Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/549“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | + | ---- | |
| − | — приготвя, налива напитки. <i>Немецът почерпи офицерския кандидат с коняк, а после двамата отидоха при бармана и си поръчаха коктейли.</i> Д. Димов, Т, 553. <i>Зад високия тезгях барманът в бяла дреха шеташе нещо.</i> К. Константинов, СЧЗ, 64. <i>Рядко нечии стъпки прошумоляваха по килима и спираха до бара, където дремеше в очакване на клиенти Мишо, новият барман.</i> Ст. Стратиев, ПП, 110. | + | <b>БА`РМАН</b> <i>м.</i> Лице, което обслужва бар — приготвя, налива напитки. <i>Немецът почерпи офицерския кандидат с коняк, а после двамата отидоха при бармана и си поръчаха коктейли.</i> Д. Димов, Т, 553. <i>Зад високия тезгях барманът в бяла дреха шеташе нещо.</i> К. Константинов, СЧЗ, 64. <i>Рядко нечии стъпки прошумоляваха по килима и спираха до бара, където дремеше в очакване на клиенти Мишо, новият барман.</i> Ст. Стратиев, ПП, 110. |
— Англ. barman. | — Англ. barman. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РМАНКА</b> <i>ж.</i> Жена барман. <i>По едно време той стана и отиде при барманката, изпи чаша коняк и приказва известно време с нея.</i> Й. Демирев и др., ОС, 23. <i>Барманката му кимна учтиво и му се усмихна. Със знаци и намигане Владко Николов поръча три кафета и две малки уискита.</i> Д. Цончев, ЛМ, 109. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РНА</b>. Вж. <em>барвам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РНУМ</b> <i>м. Остар.</i> Съдържател на цирк с животни. <i>Но я виж тоя там с мустаците на вратата! Един барнум би платил скъпо и прескъпо за него.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 138. | |
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атмосферно или друго налягане, напр.: <em>барометър</em>, <em>барокамера</em>, <em>барограма</em>. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. βάρος ’тежест, тегло’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РО</b>, <i>мн.</i> няма. <i>ср. Жарг.</i> Баровец. | |
| − | — От циг. | + | — От циг. baro ’голям’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Жарг.</i> Човек, който живее охолно, богато, с подчертан стремеж да покаже това, като се облича скъпо, посещава скъпи заведения обикновено с пари, които не са спечелени с труд; тузар. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РОВКА</b> <i>ж. Жарг.</i> Жена баровец. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до баровец, свързан е с баровец. <i>— Вие ходите в Боровец нали?! Но ако питаш мен, Пампорово е по-баровски курорт.</i> Р. Балабанов, ТБК, 18. <i>Баровски дрехи.</i> | |
| − | |||
| − | <i>— Вие ходите в Боровец нали?! Но ако питаш мен, Пампорово е по-баровски курорт.</i> Р. Балабанов, ТБК, 18. <i>Баровски дрехи.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`РОВСКИ</b> <i>нареч. Жарг.</i> Както е присъщо, подобаващо за баровец. <i>— Ако желаете, мога дори да ви кажа какво има в него .. — Какво? .. — Натъпкан е [портфейла] със стари вестници, за да изглежда по-баровски.</i> Г. Друмев, УКР, 19. <i>У тях е подредено много баровски.</i> | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАРОГРА`МА</b> <i>ж. Физ.</i> Крива линия, записана от барограф върху диаграмна хартия, която посочва измененията на атмосферното налягане в зависимост от времето. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАРОГРА`Ф</b> <i>м. Физ.</i> Уред за непрекъснато автоматично записване върху диаграмна хартия хода на измененията на стойността на атмосферното налягане. <i>На върха Мусала са инсталирали следните метеорологични инструменти: .., барометър (живачен и анероид) и барограф.</i> ПН, 1932, кн. 2, 30. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАРО`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Изк.</i> 1. Стил в изобразителните изкуства, архитектурата и модата, който се развива най-много в страните на католицизма в Западна Европа от края на XVI до средата на XVIII в. и се характеризира с усложнени линии и форми, с монументалност и декоративност. <i>Къщата гледаше наистина срещу гората. Пред нея имаше малко дворче, .., а тя самата беше масивна, приятна, леко имитираща късен виенски барок с оранжерия на партерния етаж.</i> А. Гуляшки, ДМС, 274-275. | |
| − | |||
| − | |||
2. Стил в литературата на някои западноевропейски страни през XVII и началото на XVIII в., който се характеризира с изобразяването на героични, изключителни личности, обикн. крале и благородници, с пищност и сложност на израза, с използуването на сюжети от древността и от митологията. | 2. Стил в литературата на някои западноевропейски страни през XVII и началото на XVIII в., който се характеризира с изобразяването на героични, изключителни личности, обикн. крале и благородници, с пищност и сложност на израза, с използуването на сюжети от древността и от митологията. | ||
| Ред 47: | Ред 41: | ||
— От ит. Ьагосео през фр. baroque. | — От ит. Ьагосео през фр. baroque. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАРОКА`МЕРА</b> <i>ж. Техн.</i> Камера, в която с помощта на помпи се създава сгъстена или разредена атмосфера за изпитване на самолетни мотори, апарати и уреди, за извършване на физиологични опити и лечение на хора при различни атмосферни налягания, както и за трениране на летци и водолази при съответните условия на работа. <i>Стоян Денев беше свидетел как негови колежки след много години летене получаваха клаустрофобия и не издържаха тестовете в барокамерата.</i> В. Пламенов, ГШ, 10-11. <i>Въздействието на промените на атмосферното налягане и на липсата на кислород се изследва чрез специални барокамери. В тях се създават условия (налягане, температура, влажност и пр.), характерни за космическите полети.</i> НТМ, 1961, кн. 10, 6. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАРО`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Изк.</i> Който се отнася до барок. <i>В техните [на пророците] контрастни линии откриваме елементи на бароков стил, който стои изолиран в нашето средновековно изобразително изкуство.</i> Ст. Михайлов, БС, 176. <i>Преди петдесет години тук са живели богати търговци и еснафи. Те са строили странни къщи, украсени с барокови релефи и орнаменти.</i> С. Северняк, ИРЕ, 115. <i>Барокова архитектура.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАРОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до барометър; барометрически, барометров. <i>Атмосферното налягане се измерва с уреди, наречени барометри, затова се нарича барометрично</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:21, 9 октомври 2013
БА`РМАН м. Лице, което обслужва бар — приготвя, налива напитки. Немецът почерпи офицерския кандидат с коняк, а после двамата отидоха при бармана и си поръчаха коктейли. Д. Димов, Т, 553. Зад високия тезгях барманът в бяла дреха шеташе нещо. К. Константинов, СЧЗ, 64. Рядко нечии стъпки прошумоляваха по килима и спираха до бара, където дремеше в очакване на клиенти Мишо, новият барман. Ст. Стратиев, ПП, 110.
