Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/440“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи й дават.</i> Б. Ангелов, ЛС, 74. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСОРТИ`</b> <i>прил. неизм.</i> 1. <i>Книж.</i> Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. <i>Шапката й е асорти с костюма.</i> 2. <i>Търг.</i> За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. <i>Бонбони асорти.</i> | + | <b>АСОРТИ`</b> <i>прил. неизм.</i> 1. <i>Книж.</i> Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. <i>Шапката й е асорти с костюма.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Търг.</i> За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. <i>Бонбони асорти.</i> | ||
— Фр. assorti. | — Фр. assorti. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОРТИМЕ`НТ</b> <i>м.</i> Обикн. <i>ед.</i> Съвкупност от различни видове и качества стоки в търговско предприятие или на изделия в производствено предприятие. <i>Асортиментът на вещите и стоките, които се продават тук, обхваща всички видове производства на египетското занаятчийство от всички времена и епохи на египетската история.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 199. <i>Богат асортимент.</i> <i>Разнообразен асортимент.</i> <i>Беден асортимент.</i> <i>Ограничен асортимент.</i> // Съвкупност от различни видове и качества от една и съща стока или едни и същи изделия. <i>От утре всеки дружинен лекар от групата ни ще разполага с асортимент от най-модерни лекарства…</i> Д. Димов, Т, 683. <i>Централният универмаг е огромна сграда с няколко етажа .. От всеки вид стока можеш да избираш, сред многообразен асортимент.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 40. <i>На витрините са изложени нови асортименти тъкани, обувки и метални и порцеланови изделия.</i> |
| − | — От фр. | + | — От фр. assortiment. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОРТИМЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> асортимент. <i>Успех за нашата търговия са новосъздадените асортиментни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки.</i> ВН, 1960, бр. 2675, 1. <i>Асортиментен кабинет. Асортиментна база. Асортиментна програма.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. <i>Асоциален човек.</i> |
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. <i>И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“.</i> Хр. Домозетов, ОР, 122. <i>Асоциален тип.</i> | 2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. <i>И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“.</i> Хр. Домозетов, ОР, 122. <i>Асоциален тип.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 19: | ||
3. Който е в разрез с интересите на обществото. <i>Асоциални прояви.</i> | 3. Който е в разрез с интересите на обществото. <i>Асоциални прояви.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИА`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> асоциален. <i>Постъпвам асоциално.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Проява и качество на асоциален човек. <i>Асоциалност на младежи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСОЦИАТИ`ВЕН</b>, вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Псих. Прил. от</i> асоциация (в 1 знач.). <i>Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години,.., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси.</i> Мл. | + | <b>АСОЦИАТИ`ВЕН</b>, -вна{{попр|Добавяне на тире.}}, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Псих. Прил. от</i> асоциация (в 1 знач.). <i>Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години, .., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси.</i> Мл. Исаев, Н, 248. <i>Асоциативна връзка. Асоциативен процес.</i> |
| − | + | ◇ <b>Асоциативна психология</b>. <i>Псих.</i> Насока в психологията, според която асоциацията е основа на психическата дейност. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АСОЦИАТИ`ВНО</b>. <i>Псих. Нареч. от</i> асоцативен. <i>Възникването на някои представи става чисто асоциативно.</i> | <b>АСОЦИАТИ`ВНО</b>. <i>Псих. Нареч. от</i> асоцативен. <i>Възникването на някои представи става чисто асоциативно.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСОЦИАТИ` | + | <b>АСОЦИАТИ`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Изк. Литер.</i> Свойство на художествената творба да поражда определени асоциации в човешкото съзнание в процеса на естетическото възприемане. <i>Една монументална творба задължително трябва да бъде конкретна и лаконична; плакатът със своята графика или информация, независимо чрез хипербола или асоциативност, също трябва да действува лаконично.</i> Отеч., 1978, кн. 2, 33. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Асоциативен. <i>Истински сън наричаме почивката на висшите асоциационни центрове в мозъка, следователно истински спят само животните с висши умствени прояви като човека, бозайниците, птиците</i>. ПН, 1934, кн. 1, 15. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИА`ЦИЯ</b> <i>ж. 1. Псих.</i> Връзка между представи, мисли, чувства, при която появата на едни от тях извиква други, свързани с тях по място, време, прилика, контраст и пр. <i>Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации.</i> Псих. XI кл, 53. <i>— Вижте само какъв хубав цвят. — Да — каза тя .. — Имам такава фланела,.. Той наля вино в чашите, малко неприятно изненадан от нейните асоциации.</i> Ем. Манов, БГ, 150. <i>Асоциация по сходство. Асоциация по съседство. Причинно-следствена асоциация.</i> |
2. <i>Спец.</i> Група, съединение от еднородни неща. <i>Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.</i> | 2. <i>Спец.</i> Група, съединение от еднородни неща. <i>Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.</i> | ||
| − | <i>3. Книж.</i> Сдружение, дружество на лица с еднаква област на дейност или еднакви интереси цели. <i>Международна работническа асоциация. Асоциация на юристите- | + | <i>3. Книж.</i> Сдружение, дружество на лица с еднаква област на дейност или еднакви интереси и{{попр|Добавен съюз.}} цели. <i>Международна работническа асоциация. Асоциация на юристите-демократи. Асоциация на учените.</i> |
| − | — От лат. associatio | + | — От лат. associatio ’съединение’ през рус. асоциация и нем. Assoziation. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Псих.</i> Свързвам по асоциация (в 1 знач.). <i>Поетът асоциира преданията с природата, одухотворява я, там търси закрила и утеха.</i> Ив. Спасов, БС, 38. <b>асоциирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСОЦИИ`РАМ СЕ</b>, <i>несв., прех. 1. Псих.</i> За представи, мисъл, чувство — свързвам се. <i>Тази случайна дума конюшни се асоциира с</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:12, 26 август 2013
постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи й дават. Б. Ангелов, ЛС, 74.
