Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/441“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>други представления, възприети,.., под впе</i><i>чатлението</i> <i>на същата дума в дествител-ния мир.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 147. <i>Полилеят заедно с двете фигури на младоженците и кучето в краката им образува кръг, който след това е повторен от кръглото огледало на стената, така че „кръговият елемент“ е основата, върфу която</i> <i>е</i> <i>изградена композицията на цялата картина. Този кръгов елемент пък отново се асоциира с брачната халка.</i> Хр. Ковачевски, СК, 101.
+
<i>други представления, възприети, .., под впечатлението на същата дума в действителния{{попр|Отпечатано: „дествителния“.}} мир.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 147. <i>Полилеят заедно с двете фигури на младоженците и кучето в краката им образува кръг, който след това е повторен от кръглото огледало на стената, така че „кръговият елемент“ е основата, върху{{попр|Отпечатано: „върфу“.}} която е изградена композицията на цялата картина. Този кръгов елемент пък отново се асоциира с брачната халка.</i> Хр. Ковачевски, СК, 101.
  
 
2. <i>Книж.</i> Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.).
 
2. <i>Книж.</i> Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.).
  
_От лат. associo ’съединявам’ през нем. assozieren.
+
— От лат. associo ’съединявам’ през нем. assozieren.
 
----
 
----
<b>АСОЦИЙРАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Присъединен, сдружен. О Асоцииран член. <i>Полит.</i> Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. <i>България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове.</i> 24 часа, 1999, бр. 327, 7.
+
<b>АСОЦИИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Присъединен, сдружен.
 +
 
 +
◇ <b>Асоцииран член</b>. <i>Полит.</i> Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. <i>България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове.</i> 24 часа, 1999, бр. 327, 7.
 
----
 
----
<b>АСОЦИИРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> асоциирам <i>и от</i> асоциирам се. <i>Той [вицепремиерът] ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси.</i> Пари, 1992, бр. 196, 1. <i>Асоцииране на понятия.</i>
+
<b>АСОЦИИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> асоциирам <i>и от</i> асоциирам се. <i>Той [вицепремиерът] ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси.</i> Пари, 1992, бр. 196, 1. <i>Асоцииране на понятия.</i>
 
----
 
----
<b>АСПАРАГУС</b> <i>м.</i> 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. <i>Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус п^ед него се разклати.</i> Н. Тихолов, ДКД, <i>лителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект.</i> Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. <i>Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете.. Душата на Султана не е толкова проста.</i> ВН, 1955, бр. 184, 4. <i>Разглеждам въпроса в друг аспект. И</i> Възможност, перспектива за бъдещо развитие.
+
<b>АСПАРА`ГУС</b> <i>м.</i> 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. <i>Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус пред него се разклати.</i> Н. Тихолов, ДКД, 191.
  
441
+
2. <i>Бот.</i> Род многогодишни тревисти растения с пищна зеленина, с разклонени{{попр|Отпечатано: „разклонение“.}} дълги крехки стъбла, гъсто отрупани с дребни игловидни листа, от семейство лилиецветни, някои видове от които се отглеждат за храна, а — други — като декоративни. Asparagus.
  
асоцииран
+
— Лат. asparagus.{{попр|Добавяне на точка.}}
 +
----
 +
<b>АСПЕ`КТ</b> <i>м. Книж.</i> 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. <i>В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. <i>Като цяло .. художественият живот в Западна Европа .. се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено.</i> Хр. Ковачевски, СК, 75. <i>Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти.</i> Лит., XI кл., 1964, 326. <i>Дълбокият поглед на мислителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект.</i> Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. <i>Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете .. Душата на Султана не е толкова проста.</i> ВН, 1955, бр. 184, 4. <i>Разглеждам въпроса в друг аспект.</i> // Възможност, перспектива за бъдещо развитие. <i>— Пиша сценарий .. Това ще бъде поглед в бъдещето, чисто художествен филм с философски цели. Той ще покаже възможните най-големи аспекти на мирновременното строителство.</i> ВН, 1960, бр. 2653, 1.
  
