Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/548“
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>баритони в операта.</i> // Партия на певци с такива гласове в хорово произведение. 3. Меден духов музикален инструмент, който по регистър съответства на такъв глас. | + | <i>баритони в операта.</i> // Партия на певци с такива гласове в хорово произведение. |
| + | |||
| + | 3. Меден духов музикален инструмент, който по регистър съответства на такъв глас. | ||
— От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’. | — От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРИТО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Муз.</i> Баритонов. <i>Започнаха да се чуват шъткания. Дочо Христов отново взе думата: — Господа народни представители! — разля той повторно своя мек баритонен глас, без да удостои с каквато и да било забележка изказването на Недко Боев.</i> Д. Ангелов, ЖС, 539. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРИТО`НОВ</b>, -а, -о,{{попр|Добавяне на изпуснати интервали.}} <i>мн.</i> -и. <i>Муз. Прил. от</i> баритон; баритонен. <i>Неговият [на Сава Огнянов] топъл баритонов глас, неговата съвършена игра, .., би вдъхновявала зрителите в тяхната борба за по-добър живот и щастие.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 367. <i>Публиката, която го беше гледала предната вечер, още слушаше репликите на краля, още й звучеше баритоновият тембър на гласа на бележития артист.</i> В. Иванов, Т. 1954, кн. 10, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РИЦА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бара; малка бара, баричка. <i>Дружината, … се спуща .. в зеления тих дол, дето лъкатуши бистра барица.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 70. <i>„Защо ти са билярци?“ — „Да си копат две барици.“ / „Защо ти са две барици?“ / — „Да ми фанат два жабци.“</i> Нар. пес., СбНУ, XLIV, 438. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Метеор.</i> Който се отнася до атмосферно налягане, до бар<sup>3</sup>. <i>Барично поле.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РИЧКА</b> <i>ж. Разг. Умал. от</i> бара; малка бара, барица. <i>Реката шуми из тясното лъкатушно легло, .. Тя е многоводна сега. Прибрала е всичките рилски поточета, барички, ручейки.</i> Ив. Вазов, Съч, XV, 7. <i>И ние настигнахме колата, седнахме, запалихме цигари, а воловете кротко поеха по пътя, който следваше течението на тинестата баричка.</i> Н. Тихолов, ДКД, 15. <i>Ленко прецапа плитката баричка, която идеше от тинясалото изворче под воденичната вада, и се спря.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРИ`Ш</b> <i>м. Диал.</i> Тънка кърпа за глава; барез. <i>Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 50. <i>Разорах, мамо,{{попр|Премахната втора запетая.}} втори гроб, / във гроба мома лежеше: / ален й бариш на глава, /руса й коса сплетена, / смъртна я роса побило.</i> Нар. пес., СбНУ, XLIV, 446. |
| − | — От фр. | + | — От фр. barège през рум. bariş. — Друга форма: <em>баръ`ш</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РИШНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Малка воденица на поток, на бара. <i>По рекицата имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра.</i> Ц. Гинчев, ГК. 320-321. |
| − | |||
| − | |||
2. Река, образувана от бари, или река, която има за притоци бари (Н. Геров, РБЯ). | 2. Река, образувана от бари, или река, която има за притоци бари (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РИШНЯ</b> <i>ж. Остар.</i> В дореволюционна Русия — неомъжена дъщеря на барин. <i>Неговият жив ум, пламенност и идеализъм му спечелиха вниманието на благородната баришня, мома възторжена и с романтически настроен ум.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 151. |
| − | — Рус. | + | — Рус. барышня. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРК</b>, | + | <b>БАРК</b>, ба`ркът, ба`рка, <i>мн.</i> ба`ркове, след <i>числ.</i> ба`рка, <i>м. Мор.</i> Морски платноход за далечно плаване с няколко мачти. |
| + | |||
| + | — Англ. bark.{{попр|Пренасяне на нов ред.}} | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РКА</b> <i>ж. Мор.</i> Малък плавателен съд за превоз на товари обикновено по вътрешни водни пътища. <i>Под нас се извиваше една търнясала по краищата река, по която плаваха повече отломъци и нечистотии, отколкото барки и параходи.</i> Ал. Константинов, БПр, 52. <i>Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки.</i> П. Вежинов, ДМ, 10. |
— Ит. barca ’лодка’. | — Ит. barca ’лодка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРКАРО`ЛА</b> <i>ж. Муз.</i> 1. Венецианска лодкарска народна песен с лирично съдържание, спокойна мелодия и равномерен ритъм на акомпанимента, който напомня люлеенето на вълните. |
| − | 2. Вокално или инструментално произведение в стила на такава песен. <i>Мъжът стои в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия, а жената срича упорито по клавишите ту ноктюрно от Шопен, ту баркаролата от „Хофманови | + | 2. Вокално или инструментално произведение в стила на такава песен. <i>Мъжът стои в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия, а жената срича упорито по клавишите ту ноктюрно от Шопен, ту баркаролата от „Хофманови приказки“.</i> Св. Минков, ДА, 37. |
— Ит. barcarola. | — Ит. barcarola. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРКА`С</b> <i>м. Мор.</i> 1. Спомагателен моторен кораб за влачене на големи кораби в пристанище, за пренасяне на пасажери и товари от спрял далеч от брега кораб и др. <i>Цял лес кораби, враници, баркаси, натрупани гъсто, и параходи, .., отбележват голямото търговско движение на тоя черноморски порт.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 124. |
| + | |||
| + | 2. Голяма гребна лодка от военноморския флот, която се използва за съобщения, за превоз на товари и др. | ||
— Хол. barcas през рус. баркас. | — Хол. barcas през рус. баркас. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РКЕЛНЕР</b> <i>м. Остар.</i> Барман. <i>Покатери се [джуджето] на една от табуретките и извика към баркелнера Сенди: — Един коктейл, моля!</i> Ал. Бабек, МЕ, 191. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РКОД</b> <i>м.</i> Код, състоящ се от цифри и вертикални щрихи, който се нанася върху опаковката на стока или др. за отбелязване и автоматично разчитане на информация; щрихкод. |
— Англ. bar code. | — Англ. bar code. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРЛЬО`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Мътна вода, нечистотия, помия. <i>Дъждо удари и водата стана на барльок.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 189. |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:16, 9 октомври 2013
баритони в операта. // Партия на певци с такива гласове в хорово произведение.