АСОРТИ` прил. неизм. 1. Книж. Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. Шапката й е асорти с костюма.
2. Търг. За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. Бонбони асорти.
— Фр. assorti.
АСОРТИМЕ`НТ м. Обикн. ед. Съвкупност от различни видове и качества стоки в търговско предприятие или на изделия в производствено предприятие. Асортиментът на вещите и стоките, които се продават тук, обхваща всички видове производства на египетското занаятчийство от всички времена и епохи на египетската история. Ив. Мирски, ПДЗ, 199. Богат асортимент. Разнообразен асортимент. Беден асортимент. Ограничен асортимент. // Съвкупност от различни видове и качества от една и съща стока или едни и същи изделия. От утре всеки дружинен лекар от групата ни ще разполага с асортимент от най-модерни лекарства… Д. Димов, Т, 683. Централният универмаг е огромна сграда с няколко етажа .. От всеки вид стока можеш да избираш, сред многообразен асортимент. Н. Фурнаджиев, МП, 40. На витрините са изложени нови асортименти тъкани, обувки и метални и порцеланови изделия.
— От фр. assortiment.
АСОРТИМЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от асортимент. Успех за нашата търговия са новосъздадените асортиментни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки. ВН, 1960, бр. 2675, 1. Асортиментен кабинет. Асортиментна база. Асортиментна програма.
АСОЦИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. Асоциален човек.
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“. Хр. Домозетов, ОР, 122. Асоциален тип.
3. Който е в разрез с интересите на обществото. Асоциални прояви.
АСОЦИА`ЛНО. Нареч. от асоциален. Постъпвам асоциално.
АСОЦИА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява и качество на асоциален човек. Асоциалност на младежи.
АСОЦИАТИ`ВЕН, -вна*, -вно, мн. -вни. Псих. Прил. от асоциация (в 1 знач.). Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години, .., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси. Мл. Исаев, Н, 248. Асоциативна връзка. Асоциативен процес.
◇ Асоциативна психология. Псих. Насока в психологията, според която асоциацията е основа на психическата дейност.
АСОЦИАТИ`ВНО. Псих. Нареч. от асоцативен. Възникването на някои представи става чисто асоциативно.
АСОЦИАТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Изк. Литер. Свойство на художествената творба да поражда определени асоциации в човешкото съзнание в процеса на естетическото възприемане. Една монументална творба задължително трябва да бъде конкретна и лаконична; плакатът със своята графика или информация, независимо чрез хипербола или асоциативност, също трябва да действува лаконично. Отеч., 1978, кн. 2, 33.
АСОЦИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Асоциативен. Истински сън наричаме почивката на висшите асоциационни центрове в мозъка, следователно истински спят само животните с висши умствени прояви като човека, бозайниците, птиците. ПН, 1934, кн. 1, 15.
АСОЦИА`ЦИЯ ж. 1. Псих. Връзка между представи, мисли, чувства, при която появата на едни от тях извиква други, свързани с тях по място, време, прилика, контраст и пр. Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации. Псих. XI кл, 53. — Вижте само какъв хубав цвят. — Да — каза тя .. — Имам такава фланела,.. Той наля вино в чашите, малко неприятно изненадан от нейните асоциации. Ем. Манов, БГ, 150. Асоциация по сходство. Асоциация по съседство. Причинно-следствена асоциация.
2. Спец. Група, съединение от еднородни неща. Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.
3. Книж. Сдружение, дружество на лица с еднаква област на дейност или еднакви интереси и* цели. Международна работническа асоциация. Асоциация на юристите-демократи. Асоциация на учените.
— От лат. associatio ’съединение’ през рус. асоциация и нем. Assoziation.
АСОЦИИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Псих. Свързвам по асоциация (в 1 знач.). Поетът асоциира преданията с природата, одухотворява я, там търси закрила и утеха. Ив. Спасов, БС, 38. асоциирам се страд.
АСОЦИИ`РАМ СЕ, несв., прех. 1. Псих. За представи, мисъл, чувство — свързвам се. Тази случайна дума конюшни се асоциира с
