Американският изследовател .. се спуснал с .. батисфера на дълбочина над 900 м под морското равнище.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 78. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. βαϑύς ’дълбок’ + лат. sphaira ’сфера’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТИ`ША</b>. Вж. <em>батисвам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ТКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Казвам, говоря нещо, като се мъча да го изкажа правилно и точно, но не ми се удава или не смея. <i>Аз я знаех, че е другоземка, англичанка, и едвам баткаше български преди шест месеца.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 173. | |
| + | |||
| + | 2. Говоря предпазливо за нещо, което не зная със сигурност (Н. Геров, РБЯ). <b>баткам се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ТКАНЕ</b>, <i>мн,</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баткам <i>и от</i> баткам се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ТКО</b>, -то, <i>мн.</i> -овци, <i>м.</i> Бате. <i>Тя се досещаше какво става в душата на брат й .. „Ах, батко, тя се е подиграла с чувствата ти, мигар заслужава да я обичаш?“ — мислеше си горчиво Сийка.</i> Ем. Станев, ИК 1, 211-212. <i>Но в същото време дочу незабравимо познатия глас на батко си: — Яничке, мила .. Тя се хвърли върху брат си и започна да го целува буйно.</i> А. Страшимиров, ЕД, 25. <i>Това мъничко хлапенце често ходеше със своите батковци по къра и те не само че не го гонеха, но често го викаха да им завръща овцете.</i> М. Марчевски, ГБ, 269. <i>Няколко второкласници се опитаха да се хванат при „батковците“, но скоро бяха принудени да се пуснат, тъй като не можеха да устоят на тяхната лудешка игра.</i> П. Проданов, С, 118. <i>— Ще помогнем, / батко Гьоне! / — Браво, браво, бе ятак! / — Камънаци, / буренаци / ще помъкнем като с танк!</i> А. Босев, СЦС, 38. | |
| − | |||
| − | 1, 211-212. <i>Но в същото време дочу незабравимо познатия глас на батко си: — Яничке, мила .. Тя се хвърли върху брат си и започна да го целува буйно.</i> А. Страшимиров, ЕД, 25. <i>Това мъничко хлапенце често ходеше със своите батковци по къра и те не само че не го гонеха, но често го викаха да им завръща овцете.</i> М. Марчевски, ГБ, 269. <i>Няколко второкласници се опитаха да се хванат при „батковците“, но скоро бяха принудени да се пуснат, тъй като не можеха да устоят на тяхната лудешка игра.</i> П. Проданов, С, 118. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ТКОВ</b>, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил.</i> 1. Батев. <i>Върни батковата книга.</i> <i>Батковите думи бяха прави.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>батковият</b> <i>м.,</i> <b>батковата</b> <i>ж.,</i> <b>батковото</b> <i>ср.</i> Батевият, батевата, батевото, батевите. <i>Защо плачеш, батковото?</i> <b>баткови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на батко. <i>Отиваме у баткови.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТЛА`Н</b> <i>м. Диал.</i> Пеликан. <i>Озован / там до Войводата, Стоимен Детелина / Поибренец уста като батлан раззина, / но Влад от Попинци изви ръка в замах / и ги запуши{{попр|Отпечатано „запуиш“.}}.</i> П. П. Славейков, Съч. III, 74, | |
— Тур. batlan. | — Тур. batlan. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТО`ЗА</b> <i>ж. Диал.</i> Вършачка без двигателната машина. <i>— Та Мито бакалина ме кани да купим заедно с него вършачка. .. батоза.</i> Ил. Волен, НС, 74. <i>Локомобилът влече батозата.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 120. <i>— Павле, вършачката! — извърна се към него Сашко и хукна към пътната врата .. Те вече бяха на улицата, дето около трактора и батозата бяха се струпали всички съседи.</i> Г. Караславов. Избр. съч. VIII, 294. | |
