Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/494“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>що му служи като баджа, за виделина да му одело внатре.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 115. <i>И му я дадоха Гюргя Самовила. / И си я отнесе Димо в град Битоля, / и си я отнесе во своята кукя; / и той си затвори баджи и мазгалки; / и той си я държа токмо три години.</i> Нар. пес., СбБрМ, 3. |
| − | — От тур. | + | — От тур. baca ’кюнец, тръба за печка’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАДЖА`К</b>, <i>мн,</i> -ци, след <i>числ,</i> -ка, <i>м.</i> 1. <i>Простонар.</i> Бедро. | |
| − | + | 2. <i>Диал.</i> Долната част на панталони, потури или други гащи; крачол. <i>Ще си духне силен вятър, / ще развие буен огън, / ще напрашиш на момите, / на момите атлазите, / на момците баджаците.</i> Нар. пес., СбВСт, 629. | |
| − | + | 3. <i>Диал.</i> Въ`лна по хълбоците на овца. <i>Проговори Ян кехая: / — Фала тебе, вакло ягне, / какво беше твоя майкя? / А ягне му отговаря: / — Моя майкя лична беше, / лична беше, та обична, / роговци ю позлатени, / баджаци ю дур до земи.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 514. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Диал.</i> | ||
— От тур. bacak ’крак’. | — От тур. bacak ’крак’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАКЛИ`Я<sup>1</sup> <i>ед. неизм., мн.</i> - | + | <b>БАДЖАКЛИ`Я</b><sup>1</sup> <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Простонар.</i> Който е с дебели баджаци. |
— От тур. bacakli ’дългокрак’. | — От тур. bacakli ’дългокрак’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАКЛИ`Я<sup>2</sup>, <i>мн.</i> - | + | <b>БАДЖАКЛИ`Я</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -и`и, <i>ж. Диал.</i> Стара златна монета със стойност около 60 гроша. <i>Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджаклии, / за грошове, мари, кръстовати.</i> Нар. пес., СбГЯ, 157. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАДЖАНА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; съпруг на балдъзата, свояк. <i>Беше дошла на гости у дома балдъза ми от Силистра. Тя беше млада и хубава мома и Йордан се плени от нея, та искаше да ми стане баджанак.</i> СбАСЕП, 308-309. <i>Де са я чуло, видяло, .. / две сестри — до две етърви, / два брата — два баджанака / като кметските синове.</i> Нар. пес., СбВСт, 428. | |
— Тур. bacanak. | — Тур. bacanak. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАДЖАНА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до баджанак. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ДМИНТОН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Вид спортна игра, при която двама или четирима играчи с леки ракети прехвърлят малка топка с пера за стабилизиране на полета й над опъната мрежа, разделяща на две игралното поле. <i>Стоянов записа ценна победа на олимпийския турнир по бадминтон.</i> ДТ, 2000, бр. 257, 27. <i>Състезание по бадминтон. Играя бадминтон.</i> | |
— Англ. badminton от собств. | — Англ. badminton от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДМИНТОНИ`СТ <i>м. Спорт.</i> Спортист, който играе бадминтон | + | <b>БАДМИНТОНИ`СТ</b> <i>м. Спорт.</i> Спортист, който играе бадминтон. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАДЪ`Н</b> <i>м. Диал.</i> 1. Голяма бъчва; бадем<sup>2</sup>. А <i>виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника, .., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости.</i> Т. Харманджиев, КВ, 357. | |
2. <i>Прен.</i> Едър и много пълен човек. <i>Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 189. | 2. <i>Прен.</i> Едър и много пълен човек. <i>Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 189. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бадъ`м</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`Е</b>, обикн. нечленувано, <i>вин.</i> (остар. и диал.) -я, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. <i>Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) от литографии. Джемс послуша брата си.</i> Й. Груев, СП (превод), 120. <i>Майкя на Босул продума: / „Синко ле, синко Босуле, / върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш?</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 26. | |
| − | 2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име | + | 2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. <i>Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на настъпващите войски.</i> Елин Пелин, Съч. II, 153. <em>Иго</em>: <i>Като е план, защо продадохте яловиците на събора, та ги не оставихте да запушим плана… ами сега мериносите?</i> <em>Власи</em> <i>(раздразнен, с омраза): Защото, бае, трябваха пари.</i> Н. Хайтов, ПЗ, 70. <i>— Що чиниш, Донке? — .. — Нищо, бае Ненко. Добре съм.</i> Т. Влайков, ПСп, 46. <i>— Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БА`ЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов, байчов, банков, батьов. <i>Джошуа сираче на 11 годин, захвана да работи у баевата си грънчарница.</i> Й. Груев, СП (превод), 76. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>баев<ият></b> <i>м</i> <b>баев<ата></b> <i>ж.,</i> <b>баево<то></b> <i>ср.</i>, <b>баеви<те></b> <i>мн.</i> Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. <i>Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано?</i> <b>баеви</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на бае. | |
| − | |||
| − | <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАЕГИ`</b><sup>1</sup> <i>нареч. Диал.</i> Доста, твърде много; бая<sup>2</sup>. <i>Кога почнале жените да му носат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит.</i> Нар. прик., СбНУ XTV, 104. <i>Той бил баеги голям.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | — От тур. | + | — От тур. bayaği. |
---- | ---- | ||
| − | БАЕГИ`<sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Уж, белким. <i>Лъгал я баеги ще я вземе.</i> Ст. Младенов, БТР I, 98. | + | <b>БАЕГИ`</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Уж, белким. <i>Лъгал я баеги ще я вземе.</i> Ст. Младенов, БТР I, 98. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ЕНЕ</b> ср. <i>Отгл. същ. от</i> бая. <i>Баенето е използвано често в миналото като средство за лечение от неуките хора от народа.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 23:17, 29 септември 2013
що му служи като баджа, за виделина да му одело внатре. Нар. прик., СбНУ XV, 115. И му я дадоха Гюргя Самовила. / И си я отнесе Димо в град Битоля, / и си я отнесе во своята кукя; / и той си затвори баджи и мазгалки; / и той си я държа токмо три години. Нар. пес., СбБрМ, 3.
