Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/530“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДАЖИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. Производител или търговец на медицински бандажи. | ||
| − | + | 2. Работник, специалист по изработване и поставяне на бандажи на машина. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДЕ`РА</b> <i>ж. 1. Остар.</i> Знаме. <i>Зад градините, .. стояха руските кораби, а зад тръсниците развяваха ся гръцки бандери.</i> Е. Мутева, РБЦ (превод), 174. | ||
| − | 2. <i>Техн.</i> Вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. <i>Външните скели се правят от вертикални греди, наречени бандери, хоризонтални греди и талпи.</i> Вл. Брънеков и др., СД, 121. <i>Застанал на савака край бандерата, той приема огромната кофа | + | 2. <i>Техн.</i> Вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. <i>Външните скели се правят от вертикални греди, наречени бандери, хоризонтални греди и талпи.</i> Вл. Брънеков и др., СД, 121. <i>Застанал на савака край бандерата, той приема огромната кофа бетонен разтвор.</i> В. Бойчева, ВН, 1958, бр. 2082,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} 4. |
| − | <i>3. Диал.</i> Триангулачна пирамида. <i> | + | <i>3. Диал.</i> Триангулачна пирамида. <i>Триангулачните знаци, наричани от народа бандери, дето стърчат по могилите, крият в основите си също осови камъни.</i> Й. Радичков, ББ, 78. |
— От ит. bandiera. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ. 1959. с. 224). | — От ит. bandiera. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ. 1959. с. 224). | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДЕРО`Л</b> <i>м.</i> 1. Книжна лента, залепена върху някои предмети за удостоверяване, че е платен съответният акциз. <i>Дигат ти цигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол.</i> Кр. Белев, 3, 100. | |
2. Книжна обвивка, обикн. във вид на широка лента, на изпратен по пощата пакет с печатни произведения, малки предмети и др., която удостоверява, че е заплатена съответната пощенска такса. | 2. Книжна обвивка, обикн. във вид на широка лента, на изпратен по пощата пакет с печатни произведения, малки предмети и др., която удостоверява, че е заплатена съответната пощенска такса. | ||
| Ред 16: | Ред 20: | ||
— От ит. banderuola през фр. banderole. | — От ит. banderuola през фр. banderole. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДЕРО`ЛА</b> <i>ж. Остар.</i> Бандерол. <i>Книгите бяха все социалистически, .., вестниците — социалистически; един от тях, в бандерола, Невенка зачудена видя, че беше надписан.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 152. | |
— От ит. banderuola. | — От ит. banderuola. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДЕРО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до бандерол. <i>Бандеролна пратка. Бандеролно отделение. Бандеролно право.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`НДЖО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Подобен на малка китара струнен музикален инструмент, който се употребява в джазовите оркестри и понякога за акомпанимент при пеене. <i>Черните музиканти поемат отново саксофона и банджото и прелистят ноти.</i> К. Константинов, ПЗ, 169. <i>Бернар ме учеше да свиря на банджо.</i> Д. Димов, ЖСМ, 18. | |
— От англ. banjo. | — От англ. banjo. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДИ`Т</b> <i>м.</i> 1. Член на разбойническа банда<sup>1</sup>; разбойник. <i>Големи купове от хора седяха под сенките на „Пасео дел Прадо“ и на площада „Кановас“, разговаряха, пушеха, ядяха банани или четяха тъжни повести за севилски циганки и бандити от Сиера Невада.</i> Д. Димов, ОД, 21. | |
| − | |||
| − | |||
2. Криминален престъпник. <i>Бандитите бяха с „Макаров“, пушка-помпа 12-и калибър и ножове.</i> Тр, 1999, 32. <i>Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари.</i> Тр, 2000, бр. 327, 40. | 2. Криминален престъпник. <i>Бандитите бяха с „Макаров“, пушка-помпа 12-и калибър и ножове.</i> Тр, 1999, 32. <i>Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари.</i> Тр, 2000, бр. 327, 40. | ||
| Ред 36: | Ред 38: | ||
— Нем. Bandit. | — Нем. Bandit. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДИТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Действия, прояви на бандит; бандитство, разбойничество, престъпност. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДИ`ТСТВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Действам, проявявам се като бандит. <i>Министерството на земеделието да престане да покровителства .. фирми, които бандитстват в селското стопанство.</i> 168 часа, 1993, бр. 34, 5. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДИ`ТСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бандитствам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДИ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил.</i> от бандит; разбойнически, престъпнически. <i>Бандитски филми.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДИ`ТСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> бандитски; разбойнически, престъпнически. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДИ`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Действия, прояви на бандит; бандитизъм, разбойничество, престъпност. <i>Корупцията, разбойничеството, рушветчилъкът, садизмът, бандитството се развиват и разрастват бързо с развитието на военните действия по всички фронтове.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 175. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНДУ`РА</b> <i>ж.</i> Украински многострунен щипков музикален инструмент със заоблен недълбок корпус и широк гриф. <i>Оркестърът, съставен предимно от бандури — всички видове групи, — няма самостоятелна роля, каквато имат обикновено оркестрите в ансамблите.</i> Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, 1. | ||
| − | + | — От гр. πανδοῦρα ’триструнна цитра’ през рус. бандура. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бандура. <i>Бандурни акорди.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДУРИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на бандура. <i>Концертът на Държавната заслужила капела бандуристи на Украинската ССР под ръководството на прекрасния диригент А. З. Минковски бе истинско музикално тържество.</i> Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, L | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДУРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Музикантка, която свири на бандура. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНДЮ`ГА</b>, -та, <i>мн.</i> -и, <i>м. Жарг.</i> Бандит, престъпник. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`НЕВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена на бан<sup>1</sup>; бани`ца. <i>Рано рани баневица / да донесе бану вода.</i> Нар. пес., СбНУ LXIII, 507. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | БАНДУРИ`СТ <i>м.</i> Музикант, който свири на бандура. <i>Концертът на Държавната заслужила капела бандуристи на Украинската ССР под ръководството на прекрасния диригент А. | ||
| − | |||
| − | БАНДУРИ`СТКА <i>ж.</i> Музикантка, която свири на бандура. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга форма: ба`новица. | ||
Текуща версия към 18:44, 6 октомври 2013
БАНДАЖИ`СТ м. 1. Производител или търговец на медицински бандажи.