— Англ. barman.
БА`РМАНКА ж. Жена барман. По едно време той стана и отиде при барманката, изпи чаша коняк и приказва известно време с нея. Й. Демирев и др., ОС, 23. Барманката му кимна учтиво и му се усмихна. Със знаци и намигане Владко Николов поръча три кафета и две малки уискита. Д. Цончев, ЛМ, 109.
БА`РНА. Вж. барвам.
БА`РНУМ м. Остар. Съдържател на цирк с животни. Но я виж тоя там с мустаците на вратата! Един барнум би платил скъпо и прескъпо за него. Ив. Вазов, Съч. X, 138.
— От англ. собств.
БА`РО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атмосферно или друго налягане, напр.: барометър, барокамера, барограма.
— От гр. βάρος ’тежест, тегло’.
БА`РО, мн. няма. ср. Жарг. Баровец.
— От циг. baro ’голям’.
БА`РОВЕЦ, мн. -вци, м. Жарг. Човек, който живее охолно, богато, с подчертан стремеж да покаже това, като се облича скъпо, посещава скъпи заведения обикновено с пари, които не са спечелени с труд; тузар.
БА`РОВКА ж. Жарг. Жена баровец.
БА`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баровец, свързан е с баровец. — Вие ходите в Боровец нали?! Но ако питаш мен, Пампорово е по-баровски курорт. Р. Балабанов, ТБК, 18. Баровски дрехи.
БА`РОВСКИ нареч. Жарг. Както е присъщо, подобаващо за баровец. — Ако желаете, мога дори да ви кажа какво има в него .. — Какво? .. — Натъпкан е [портфейла] със стари вестници, за да изглежда по-баровски. Г. Друмев, УКР, 19. У тях е подредено много баровски.
БАРОГРА`МА ж. Физ. Крива линия, записана от барограф върху диаграмна хартия, която посочва измененията на атмосферното налягане в зависимост от времето.
БАРОГРА`Ф м. Физ. Уред за непрекъснато автоматично записване върху диаграмна хартия хода на измененията на стойността на атмосферното налягане. На върха Мусала са инсталирали следните метеорологични инструменти: .., барометър (живачен и анероид) и барограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.
БАРО`К, мн. няма, м. Изк. 1. Стил в изобразителните изкуства, архитектурата и модата, който се развива най-много в страните на католицизма в Западна Европа от края на XVI до средата на XVIII в. и се характеризира с усложнени линии и форми, с монументалност и декоративност. Къщата гледаше наистина срещу гората. Пред нея имаше малко дворче, .., а тя самата беше масивна, приятна, леко имитираща късен виенски барок с оранжерия на партерния етаж. А. Гуляшки, ДМС, 274-275.
2. Стил в литературата на някои западноевропейски страни през XVII и началото на XVIII в., който се характеризира с изобразяването на героични, изключителни личности, обикн. крале и благородници, с пищност и сложност на израза, с използуването на сюжети от древността и от митологията.
3. Направление в западноевропейската музика (главно в Германия и Австрия) от края на XVI до средата на XVIII в., което се характеризира с изтъкването на хармонията пред мелодията, както и с подчертана патетичност на стила и пищност на формите.
— От ит. Ьагосео през фр. baroque.
БАРОКА`МЕРА ж. Техн. Камера, в която с помощта на помпи се създава сгъстена или разредена атмосфера за изпитване на самолетни мотори, апарати и уреди, за извършване на физиологични опити и лечение на хора при различни атмосферни налягания, както и за трениране на летци и водолази при съответните условия на работа. Стоян Денев беше свидетел как негови колежки след много години летене получаваха клаустрофобия и не издържаха тестовете в барокамерата. В. Пламенов, ГШ, 10-11. Въздействието на промените на атмосферното налягане и на липсата на кислород се изследва чрез специални барокамери. В тях се създават условия (налягане, температура, влажност и пр.), характерни за космическите полети. НТМ, 1961, кн. 10, 6.
БАРО`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Изк. Който се отнася до барок. В техните [на пророците] контрастни линии откриваме елементи на бароков стил, който стои изолиран в нашето средновековно изобразително изкуство. Ст. Михайлов, БС, 176. Преди петдесет години тук са живели богати търговци и еснафи. Те са строили странни къщи, украсени с барокови релефи и орнаменти. С. Северняк, ИРЕ, 115. Барокова архитектура.
БАРОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до барометър; барометрически, барометров. Атмосферното налягане се измерва с уреди, наречени барометри, затова се нарича барометрично
