Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/476“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Б | + | {{+}} |
| + | == Б == | ||
| − | Б, <i>мн,</i> няма, <i>ср,</i> 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна „бъ“), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. <i>Печатно б. Ръкописно б. Главно Б.</i> // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „бе“. <i>БНБ</i> [бе-не-бе]. | + | <b>Б</b>, <i>мн,</i> няма, <i>ср,</i> 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна „бъ“), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. <i>Печатно б. Ръкописно б. Главно Б.</i> // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „бе“. <i>БНБ</i> [бе-не-бе]. |
2. <i>Фон.</i> Билабиална експлозивна звучна съгласна. <i>Меко б. Твърдо б.</i> | 2. <i>Фон.</i> Билабиална експлозивна звучна съгласна. <i>Меко б. Твърдо б.</i> | ||
| − | 3. Като <i>числ. поредно:</i> а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно | + | 3. Като <i>числ. поредно:</i> а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно „бе“). <i>Вход Б. Параграф б, точка б.</i> |
| − | БА <i>частица. Диал.</i> 1. При отговор — за израз на възражение; ами, а. | + | б) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. <i>Стр. 108<sup>б</sup>. №13<sup>б</sup>.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>БА</b> <i>частица. Диал.</i> 1. При отговор — за израз на възражение; ами, а. <i>- Да се оженя,- .. — ама момите не ме искат, — Ба, ще те искат.</i> Й. Йовков, СЛ, 9. <i>— Ще излезете вие лошите, разбираш ли? — Ба, познават ни нас хората и отдалеч шапка ни свалят! — заявява самодоволно свекървата.</i> Св. Минков, РТК, 171. <i>— Ех, и ти, Ильо, от шега не разбираш!- Ба, разбирам, но ти... по-добре не се шегувай!</i> Ив. Мартинов, ДТ, 12. <em>Стилян</em>: <i>То туй мина. Забравихме го и ний, и тя.</i> <em>Дойновица</em>: <i>Ба, тя не го е забравила.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 169. <i>— Хвърли ми там вън на сундурмата една дрипа, та да си полегна и почина. — Ба, не бива, .., ти ще си легнеш на моя одър.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 31. • Удвоено ба, ба. За усилване на възражението. <i>— Плачете за едно време, виждам аз. — Никой не плаче, а говорим за ред и справедливост. — Ба, ба, искате да се върнат пак чифликчиите.</i> И. Петров, НЛ, 152. <i>— Отпусни го малко, бе караш, да са поразходи и той като сяко младо. — Ба, ба, дръж го ти тъй, че ще видиш, че та е зарязал и хукнал нанякъде си.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 22. | ||
| − | <i>— | + | 2. При отговор — за означаване на потвърждение, съгласие; да, разбира се. <i>— Агнешки кожи рекох да посъбера… Не знам ки, има ли, няма ли? — Ба, има! — отвърна Беловенски.</i> К. Калчев, ЖП, 124-125. <i>— Знаете, понякога ни нападат разни разбойници и ни отвличат стадата... — Ба, има и лоши хора — съгласи се тутакси Кир.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 339. |
| − | + | 3. При обръщение или само като обръщение — за усилване: <b> а)</b> При подчертаване на близки отношения; бе. <i>— Ей, майсторе, тука ли си, ба? Ковачът, млад, едър жилест селянин, се показа .., с препасана мешин-престилка и чук в ръка.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 226. <i>— Бале, как става росата, ба? — запита един ден малкий Кольо баба си.</i> У, 1870, бр. 4, 59. <i>Но младежът не чу похвалите на другарите си, а се надигна и вторачи очи в Раковски. — Аз нали ти казах, че ша мина, ба! На, минах! — упорито повтаряше той, докато Народният войвода го чу и му махна с ръка за поздрав.</i> Ст. Дичев, ЗС 1, 218. <b> б)</b> При възражение, неодобрение, укор; бе. <i>— Мама боядиса хиляда яйца. Ей толкова на` — колкото Илчова баир. — Посмали, Манго, посмали. Че колкото Илчова баир не може ги изяде целият град, ба.