Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/528“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Червен бан не се губи; червен бан губи ли | + | <b>Червен бан не се губи; червен бан губи ли се.</b> <i>Остар. Ирон.</i> Употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива. <i>— Не се тревожи, ще си дойде твоето пале. Червен бан не се губи — грубичко ме утешаваха ловците.</i> Ем. Станев, К, 29-30. |
| − | |||
| − | се. <i>Остар. Ирон.</i> Употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива. | ||
— Рум. ban. | — Рум. ban. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНА`ЛЕН</b>, -лна -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Съвсем обикновен, безинтересен, лишен от изразителност поради честата си употреба; изтъркан, изтрит, тривиален. <i>Той усети, не шегата му е банална и дори неуместна, че смехът му звучи напрегнато и неубедително, и се изчерви.</i> Ем. Манов, ДСР, 56. <i>Той е в състояние да те разплаче с най-обикновени фрази. Какво може да бъде по-банално от думите: „кисело зеле със свинско месо“.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 133. <i>Банална история. Банална мелодия. Банален сюжет. Банално сравнение.</i> | |
— От фр. banal. | — От фр. banal. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя нещо да стане банално. <i>Той достига до шаблон, и то по отношение на собствените си оригинални по начало образи, които той банализира от честото им употребяване.</i> М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170. <i>За тях [гаучосите] писателите пишат сантиментални поеми и романи, а художниците банализират упорито легендарния им бит в безброй картини.</i> Св. Минков, ДА, 87-88. <b>банализирам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНАЛИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам банален. <i>За любовта не се говори постоянно. Така тя се банализира.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 242. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНАЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> банализирам <i>и от</i> банализирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНАЛИЗИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Простонар.</i> Банализирам. <i>И ето ги всички [лирици], изразходили тъй безславно „творческата“ си мощ, преживят — знаете ли тая дума? — и се лигавят или пък банализирват онова, което народът в своята простота и непосредственост е създал и накитил с толкова неуведаеми прелести.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 277. <b>банализирвам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНАЛИЗИ`РВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Простонар.</i> Банализирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНА`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> банален; съвсем обикновено, безинтересно; тривиално, изтъркано, изтрито. <i>— Виждате ли? — Виждам двойка; млади хора.. — .. — Не, не двойка, пред нас е великата илюзия, вечната илюзия, която хората така банално зоват любов.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. <i>— И така — да бъда с вас е толкова приятно, че бих желал… нали това искахте да кажете? — Да, бих желал да бъде вечно .. — Ах, колко банално! Ще умра от смях! — хълцаше Маргит и чак махаше с ръка от удоволствие.</i> П. Спасов, ХлХ, 150. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на банален. <i>Защо Зоя не иска да види какво е той, Кольо Рачика, защо не може да разбере от писмата му „действителния живот“, а не смешната баналност на всекидневието?</i> Ем. Станев, ИК I и II, 103. <i>„До Чикаго и назад“ е един от най-прекрасните пътеписи в нашата литература. Написан с голямо вдъхновение и творчески размах, той е лишен от всякаква баналност и шаблон.</i> Лит. X кл, 236. | ||
| − | + | 2. Проява на банален. <i>Той е, .., поет и художественото му чувство верно го предваря от баналности.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 179. | |
| − | + | 3. Банална, изтъркана мисъл, израз и под. <i>— Сега виждам, че сте красива жена и. .. — Не ви прилича да говорите баналности.</i> Ем. Манов, БГ, 150. <i>Разбира се, той [Гаро] беше срещал съучениците си случайно. Тупаха се по раменете при тези срещи, говореха си баналности.</i> Ч. Шинов, ОТ, 52. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАНА`Н</b> <i>м.</i> 1. Многогодишно тропическо растение с високо стебло (до 15 м), с огромни листа (до 4 м) и възжълти продълговати ароматични плодове с дебела обвивка и вкус, подобен на пъпеш. Musa paradisiaca. <i>Тя [авлигата] е прелетяла от африканския юг, където сред палми и банани, сред слънце и зной е прекарала есента и зимата.</i> Ем. Станев, ЯГ, 88. <i>— Ами я кажи, спомняш ли си за банана с големите триметрови листа и нависналите гроздове с плодове?</i> П. Бобев, ЗП, 74. | ||
| − | + | 2. Плодът на това растение. <i>Само изобилието от банани и портокали по магазините и ресторантите загатва, че някъде наблизо оттук грее тропическото слънце.</i> Св. Минков, ДА, 85-86. <i>Други лодки са препълнени само с екзотични плодове — банани, фурми, смокини.</i> П. Вежинов, ДМ, 11. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Плодът на това растение. | ||
— От афр. през фр. banane и португ. banana. | — От афр. през фр. banane и португ. banana. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНА`НА</b> <i>ж. Остар.</i> Банан. <i>Индустан особено характеризуват: хлебното растение, което се нарича банана, и слонът.</i> Лет., 1871, 108. <i>Единични растения, ..; такива са: палмите, бананата (..) — растения, които дават повече тропически характер на градината.</i> Г, 1906, бр. 3, 47. | |
— Португ. banana. | — Португ. banana. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНА`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Бананов. <i>Тази сутрин [Жандира] ме дочака, скрита зад оградата на бананената градина.</i> М. Вълев, ПСС, 31. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БАНА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до банан. <i>Високи кокосови палми, .., бананови и хлебни дървета хвърляха на площада гъсти сенки.</i> М. Марчевски, ОТ, 47. <i>В долините на Джебел растат отлични плодове, боб, памук, има много цитрусови и бананови горички.</i> П. Цолов, Й, 11. <i>Тонев се притули под един бананов лист, същински чадър, и уплашен се загледа навън. Ето и</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:28, 6 октомври 2013
Червен бан не се губи; червен бан губи ли се. Остар. Ирон. Употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива. — Не се тревожи, ще си дойде твоето пале. Червен бан не се губи — грубичко ме утешаваха ловците. Ем. Станев, К, 29-30.