<i>— Пиша сценарий.. Това ще бъде поглед в бъдещето, чисто художествен филм с философски цели. Той ще покаже възможните най-големи аспекти на мирновременното строителство.</i> ВН, 1960, бр. 2653, 1.
+
2. Външен вид. <i>В какъв аспект ми се бе явила тогаз София! По-късно никога, .., тоя град — .. — не ми е изглеждал толкова привлекателен!</i> К. Константинов, ППГ, 84-85.
  
2. Външен вид. <i>В какъв аспект ми се бе явила тогаз София! По-късно никога,.., тоя град — .. — не ми е изглеждал толкова привлекателен!</i> К. Константинов, ППГ, 84-85.
+
3. <i>Грам.</i> Вид на глагола. <i>Аспектът в българския език. Проблеми на славянския глаголен аспект.</i>{{попр|Премахната втора точка.}}
 
 
3. <i>Грам.</i> Вид на глагола. <i>Аспектът в българския език. Проблеми на славянския гла-голен аспект. .</i>
 
  
 
4. <i>Астрон.</i> Взаимно разположение на планетите.
 
4. <i>Астрон.</i> Взаимно разположение на планетите.
Ред 25: Ред 27:
 
— От лат. aspectus.
 
— От лат. aspectus.
 
----
 
----
<b>АСПЕРГИЛОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса.
+
<b>АСПЕРГИЛО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса.
  
— Друга (остар.) форма: аспержилоза.
+
— Друга (остар.) форма: <em>аспержило`за</em>.
 
----
 
----
<b>АСПЕРГИ`ЛУС</b> <i>м. Биол.</i> Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. <i>Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и д<sub>Р</sub>.</i>
+
<b>АСПЕРГИ`ЛУС</b> <i>м. Биол.</i> Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. <i>Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и др.</i>
  
 
— От лат. aspergillum.
 
— От лат. aspergillum.
 
----
 
----
<b>АСПЕРЖИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аспержа, <i>ж.</i>
+
<b>АСПЕ`РЖИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>аспе`ржа</b>, <i>ж.</i> 1. Вид многогодишно коренисто растение от семейство лилиецветни, с крехки стъбла, които, докато са млади и сочни, се употребяват като храна; аспарагус. Asparagus officinalis. <i>Поради тези причини речните води вече не се замърсяват от риба, .., на много места тревите имат интересен чернокафяв колорит, аспержите — цвят на меден окис.</i> Ем. Манов, ПУ, 119.
  
1. Вид многогодишно коренисто растение от семейство лилиецветни, с крехки стъбла, които, докато са млади и сочни, се употребяват като храна; аспарагус. Asparagus officinalis. <i>Поради тези причини речните води вече не се замърсяват от риба,.., на много места тревите имат интересен чер-нокафяв колорит, аспержите — цвят на меден окис.</i> Ем. Манов, ПУ, 119.
+
2. Стъблата на това растение, употребявани като храна. <i>Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида .. Ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле.</i> Ал. Бабек, МЕ, 120. <i>Аспержи на фурна.</i>
 
 
2. Стъблата на това растение, употребявани като храна. <i>Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида.. Ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле.</i> Ал. Бабек, МЕ, 120. <i>Аспержи на фурна.</i>
 
  
 
— От лат. asparagus през фр. asperge.
 
— От лат. asparagus през фр. asperge.
 
----
 
----
<b>АСПИ`Д</b><sup>1</sup> <i>м. Остар.</i> Аспида. <i>И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и ас-пид,.., висяха в кълчан от скъпа кост. Н.</i> Райнов, БЛ, 175.
+
<b>АСПИ`Д</b><sup>1</sup> <i>м. Остар.</i> Аспида. <i>И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и аспид, .., висяха в кълчан от скъпа кост.</i> Н. Райнов, БЛ, 175.
 
----
 
----
 
<b>АСПИ`Д</b><sup>2</sup> <i>м. Минер.</i> Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи.
 