| − | — От фр. batteuse през рум. | + | — От фр. batteuse през рум. batoză. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТОМЕ`ТЬР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Спец.</i> Уред, с който се вземат наносни и водни проби от различни дълбочини в море, река, езеро и пр. <i>Със специални автоматични, затварящи се на нужната дълбочина метални съдове — батометри — се вземаха проби вода.</i> Д. Богданов, ТА, 61. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. βαϑύς ’дълбок’ + μετρόν ’метър’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТУ`Т</b> <i>м. Спорт.</i> 1. Широка хоризонтално опъната еластична мрежа за изпълняване на акробатични номера и гимнастически упражнения или за предпазване на акробати при изпълнение на опасни номера във въздуха. <i>Акробатическите скокове с различна сложност на батут, на висящи лостове и други изискват и създават добра ориентация в пространството.</i> Е. Жечев, Б, 200. | |
2. <i>Спорт.</i> Вид спорт, който включва различни упражнения (скокове, салто и др.), изпълнявани върху такава мрежа. Играя батут. | 2. <i>Спорт.</i> Вид спорт, който включва различни упражнения (скокове, салто и др.), изпълнявани върху такава мрежа. Играя батут. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— От ит. battuta ’удар’ през фр. batoude и рус. батут. | — От ит. battuta ’удар’ през фр. batoude и рус. батут. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>бату`д</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТЪРДИ`САМ</b>. Вж. <em>батърдисвам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТЪРДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>батърди`сам</b>, -аш и <b>батърди`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> батърди`сах, <i>св., прех. Диал.</i> Разорявам, опустошавам, унищожавам. <i>Нямало нито Христос, нито Мохамед да се обади, .., първият да защити своите последователи, .., а вторият да вразуми верните си поклонници, да им предскаже, .., че тие ще батърдисат Батак, но и Батак ще удари крак на ятаганската държава!</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 341. <b>батърдисвам се</b>, <b>батърдисам се</b>, <b>батърдиша се</b> <i>страд.</i> | |
| − | — От тур. | + | — От тур. batırmak ’потопявам, опропастявам’. |
---- | ---- | ||
| − | БАТЪРДИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> батърдисвам <i>и от</i> батърдисвам се; разоряване, опустошаване, унищожаване. | + | <b>БАТЪРДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> батърдисвам <i>и от</i> батърдисвам се; разоряване, опустошаване, унищожаване. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАТЪРДИ`ША</b>. Вж. батърдисвам. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ТЬО</b>, -то, <i>вин.</i> -я, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:38, 10 октомври 2013
БАТИ`СТЕН, -а, -о, мн. -и. прил. Който е направен от батиста; батистов. Червински си представяше блестящите полилеи в санктпетербургските салони, шумящите батистени рокли на младите жени. Й. Радичков и др., ГСП, 99-100. Стаята .. издаваше вкуса и характера на обитателката й. Малка работна маса с бледожълта батистена покривка, снежнобяло легло, светло-полирана етажерка за книги. Ем. Манов, ДСР, 16.
БАТИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Батистен. Когато се обърна, в дясното му око блестеше сълза. Извади голяма батистова кърпа, избърса внимателно дясното си око. М. Вълев, ПСС, 17.
БАТИСФЕ`РА ж. Мор. Дълбоководна стоманена сферична камера, снабдена с апаратура за подводни изследвания, която се спуска от морски съд с помощта на въже. Американският изследовател .. се спуснал с .. батисфера на дълбочина над 900 м под морското равнище. ПН, 1935, кн. 5-6, 78.
— От гр. βαϑύς ’дълбок’ + лат. sphaira ’сфера’.
БАТИ`ША. Вж. батисвам.
БА`ТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Казвам, говоря нещо, като се мъча да го изкажа правилно и точно, но не ми се удава или не смея. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка, и едвам баткаше български преди шест месеца. Ив. Вазов, Съч. IX, 173.
2. Говоря предпазливо за нещо, което не зная със сигурност (Н. Геров, РБЯ). баткам се страд.
БА`ТКАНЕ, мн, -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баткам и от баткам се.