</i> Ст. Чилингиров, СБД, 52. <b> в)</b> При потвърждение, съгласие. <i>— Ти познаваш ли си началника? — Познавам го, ба — тоя до тебе!</i> И. Вълчев, СКН, 145. <b> г)</b> При пожелание, покана, увещание. <i>— С какво можем да ви послужим? — попита той стеснения си гост. — Ба, гледайте си работата, господин Братемойев, аз така наминах .. — каза Кардашев.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 22. <i>В това време откъм пътната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба!</i> Д. Ангелов, ЖС, 79. <i>— Казвах, казвах, вече бактисах. — Ба, кажи, кажи, изрече той с голямо любопитство.</i> Ил. Блъсков, ИС, 46. <b>д)</b> При израз на задоволство, възхищение. <i>— Щяло да дойде това, дето само свети… По тия дупки да дойде [електричеството]… Натиснеш щракалото — и светне! Хубаво, ба!</i> Г. Несторов, СР, 190. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`</b> и (удължено) <b>ба`а</b> <i>междум. Диал.</i> За израз на учудване, изненада; а, брей. <i>Тогава Дочоолу ме видя, че стоя в ковачницата, и много се зачуди, че не ме е забелязал преди това .. — Ба! — рече той. — Ти пък отде изникна?</i> К. Калчев, ПИЖ, 143. <i>Тука се изпречил и заеца .. „Ба, ами ти с дългите си крака, викат му отстрана, отде ни си дошъл?“</i> Т. Икономов, ЧПГ, 21. <i>— Е, що бела? — Джонко ми е в затвор, бате. — Баа! Не думай? Ама не харесваше ми той мене!</i> А. Страшимиров, ЕД, 147. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БААЗИ`</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. удвоено баази-баази. От време на време, сегиз-тогиз. <i>Понякага земва кавала, гледа го, гледа, .. — и току рече: „Я на`, на` посвири ти, да те послушам“ и аз му посвирвам баази-баази.</i> Ц. Гинчев, ГК, 49. | |
| − | |||
| − | 3. При обръщение или само като обръщение — за усилване: а) При подчертаване на близки отношения; бе. | ||
| − | |||
| − | БА и (удължено) | ||
| − | |||
| − | БААЗИ` <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. удвоено баази-баази. От време на време, | ||
— От араб. през тур. bazi. | — От араб. през тур. bazi. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БА`БА</b><sup>1</sup> <i>зват.</i> ба`бо, <i>дат.</i> ба`би, <i>ж.</i> 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца. <i>Момите и ергените</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 10:13, 15 септември 2013
Б
Б, мн, няма, ср, 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна „бъ“), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. Печатно б. Ръкописно б. Главно Б. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „бе“. БНБ [бе-не-бе].
2. Фон. Билабиална експлозивна звучна съгласна. Меко б. Твърдо б.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно „бе“). Вход Б. Параграф б, точка б.
б) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Стр. 108б. №13б.
БА частица. Диал. 1. При отговор — за израз на възражение; ами, а. - Да се оженя,- .. — ама момите не ме искат, — Ба, ще те искат. Й. Йовков, СЛ, 9. — Ще излезете вие лошите, разбираш ли? — Ба, познават ни нас хората и отдалеч шапка ни свалят! — заявява самодоволно свекървата. Св. Минков, РТК, 171. — Ех, и ти, Ильо, от шега не разбираш!- Ба, разбирам, но ти... по-добре не се шегувай! Ив. Мартинов, ДТ, 12. Стилян: То туй мина. Забравихме го и ний, и тя. Дойновица: Ба, тя не го е забравила. П. Тодоров, Събр. пр II, 169. — Хвърли ми там вън на сундурмата една дрипа, та да си полегна и почина. — Ба, не бива, .., ти ще си легнеш на моя одър. Ил. Блъсков, ДБ, 31. • Удвоено ба, ба. За усилване на възражението. — Плачете за едно време, виждам аз. — Никой не плаче, а говорим за ред и справедливост. — Ба, ба, искате да се върнат пак чифликчиите. И. Петров, НЛ, 152. — Отпусни го малко, бе караш, да са поразходи и той като сяко младо. — Ба, ба, дръж го ти тъй, че ще видиш, че та е зарязал и хукнал нанякъде си. Ил. Блъсков, ПБ I, 22.
