Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/535“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подсланя под някое благородно знаме.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 162. |
---- | ---- | ||
<b>БАНКРОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Остар. <i>Книж.</i> Банкрутирам. <i>Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна).</i> Кр. Пишурка, МК, 230. | <b>БАНКРОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Остар. <i>Книж.</i> Банкрутирам. <i>Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна).</i> Кр. Пишурка, МК, 230. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БАНКРОТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> банкротирам; банкрутиране. | <b>БАНКРОТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> банкротирам; банкрутиране. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКРО`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. | + | <b>БАНКРО`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Банкрутство. <i>Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 30. <i>Но пет години не се изтекоха и тя [народната партия] достигна своето банкротство.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКРУ`Т</b> <i>м.</i> 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. <i>Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Мефистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут.</i> М. Арнаудов, Г, 70. <i>Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. △ Предприятието е пред банкрут.</i> | + | <b>БАНКРУ`Т</b> <i>м.</i> 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. <i>Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Мефистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут.</i> М. Арнаудов, Г, 70. <i>Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия.</i> △ <i>Предприятието е пред банкрут.</i> |
2. <i>Прен.</i> Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. <i>Политически банкрут. Идеен банкрут.</i> | 2. <i>Прен.</i> Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. <i>Политически банкрут. Идеен банкрут.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
3. <i>Остар.</i> Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин, <i>Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец.</i> Т. Влайков, Съч. I, 11. | 3. <i>Остар.</i> Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин, <i>Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец.</i> Т. Влайков, Съч. I, 11. | ||
| − | — Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкро`т. | + | — Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: <em>банкро`т</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКРУ`ТИН</b>, <i>мн.</i> | + | <b>БАНКРУ`ТИН</b>, <i>мн.</i> банкру`ти, <i>м. Остар. Книж.</i> Банкрут (в 3 знач.). <i>Освен кредиторите на банкрутина [Турция].. никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо човеческо.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 245. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>банкро`тин</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКРУТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам | + | <b>БАНКРУТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам. |
| − | — Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам. | + | 2. <i>Прен.</i> Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. <i>— Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него.</i> В. Геновска, СГ, 188. |
| + | |||
| + | — Друга (остар. книж.) форма: <em>банкроти`рам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКРУТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> | + | <b>БАНКРУТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> <i>Отгл. същ. от</i> банкрутирам; фалиране. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>Отгл. същ. от</i> банкрутирам; фалиране. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: банкроти`ране. | + | — Друга (остар.) форма: <em>банкроти`ране</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАНКРУ`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж</i>. Банкрут, фалит. <i>След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 70, <i>Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство.</i> НБ, 1877, бр. 63, 246. |
| − | — Друга форма: банкро`тство. | + | — Друга форма: <em>банкро`тство</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНО`САМ</b> | + | <b>БАНО`САМ</b>. Вж. <em>баносвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> | + | <b>БАНО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бано`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Баньосвам. <b>баносвам се</b>, <b>баносам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 45: | Ред 43: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня. | + | <b>БА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня. <i>— Че кога го е загубил? — Преди два месеца, като ходи на баня. Къде не го търси, целия бански персонал на крак дигна тогава, но пуловерът не се намери.</i> Тарас, СГ, 122. <i>Едни от най-старите, установени със сигурност бански съоръжения на минерални извори се отнасят към бронзовия век.</i> Н, Ненков и др., БС, 4. <i>Банско лечение. Банска вода.</i> |
| − | + | 2. Който е предназначен за плаж. <i>Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа.</i> И. Петров, ПС, 116. <i>Бански гащета.</i> | |
| − | + | 3. Като същ. <b>ба`нски</b> <i>м.</i> Бански костюм. <i>Печеше се [Катя] на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела.</i> Л. Петков, ГЦ, 60. <i>Още щом стъпиха на плажа, Галерата събра погледите с татуираните си гърди. Жена му се сви в грозния си бански.</i> Л. Михайлова, Г, 30. | |
| − | + | ◇ <b>Бански костюм</b>. Специално леко женско облекло, състоящо се от сутиен и пликчета поотделно или съшити в едно цяло, за къпане на открито и слънчеви бани, за плаж. <i>— Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, из двора. Разбира се, че ще почернея.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 227. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Истор.</i> 1. Само <i>ед.</i> Достойнство, власт на бан<sup>1</sup>. 2. Област, владяна от бан<sup>1</sup>. <i>— Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. <i>Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: /— Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че земем!</i> Нар. пес., СбНУ LXIII, 342. | + | <b>БА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Истор.</i> 1. Само <i>ед.</i> Достойнство, власт на бан<sup>1</sup>. |
| + | |||
| + | 2. Област, владяна от бан<sup>1</sup>. <i>— Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. <i>Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: / — Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че земем!</i> Нар. пес., СбНУ LXIII, 342. | ||
---- | ---- | ||
<b>БАНТ</b>, ба`нтът, ба`нта, <i>мн.</i> ба`нтове, <i>м.</i> | <b>БАНТ</b>, ба`нтът, ба`нта, <i>мн.</i> ба`нтове, <i>м.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:28, 7 октомври 2013
на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подсланя под някое благородно знаме. Ив. Вазов, Съч. XI, 162.
БАНКРОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Банкрутирам. Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна). Кр. Пишурка, МК, 230.
БАНКРОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от банкротирам; банкрутиране.
БАНКРО`ТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Банкрутство. Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили. С. Радулов, ГМП (превод), 30. Но пет години не се изтекоха и тя [народната партия] достигна своето банкротство. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
БАНКРУ`Т м. 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Мефистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут. М. Арнаудов, Г, 70. Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. △ Предприятието е пред банкрут.
2. Прен. Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. Политически банкрут. Идеен банкрут.
3. Остар. Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин, Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец. Т. Влайков, Съч. I, 11.
— Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкро`т.
БАНКРУ`ТИН, мн. банкру`ти, м. Остар. Книж. Банкрут (в 3 знач.). Освен кредиторите на банкрутина [Турция].. никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо човеческо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 245.
— Друга форма: банкро`тин.
БАНКРУТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам.
2. Прен. Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. — Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него. В. Геновска, СГ, 188.
— Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам.
БАНКРУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от банкрутирам; фалиране.
— Друга (остар.) форма: банкроти`ране.
БАНКРУ`ТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Банкрут, фалит. След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството. Г. Георгиев, Избр. пр, 70, Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство. НБ, 1877, бр. 63, 246.
— Друга форма: банкро`тство.
БАНО`САМ. Вж. баносвам.
БАНО`СВАМ, -аш, несв.; бано`сам, -аш, св., прех. Диал. Баньосвам. баносвам се, баносам се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАНО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баносвам и от баносвам се; баньосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня. — Че кога го е загубил? — Преди два месеца, като ходи на баня. Къде не го търси, целия бански персонал на крак дигна тогава, но пуловерът не се намери. Тарас, СГ, 122. Едни от най-старите, установени със сигурност бански съоръжения на минерални извори се отнасят към бронзовия век. Н, Ненков и др., БС, 4. Банско лечение. Банска вода.
2. Който е предназначен за плаж. Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа. И. Петров, ПС, 116. Бански гащета.
3. Като същ. ба`нски м. Бански костюм. Печеше се [Катя] на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела. Л. Петков, ГЦ, 60. Още щом стъпиха на плажа, Галерата събра погледите с татуираните си гърди. Жена му се сви в грозния си бански. Л. Михайлова, Г, 30.
◇ Бански костюм. Специално леко женско облекло, състоящо се от сутиен и пликчета поотделно или съшити в едно цяло, за къпане на открито и слънчеви бани, за плаж. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, из двора. Разбира се, че ще почернея. Й. Йовков, ЧКГ, 227.
БА`НСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Достойнство, власт на бан1.
2. Област, владяна от бан1. — Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: / — Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че земем! Нар. пес., СбНУ LXIII, 342.
БАНТ, ба`нтът, ба`нта, мн. ба`нтове, м.