— Рум. ban.
БАНА`ЛЕН, -лна -лно, мн. -лни, прил. Съвсем обикновен, безинтересен, лишен от изразителност поради честата си употреба; изтъркан, изтрит, тривиален. Той усети, не шегата му е банална и дори неуместна, че смехът му звучи напрегнато и неубедително, и се изчерви. Ем. Манов, ДСР, 56. Той е в състояние да те разплаче с най-обикновени фрази. Какво може да бъде по-банално от думите: „кисело зеле със свинско месо“. Ал. Константинов, Съч. I, 133. Банална история. Банална мелодия. Банален сюжет. Банално сравнение.
— От фр. banal.
БАНАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо да стане банално. Той достига до шаблон, и то по отношение на собствените си оригинални по начало образи, които той банализира от честото им употребяване. М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 170. За тях [гаучосите] писателите пишат сантиментални поеми и романи, а художниците банализират упорито легендарния им бит в безброй картини. Св. Минков, ДА, 87-88. банализирам се страд.
БАНАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам банален. За любовта не се говори постоянно. Така тя се банализира. М. Грубешлиева, ПИУ, 242.
БАНАЛИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от банализирам и от банализирам се.
БАНАЛИЗИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Банализирам. И ето ги всички [лирици], изразходили тъй безславно „творческата“ си мощ, преживят — знаете ли тая дума? — и се лигавят или пък банализирват онова, което народът в своята простота и непосредственост е създал и накитил с толкова неуведаеми прелести. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 277. банализирвам се страд.
БАНАЛИЗИ`РВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Банализирам се.
БАНА`ЛНО. Нареч. от банален; съвсем обикновено, безинтересно; тривиално, изтъркано, изтрито. — Виждате ли? — Виждам двойка; млади хора.. — .. — Не, не двойка, пред нас е великата илюзия, вечната илюзия, която хората така банално зоват любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. — И така — да бъда с вас е толкова приятно, че бих желал… нали това искахте да кажете? — Да, бих желал да бъде вечно .. — Ах, колко банално! Ще умра от смях! — хълцаше Маргит и чак махаше с ръка от удоволствие. П. Спасов, ХлХ, 150.
БАНА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на банален. Защо Зоя не иска да види какво е той, Кольо Рачика, защо не може да разбере от писмата му „действителния живот“, а не смешната баналност на всекидневието? Ем. Станев, ИК I и II, 103. „До Чикаго и назад“ е един от най-прекрасните пътеписи в нашата литература. Написан с голямо вдъхновение и творчески размах, той е лишен от всякаква баналност и шаблон. Лит. X кл, 236.
2. Проява на банален. Той е, .., поет и художественото му чувство верно го предваря от баналности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 179.
3. Банална, изтъркана мисъл, израз и под. — Сега виждам, че сте красива жена и. .. — Не ви прилича да говорите баналности. Ем. Манов, БГ, 150. Разбира се, той [Гаро] беше срещал съучениците си случайно. Тупаха се по раменете при тези срещи, говореха си баналности. Ч. Шинов, ОТ, 52.
БАНА`Н м. 1. Многогодишно тропическо растение с високо стебло (до 15 м), с огромни листа (до 4 м) и възжълти продълговати ароматични плодове с дебела обвивка и вкус, подобен на пъпеш. Musa paradisiaca. Тя [авлигата] е прелетяла от африканския юг, където сред палми и банани, сред слънце и зной е прекарала есента и зимата. Ем. Станев, ЯГ, 88. — Ами я кажи, спомняш ли си за банана с големите триметрови листа и нависналите гроздове с плодове? П. Бобев, ЗП, 74.
2. Плодът на това растение. Само изобилието от банани и портокали по магазините и ресторантите загатва, че някъде наблизо оттук грее тропическото слънце. Св. Минков, ДА, 85-86. Други лодки са препълнени само с екзотични плодове — банани, фурми, смокини. П. Вежинов, ДМ, 11.
— От афр. през фр. banane и португ. banana.
БАНА`НА ж. Остар. Банан. Индустан особено характеризуват: хлебното растение, което се нарича банана, и слонът. Лет., 1871, 108. Единични растения, ..; такива са: палмите, бананата (..) — растения, които дават повече тропически характер на градината. Г, 1906, бр. 3, 47.
— Португ. banana.
БАНА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бананов. Тази сутрин [Жандира] ме дочака, скрита зад оградата на бананената градина. М. Вълев, ПСС, 31.
БАНА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до банан. Високи кокосови палми, .., бананови и хлебни дървета хвърляха на площада гъсти сенки. М. Марчевски, ОТ, 47. В долините на Джебел растат отлични плодове, боб, памук, има много цитрусови и бананови горички. П. Цолов, Й, 11. Тонев се притули под един бананов лист, същински чадър, и уплашен се загледа навън. Ето и