БА`ТКО, -то, мн. -овци, м. Бате. Тя се досещаше какво става в душата на брат й .. „Ах, батко, тя се е подиграла с чувствата ти, мигар заслужава да я обичаш?“ — мислеше си горчиво Сийка. Ем. Станев, ИК 1, 211-212. Но в същото време дочу незабравимо познатия глас на батко си: — Яничке, мила .. Тя се хвърли върху брат си и започна да го целува буйно. А. Страшимиров, ЕД, 25. Това мъничко хлапенце често ходеше със своите батковци по къра и те не само че не го гонеха, но често го викаха да им завръща овцете. М. Марчевски, ГБ, 269. Няколко второкласници се опитаха да се хванат при „батковците“, но скоро бяха принудени да се пуснат, тъй като не можеха да устоят на тяхната лудешка игра. П. Проданов, С, 118. — Ще помогнем, / батко Гьоне! / — Браво, браво, бе ятак! / — Камънаци, / буренаци / ще помъкнем като с танк! А. Босев, СЦС, 38.
БА`ТКОВ, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Батев. Върни батковата книга. Батковите думи бяха прави.
2. Като същ. батковият м., батковата ж., батковото ср. Батевият, батевата, батевото, батевите. Защо плачеш, батковото? баткови мн. Домът и семейството на батко. Отиваме у баткови.
БАТЛА`Н м. Диал. Пеликан. Озован / там до Войводата, Стоимен Детелина / Поибренец уста като батлан раззина, / но Влад от Попинци изви ръка в замах / и ги запуши*. П. П. Славейков, Съч. III, 74,
— Тур. batlan.
БАТО`ЗА ж. Диал. Вършачка без двигателната машина. — Та Мито бакалина ме кани да купим заедно с него вършачка. .. батоза. Ил. Волен, НС, 74. Локомобилът влече батозата. Б. Шивачев, ПЮА, 120. — Павле, вършачката! — извърна се към него Сашко и хукна към пътната врата .. Те вече бяха на улицата, дето около трактора и батозата бяха се струпали всички съседи. Г. Караславов. Избр. съч. VIII, 294.
— От фр. batteuse през рум. batoză.
БАТОМЕ`ТЬР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред, с който се вземат наносни и водни проби от различни дълбочини в море, река, езеро и пр. Със специални автоматични, затварящи се на нужната дълбочина метални съдове — батометри — се вземаха проби вода. Д. Богданов, ТА, 61.
— От гр. βαϑύς ’дълбок’ + μετρόν ’метър’.
БАТУ`Т м. Спорт. 1. Широка хоризонтално опъната еластична мрежа за изпълняване на акробатични номера и гимнастически упражнения или за предпазване на акробати при изпълнение на опасни номера във въздуха. Акробатическите скокове с различна сложност на батут, на висящи лостове и други изискват и създават добра ориентация в пространството. Е. Жечев, Б, 200.
2. Спорт. Вид спорт, който включва различни упражнения (скокове, салто и др.), изпълнявани върху такава мрежа. Играя батут.
— От ит. battuta ’удар’ през фр. batoude и рус. батут.
— Друга (остар.) форма: бату`д.
БАТЪРДИ`САМ. Вж. батърдисвам.
БАТЪРДИ`СВАМ, -аш, несв.; батърди`сам, -аш и батърди`ша, -еш, мин. св. батърди`сах, св., прех. Диал. Разорявам, опустошавам, унищожавам. Нямало нито Христос, нито Мохамед да се обади, .., първият да защити своите последователи, .., а вторият да вразуми верните си поклонници, да им предскаже, .., че тие ще батърдисат Батак, но и Батак ще удари крак на ятаганската държава! З. Стоянов, ЗБВ III, 341. батърдисвам се, батърдисам се, батърдиша се страд.
— От тур. batırmak ’потопявам, опропастявам’.
БАТЪРДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от батърдисвам и от батърдисвам се; разоряване, опустошаване, унищожаване.
БАТЪРДИ`ША. Вж. батърдисвам.
БА`ТЬО, -то, вин. -я, мн. -вци, м. Диал.