— От тур. baca ’кюнец, тръба за печка’.
БАДЖА`К, мн, -ци, след числ, -ка, м. 1. Простонар. Бедро.
2. Диал. Долната част на панталони, потури или други гащи; крачол. Ще си духне силен вятър, / ще развие буен огън, / ще напрашиш на момите, / на момите атлазите, / на момците баджаците. Нар. пес., СбВСт, 629.
3. Диал. Въ`лна по хълбоците на овца. Проговори Ян кехая: / — Фала тебе, вакло ягне, / какво беше твоя майкя? / А ягне му отговаря: / — Моя майкя лична беше, / лична беше, та обична, / роговци ю позлатени, / баджаци ю дур до земи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 514.
— От тур. bacak ’крак’.
БАДЖАКЛИ`Я1 ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Който е с дебели баджаци.
— От тур. bacakli ’дългокрак’.
БАДЖАКЛИ`Я2, мн. -и`и, ж. Диал. Стара златна монета със стойност около 60 гроша. Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджаклии, / за грошове, мари, кръстовати. Нар. пес., СбГЯ, 157.
БАДЖАНА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; съпруг на балдъзата, свояк. Беше дошла на гости у дома балдъза ми от Силистра. Тя беше млада и хубава мома и Йордан се плени от нея, та искаше да ми стане баджанак. СбАСЕП, 308-309. Де са я чуло, видяло, .. / две сестри — до две етърви, / два брата — два баджанака / като кметските синове. Нар. пес., СбВСт, 428.
— Тур. bacanak.
БАДЖАНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баджанак.
БА`ДМИНТОН, мн. няма, м. Вид спортна игра, при която двама или четирима играчи с леки ракети прехвърлят малка топка с пера за стабилизиране на полета й над опъната мрежа, разделяща на две игралното поле. Стоянов записа ценна победа на олимпийския турнир по бадминтон. ДТ, 2000, бр. 257, 27. Състезание по бадминтон. Играя бадминтон.
— Англ. badminton от собств.
БАДМИНТОНИ`СТ м. Спорт. Спортист, който играе бадминтон.
БАДЪ`Н м. Диал. 1. Голяма бъчва; бадем2. А виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника, .., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости. Т. Харманджиев, КВ, 357.
2. Прен. Едър и много пълен човек. Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си. Нар. прик., СбНУ XIV, 189.
— Друга форма: бадъ`м.
БА`Е, обикн. нечленувано, вин. (остар. и диал.) -я, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) от литографии. Джемс послуша брата си. Й. Груев, СП (превод), 120. Майкя на Босул продума: / „Синко ле, синко Босуле, / върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш? Нар. пес., СбНУ XXV, 26.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на настъпващите войски. Елин Пелин, Съч. II, 153. Иго: Като е план, защо продадохте яловиците на събора, та ги не оставихте да запушим плана… ами сега мериносите? Власи (раздразнен, с омраза): Защото, бае, трябваха пари. Н. Хайтов, ПЗ, 70. — Що чиниш, Донке? — .. — Нищо, бае Ненко. Добре съм. Т. Влайков, ПСп, 46. — Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44.
БА`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов, байчов, банков, батьов. Джошуа сираче на 11 годин, захвана да работи у баевата си грънчарница. Й. Груев, СП (превод), 76.
2. Като същ. баев<ият> м баев<ата> ж., баево<то> ср., баеви<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано? баеви мн. Домът и семейството на бае.
БАЕГИ`1 нареч. Диал. Доста, твърде много; бая2. Кога почнале жените да му носат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит. Нар. прик., СбНУ XTV, 104. Той бил баеги голям.
— От тур. bayaği.
БАЕГИ`2 частица. Диал. Уж, белким. Лъгал я баеги ще я вземе. Ст. Младенов, БТР I, 98.
БА`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от бая. Баенето е използвано често в миналото като средство за лечение от неуките хора от народа.