3. Меден духов музикален инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
— От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’.
БАРИТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Муз. Баритонов. Започнаха да се чуват шъткания. Дочо Христов отново взе думата: — Господа народни представители! — разля той повторно своя мек баритонен глас, без да удостои с каквато и да било забележка изказването на Недко Боев. Д. Ангелов, ЖС, 539.
БАРИТО`НОВ, -а, -о,* мн. -и. Муз. Прил. от баритон; баритонен. Неговият [на Сава Огнянов] топъл баритонов глас, неговата съвършена игра, .., би вдъхновявала зрителите в тяхната борба за по-добър живот и щастие. Н. Лилиев, Съч. III, 367. Публиката, която го беше гледала предната вечер, още слушаше репликите на краля, още й звучеше баритоновият тембър на гласа на бележития артист. В. Иванов, Т. 1954, кн. 10, 31.
БА`РИЦА ж. Диал. Умал. от бара; малка бара, баричка. Дружината, … се спуща .. в зеления тих дол, дето лъкатуши бистра барица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 70. „Защо ти са билярци?“ — „Да си копат две барици.“ / „Защо ти са две барици?“ / — „Да ми фанат два жабци.“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 438.
БАРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метеор. Който се отнася до атмосферно налягане, до бар3. Барично поле.
БА`РИЧКА ж. Разг. Умал. от бара; малка бара, барица. Реката шуми из тясното лъкатушно легло, .. Тя е многоводна сега. Прибрала е всичките рилски поточета, барички, ручейки. Ив. Вазов, Съч, XV, 7. И ние настигнахме колата, седнахме, запалихме цигари, а воловете кротко поеха по пътя, който следваше течението на тинестата баричка. Н. Тихолов, ДКД, 15. Ленко прецапа плитката баричка, която идеше от тинясалото изворче под воденичната вада, и се спря. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182.
БАРИ`Ш м. Диал. Тънка кърпа за глава; барез. Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 50. Разорах, мамо,* втори гроб, / във гроба мома лежеше: / ален й бариш на глава, /руса й коса сплетена, / смъртна я роса побило. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 446.
— От фр. barège през рум. bariş. — Друга форма: баръ`ш.
БА`РИШНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Малка воденица на поток, на бара. По рекицата имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК. 320-321.
2. Река, образувана от бари, или река, която има за притоци бари (Н. Геров, РБЯ).
БА`РИШНЯ ж. Остар. В дореволюционна Русия — неомъжена дъщеря на барин. Неговият жив ум, пламенност и идеализъм му спечелиха вниманието на благородната баришня, мома възторжена и с романтически настроен ум. Ив. Вазов, Съч. IX, 151.
— Рус. барышня.
БАРК, ба`ркът, ба`рка, мн. ба`ркове, след числ. ба`рка, м. Мор. Морски платноход за далечно плаване с няколко мачти.
— Англ. bark.*
БА`РКА ж. Мор. Малък плавателен съд за превоз на товари обикновено по вътрешни водни пътища. Под нас се извиваше една търнясала по краищата река, по която плаваха повече отломъци и нечистотии, отколкото барки и параходи. Ал. Константинов, БПр, 52. Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки. П. Вежинов, ДМ, 10.
— Ит. barca ’лодка’.
БАРКАРО`ЛА ж. Муз. 1. Венецианска лодкарска народна песен с лирично съдържание, спокойна мелодия и равномерен ритъм на акомпанимента, който напомня люлеенето на вълните.
2. Вокално или инструментално произведение в стила на такава песен. Мъжът стои в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия, а жената срича упорито по клавишите ту ноктюрно от Шопен, ту баркаролата от „Хофманови приказки“. Св. Минков, ДА, 37.
— Ит. barcarola.
БАРКА`С м. Мор. 1. Спомагателен моторен кораб за влачене на големи кораби в пристанище, за пренасяне на пасажери и товари от спрял далеч от брега кораб и др. Цял лес кораби, враници, баркаси, натрупани гъсто, и параходи, .., отбележват голямото търговско движение на тоя черноморски порт. Ив. Вазов, Съч. XVI, 124.
2. Голяма гребна лодка от военноморския флот, която се използва за съобщения, за превоз на товари и др.
— Хол. barcas през рус. баркас.
БА`РКЕЛНЕР м. Остар. Барман. Покатери се [джуджето] на една от табуретките и извика към баркелнера Сенди: — Един коктейл, моля! Ал. Бабек, МЕ, 191.
БА`РКОД м. Код, състоящ се от цифри и вертикални щрихи, който се нанася върху опаковката на стока или др. за отбелязване и автоматично разчитане на информация; щрихкод.
— Англ. bar code.
БАРЛЬО`К, мн. -ци, м. Диал. Мътна вода, нечистотия, помия. Дъждо удари и водата стана на барльок. Нар. прик., СбНУ XIV, 189.
