Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/452“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Има толкова възможности за човек като тебе. — И не мисля да се връщам, само ще си разваля хубавия | + | <i>Има толкова възможности за човек като тебе. — И не мисля да се връщам, само ще си разваля хубавия атестат…</i> Ем. Манов, БГ, 181. <i>В краен случай би могъл да напусне това ведомство и потърси работа другаде. Нима в цяла София не може да се намери работа за един стар, опитен служител с отличен атестат?</i> Т. Монов, СН, 57. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Нещо, което ясно характеризира дадено лице; аргумент, показател, доказателство. <i>Той усещаше още от начало някакво противно чувство при вида на тоя момък, под една ръка с псалтикията, под друга с „ипшата“, два атестата съмнителни за развитието на мозъка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. <i>Участието в работата на народните читалища беше първостепенен патриотичен дълг, атестат за благородство и граждански идеализъм.</i> ЛФ, 1956, бр. 4, 1. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Нещо, което ясно характеризира дадено лице; аргумент, показател, доказателство. <i>Той усещаше още от начало някакво противно чувство при вида на тоя момък, под една ръка с псалтикията, под друга с „ипшата“, два атестата съмнителни за развитието на мозъка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. <i>Участието в работата на народните читалища беше първостепенен патриотичен дълг, атестат за благородство и граждански идеализъм.</i> ЛФ, 1956, бр. 4, 1. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. <i>Книж.</i> Писмен документ за придобити права, обикн. във връзка с научно или специално звание. <i>Атестат за научна степен.</i> | 3. <i>Книж.</i> Писмен документ за придобити права, обикн. във връзка с научно или специално звание. <i>Атестат за научна степен.</i> | ||
| − | 4. <i>Остар.</i> Свидетелство, диплом за завършено образование. | + | 4. <i>Остар.</i> Свидетелство, диплом за завършено образование. <i>— И ти например да беше приел докторския си атестат от някой медицински факултет, а не в албанските баири, щеше да мислиш да правиш пари, а не бунтове…</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. XXIII, 11. |
| − | — От лат. attestatum | + | — От лат. attestatum ’засвидетелствано’. — Н. Бончев, Съчинения, 1871. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АТЕСТАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа атестация. <i>Атестационна характеристика.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Книж.</i> Който атестира (в 1 знач.) някого, нещо. <i>Атестационна комисия.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АТЕСТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Преценка, характеристика, обикн. писмена, за деловите качества и за поведението на дадено лице по време на служба или учение или за институция по отношение на някакви изисквания. <i>Питал вече за мене в банката — осведомил се по телефона и от други лица. — Отвред добри атестации.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 185-186. | ||
| − | + | 2. Документ, който представя писмено такава преценка. <i>Кадровикът го посрещна като стар приятел и му връчи атестация на цяла страница.</i> Н. Каралиева, Н, 47. <i>— Бях летец — отговори той с усмивка, — шофирам, карам ски. Добър летец съм, ето атестацията ми.</i> П. Бобев, К, 88. | |
| − | + | — От лат. attestatio ’засвидетелстване’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АТЕСТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i>1. Давам атестация (в 1 знач.) за някого; характеризирам, оценявам. | ||
| − | + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Представям някого, давам възможност да се направят изводи, заключения за характера, живота на някого. <i>От стаята излезе млад русичък офицер с нова и умело подбрана за тялото му униформа, която сякаш го атестираше с думите: „Аз съм бивш школник и знам как да се облека.“</i> Д. Димов, Т, 660. <b>атестирам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТЕСТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> атестирам <i>и от</i> атестирам се; оценяване. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТИНЕ`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м. Остар.</i> Атинянин. <i>Темистоклей .. рекъл един ден в общото събрание на атинейците, че има на ума си да им предложи едно свое мнение.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 3. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТИНЕ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Атински; атинянски. <i>Удари ме! Но ме и изслушай, / казал нявга вождът атинейский.</i> П. Р. Славейков, ТК, 4. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`ТИКА</b> <i>ж. Архит.</i> Надстройка на стена над главния корниз на сграда, предназначена главно за барелеф или надпис (характерна за дворци, черкви, триумфални арки и др. през XVII-XVIII в.). | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Гр. от собств. | — Гр. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АТИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Истор.</i> Който се отнася до Атина — древногръцки град-държава (полис). <i>Той си спомни за философа Диогена, който посред пладне търсеше „човек“ в атинските улици.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 35. <i>И Крез съкрушено отвърна тогаз: / — Гост дойде отдавна във моя дворец / Солон, знаменитий атински мъдрец.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. <i>Атинско изкуство. Атински философи. Атинска демокрация. Атински оратори. Атинска войска.</i> | + | <b>АТИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Истор.</i> Който се отнася до Атина — древногръцки град-държава (полис). <i>Той си спомни за философа Диогена, който посред пладне търсеше „човек“ в атинските улици.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 35. <i>И Крез съкрушено отвърна тогаз: / — Гост дойде отдавна във моя дворец / Солон, знаменитий атински мъдрец.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. <i>Атинско изкуство. Атински философи. Атинска демокрация. Атински оратори. Атинска войска.</i> |
2. Който се отнася до Атина (столица на днешна Гърция). <i>Атински университет Атински музеи. Атинска архитектура. Атинска консерватория. Атински културни паметници.</i> | 2. Който се отнася до Атина (столица на днешна Гърция). <i>Атински университет Атински музеи. Атинска архитектура. Атинска консерватория. Атински културни паметници.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТИНЯ`НИН</b>, <i>мн.</i> атиня`ни, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Жител на древногръцкия град-държава Атина. <i>Отнине. / В служене пред олтарът на Киприда / не искам за атинянин да чуя.</i> П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3 и 4, 191. | ||
| − | + | 2. Човек, който е роден или живее в Атина (столица на днешна Гърция). <i>Бавно каляската се движеше… — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 277. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТИНЯ`НКА</b> <i>ж. 1. Истор.</i> Жителка на древногръцкия град-държава Атина. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Жена, която е родени или живее в Атина. <i>Атинянките въртяха и без това пъргавите си очи към важния господин с цилиндъра и бастуна.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 277. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АТИНЯ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Атински; атинейски. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ТИПИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който е нехарактерен, нетипичен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Атика (област в древна Гърция) и до главния град в нея днес — Атина. <i>Атическо наречие. Атически писател. Атическа комедия. Атическа трагедия. Атическа демокрация.</i> | ||
| + | ◇ <b>Атическа сол</b>. <i>Книж.</i> Тънка, духовита шега; остроумие. <i>За да не бъде разказът ми</i> | ||
Текуща версия към 08:23, 23 август 2013
Има толкова възможности за човек като тебе. — И не мисля да се връщам, само ще си разваля хубавия атестат… Ем. Манов, БГ, 181. В краен случай би могъл да напусне това ведомство и потърси работа другаде. Нима в цяла София не може да се намери работа за един стар, опитен служител с отличен атестат? Т. Монов, СН, 57.