2. При отговор — за означаване на потвърждение, съгласие; да, разбира се. — Агнешки кожи рекох да посъбера… Не знам ки, има ли, няма ли? — Ба, има! — отвърна Беловенски. К. Калчев, ЖП, 124-125. — Знаете, понякога ни нападат разни разбойници и ни отвличат стадата... — Ба, има и лоши хора — съгласи се тутакси Кир. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339.
3. При обръщение или само като обръщение — за усилване: а) При подчертаване на близки отношения; бе. — Ей, майсторе, тука ли си, ба? Ковачът, млад, едър жилест селянин, се показа .., с препасана мешин-престилка и чук в ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 226. — Бале, как става росата, ба? — запита един ден малкий Кольо баба си. У, 1870, бр. 4, 59. Но младежът не чу похвалите на другарите си, а се надигна и вторачи очи в Раковски. — Аз нали ти казах, че ша мина, ба! На, минах! — упорито повтаряше той, докато Народният войвода го чу и му махна с ръка за поздрав. Ст. Дичев, ЗС 1, 218. б) При възражение, неодобрение, укор; бе. — Мама боядиса хиляда яйца. Ей толкова на` — колкото Илчова баир. — Посмали, Манго, посмали. Че колкото Илчова баир не може ги изяде целият град, ба. Ст. Чилингиров, СБД, 52. в) При потвърждение, съгласие. — Ти познаваш ли си началника? — Познавам го, ба — тоя до тебе! И. Вълчев, СКН, 145. г) При пожелание, покана, увещание. — С какво можем да ви послужим? — попита той стеснения си гост. — Ба, гледайте си работата, господин Братемойев, аз така наминах .. — каза Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 22. В това време откъм пътната врата долетя глас като бурия: — Дядо Божине-е! Закъсняхме, ба! Д. Ангелов, ЖС, 79. — Казвах, казвах, вече бактисах. — Ба, кажи, кажи, изрече той с голямо любопитство. Ил. Блъсков, ИС, 46. д) При израз на задоволство, възхищение. — Щяло да дойде това, дето само свети… По тия дупки да дойде [електричеството]… Натиснеш щракалото — и светне! Хубаво, ба! Г. Несторов, СР, 190.
БА` и (удължено) ба`а междум. Диал. За израз на учудване, изненада; а, брей. Тогава Дочоолу ме видя, че стоя в ковачницата, и много се зачуди, че не ме е забелязал преди това .. — Ба! — рече той. — Ти пък отде изникна? К. Калчев, ПИЖ, 143. Тука се изпречил и заеца .. „Ба, ами ти с дългите си крака, викат му отстрана, отде ни си дошъл?“ Т. Икономов, ЧПГ, 21. — Е, що бела? — Джонко ми е в затвор, бате. — Баа! Не думай? Ама не харесваше ми той мене! А. Страшимиров, ЕД, 147.
БААЗИ` нареч. Остар. и диал. Обикн. удвоено баази-баази. От време на време, сегиз-тогиз. Понякага земва кавала, гледа го, гледа, .. — и току рече: „Я на`, на` посвири ти, да те послушам“ и аз му посвирвам баази-баази. Ц. Гинчев, ГК, 49.
— От араб. през тур. bazi.
БА`БА1 зват. ба`бо, дат. ба`би, ж. 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца. Момите и ергените