2. Работник, специалист по изработване и поставяне на бандажи на машина.
БАНДЕ`РА ж. 1. Остар. Знаме. Зад градините, .. стояха руските кораби, а зад тръсниците развяваха ся гръцки бандери. Е. Мутева, РБЦ (превод), 174.
2. Техн. Вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. Външните скели се правят от вертикални греди, наречени бандери, хоризонтални греди и талпи. Вл. Брънеков и др., СД, 121. Застанал на савака край бандерата, той приема огромната кофа бетонен разтвор. В. Бойчева, ВН, 1958, бр. 2082,* 4.
3. Диал. Триангулачна пирамида. Триангулачните знаци, наричани от народа бандери, дето стърчат по могилите, крият в основите си също осови камъни. Й. Радичков, ББ, 78.
— От ит. bandiera. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ. 1959. с. 224).
БАНДЕРО`Л м. 1. Книжна лента, залепена върху някои предмети за удостоверяване, че е платен съответният акциз. Дигат ти цигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол. Кр. Белев, 3, 100.
2. Книжна обвивка, обикн. във вид на широка лента, на изпратен по пощата пакет с печатни произведения, малки предмети и др., която удостоверява, че е заплатена съответната пощенска такса.
3. Пощенска пратка, увита в такава лента.
— От ит. banderuola през фр. banderole.
БАНДЕРО`ЛА ж. Остар. Бандерол. Книгите бяха все социалистически, .., вестниците — социалистически; един от тях, в бандерола, Невенка зачудена видя, че беше надписан. Ив. Вазов, Съч. XXV, 152.
— От ит. banderuola.
БАНДЕРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бандерол. Бандеролна пратка. Бандеролно отделение. Бандеролно право.
БА`НДЖО, мн. няма, ср. Подобен на малка китара струнен музикален инструмент, който се употребява в джазовите оркестри и понякога за акомпанимент при пеене. Черните музиканти поемат отново саксофона и банджото и прелистят ноти. К. Константинов, ПЗ, 169. Бернар ме учеше да свиря на банджо. Д. Димов, ЖСМ, 18.
— От англ. banjo.
БАНДИ`Т м. 1. Член на разбойническа банда1; разбойник. Големи купове от хора седяха под сенките на „Пасео дел Прадо“ и на площада „Кановас“, разговаряха, пушеха, ядяха банани или четяха тъжни повести за севилски циганки и бандити от Сиера Невада. Д. Димов, ОД, 21.
2. Криминален престъпник. Бандитите бяха с „Макаров“, пушка-помпа 12-и калибър и ножове. Тр, 1999, 32. Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари. Тр, 2000, бр. 327, 40.
3. Разш. Пренебр. Човек с нисък морал; разбойник.
— Нем. Bandit.
БАНДИТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Действия, прояви на бандит; бандитство, разбойничество, престъпност.
БАНДИ`ТСТВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Действам, проявявам се като бандит. Министерството на земеделието да престане да покровителства .. фирми, които бандитстват в селското стопанство. 168 часа, 1993, бр. 34, 5.
БАНДИ`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бандитствам.
БАНДИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бандит; разбойнически, престъпнически. Бандитски филми.
БАНДИ`ТСКИ. Нареч. от прил. бандитски; разбойнически, престъпнически.
БАНДИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Действия, прояви на бандит; бандитизъм, разбойничество, престъпност. Корупцията, разбойничеството, рушветчилъкът, садизмът, бандитството се развиват и разрастват бързо с развитието на военните действия по всички фронтове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 175.
БАНДУ`РА ж. Украински многострунен щипков музикален инструмент със заоблен недълбок корпус и широк гриф. Оркестърът, съставен предимно от бандури — всички видове групи, — няма самостоятелна роля, каквато имат обикновено оркестрите в ансамблите. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, 1.
— От гр. πανδοῦρα ’триструнна цитра’ през рус. бандура.
БАНДУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бандура. Бандурни акорди.
БАНДУРИ`СТ м. Музикант, който свири на бандура. Концертът на Държавната заслужила капела бандуристи на Украинската ССР под ръководството на прекрасния диригент А. З. Минковски бе истинско музикално тържество. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, L
БАНДУРИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на бандура.
БАНДЮ`ГА, -та, мн. -и, м. Жарг. Бандит, престъпник.
БА`НЕВИЦА ж. Диал. Жена на бан1; бани`ца. Рано рани баневица / да донесе бану вода. Нар. пес., СбНУ LXIII, 507.
— Друга форма: ба`новица.