2. Прен. Книж. Нещо, което ясно характеризира дадено лице; аргумент, показател, доказателство. Той усещаше още от начало някакво противно чувство при вида на тоя момък, под една ръка с псалтикията, под друга с „ипшата“, два атестата съмнителни за развитието на мозъка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. Участието в работата на народните читалища беше първостепенен патриотичен дълг, атестат за благородство и граждански идеализъм. ЛФ, 1956, бр. 4, 1.
3. Книж. Писмен документ за придобити права, обикн. във връзка с научно или специално звание. Атестат за научна степен.
4. Остар. Свидетелство, диплом за завършено образование. — И ти например да беше приел докторския си атестат от някой медицински факултет, а не в албанските баири, щеше да мислиш да правиш пари, а не бунтове… Ив.* Вазов, Съч. XXIII, 11.
— От лат. attestatum ’засвидетелствано’. — Н. Бончев, Съчинения, 1871.
АТЕСТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който съдържа атестация. Атестационна характеристика.
2. Книж. Който атестира (в 1 знач.) някого, нещо. Атестационна комисия.
АТЕСТА`ЦИЯ ж. 1. Преценка, характеристика, обикн. писмена, за деловите качества и за поведението на дадено лице по време на служба или учение или за институция по отношение на някакви изисквания. Питал вече за мене в банката — осведомил се по телефона и от други лица. — Отвред добри атестации. Г. Райчев, Избр. съч. II, 185-186.
2. Документ, който представя писмено такава преценка. Кадровикът го посрещна като стар приятел и му връчи атестация на цяла страница. Н. Каралиева, Н, 47. — Бях летец — отговори той с усмивка, — шофирам, карам ски. Добър летец съм, ето атестацията ми. П. Бобев, К, 88.
— От лат. attestatio ’засвидетелстване’.
АТЕСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.1. Давам атестация (в 1 знач.) за някого; характеризирам, оценявам.
2. Прен. Книж. Представям някого, давам възможност да се направят изводи, заключения за характера, живота на някого. От стаята излезе млад русичък офицер с нова и умело подбрана за тялото му униформа, която сякаш го атестираше с думите: „Аз съм бивш школник и знам как да се облека.“ Д. Димов, Т, 660. атестирам се страд.
АТЕСТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от атестирам и от атестирам се; оценяване.
АТИНЕ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Атинянин. Темистоклей .. рекъл един ден в общото събрание на атинейците, че има на ума си да им предложи едно свое мнение. П. Р. Славейков, ПИ, 3.
АТИНЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Атински; атинянски. Удари ме! Но ме и изслушай, / казал нявга вождът атинейский. П. Р. Славейков, ТК, 4.
А`ТИКА ж. Архит. Надстройка на стена над главния корниз на сграда, предназначена главно за барелеф или надпис (характерна за дворци, черкви, триумфални арки и др. през XVII-XVIII в.).
— Гр. от собств.
АТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до Атина — древногръцки град-държава (полис). Той си спомни за философа Диогена, който посред пладне търсеше „човек“ в атинските улици. Ив. Вазов, Съч. X, 35. И Крез съкрушено отвърна тогаз: / — Гост дойде отдавна във моя дворец / Солон, знаменитий атински мъдрец. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. Атинско изкуство. Атински философи. Атинска демокрация. Атински оратори. Атинска войска.
2. Който се отнася до Атина (столица на днешна Гърция). Атински университет Атински музеи. Атинска архитектура. Атинска консерватория. Атински културни паметници.
АТИНЯ`НИН, мн. атиня`ни, м. 1. Истор. Жител на древногръцкия град-държава Атина. Отнине. / В служене пред олтарът на Киприда / не искам за атинянин да чуя. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3 и 4, 191.
2. Човек, който е роден или живее в Атина (столица на днешна Гърция). Бавно каляската се движеше… — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 277.
АТИНЯ`НКА ж. 1. Истор. Жителка на древногръцкия град-държава Атина.
2. Жена, която е родени или живее в Атина. Атинянките въртяха и без това пъргавите си очи към важния господин с цилиндъра и бастуна. Ст. Дичев, ЗС I, 277.
АТИНЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Атински; атинейски.
А`ТИПИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е нехарактерен, нетипичен.
АТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Атика (област в древна Гърция) и до главния град в нея днес — Атина. Атическо наречие. Атически писател. Атическа комедия. Атическа трагедия. Атическа демокрация.
◇ Атическа сол. Книж. Тънка, духовита шега; остроумие. За да не бъде разказът ми