<b>АСПИ`Д</b><sup>2</sup> <i>м. Минер.</i> Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи.
  
— От гр. iaa7uq, <i>-iboq</i> ’яспис’. — Д. Мутсв, Естествена история, 1869.
+
— От гр. ῐασπις, -ίδος ’яспис’. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.
----
 
<b>АСПИД</b><sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup>
 
 
 
<a name="bookmark0"><sup><a href="#footnote1">1</a> </sup></a><font> <i>Бот.</i> Род многогодишни тревисти растения с пищна зеленина, с разклонение дълги крехки стъбла, гъсто отрупани с дребни игловидни листа, от семейство лилиецветни, някои видове от които се отглеждат за храна, а — други — като декоративни. Asparagus.
 
 
 
— Лат. asparagus
 
----
 
<b>АСПЕКТ</b> <i>м. Книж.</i> 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. <i>В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. <i>Като цяло., художественият живот в Западна Европа., се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено.</i> Хр. Ковачевски, СК, 75. <i>Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти.</i> Лит., XI кл., 1964, 326. <i>Дълбокият поглед на мис</i>
 
 
 

Текуща версия към 16:06, 21 август 2013

Корекцията на страницата е одобрена


други представления, възприети, .., под впечатлението на същата дума в действителния* мир. Ал. Константинов, Съч. I, 147. Полилеят заедно с двете фигури на младоженците и кучето в краката им образува кръг, който след това е повторен от кръглото огледало на стената, така че „кръговият елемент“ е основата, върху* която е изградена композицията на цялата картина. Този кръгов елемент пък отново се асоциира с брачната халка. Хр. Ковачевски, СК, 101.

2. Книж. Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.).

— От лат. associo ’съединявам’ през нем. assozieren.


АСОЦИИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Присъединен, сдружен.

Асоцииран член. Полит. Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове. 24 часа, 1999, бр. 327, 7.


АСОЦИИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от асоциирам и от асоциирам се. Той [вицепремиерът] ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси. Пари, 1992, бр. 196, 1. Асоцииране на понятия.


АСПАРА`ГУС м. 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус пред него се разклати. Н. Тихолов, ДКД, 191.

2. Бот. Род многогодишни тревисти растения с пищна зеленина, с разклонени* дълги крехки стъбла, гъсто отрупани с дребни игловидни листа, от семейство лилиецветни, някои видове от които се отглеждат за храна, а — други — като декоративни. Asparagus.

— Лат. asparagus.*


АСПЕ`КТ м. Книж. 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. Като цяло .. художественият живот в Западна Европа .. се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено. Хр. Ковачевски, СК, 75. Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти. Лит., XI кл., 1964, 326. Дълбокият поглед на мислителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект. Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете .. Душата на Султана не е толкова проста. ВН, 1955, бр. 184, 4. Разглеждам въпроса в друг аспект. // Възможност, перспектива за бъдещо развитие. — Пиша сценарий .. Това ще бъде поглед в бъдещето, чисто художествен филм с философски цели. Той ще покаже възможните най-големи аспекти на мирновременното строителство. ВН, 1960, бр. 2653, 1.

2. Външен вид. В какъв аспект ми се бе явила тогаз София! По-късно никога, .., тоя град — .. — не ми е изглеждал толкова привлекателен! К. Константинов, ППГ, 84-85.

3. Грам. Вид на глагола. Аспектът в българския език. Проблеми на славянския глаголен аспект.*

4. Астрон. Взаимно разположение на планетите.

— От лат. aspectus.


АСПЕРГИЛО`ЗА ж. Мед. Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса.

— Друга (остар.) форма: аспержило`за.


АСПЕРГИ`ЛУС м. Биол. Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и др.

— От лат. aspergillum.


АСПЕ`РЖИ мн., ед. (рядко) аспе`ржа, ж. 1. Вид многогодишно коренисто растение от семейство лилиецветни, с крехки стъбла, които, докато са млади и сочни, се употребяват като храна; аспарагус. Asparagus officinalis. Поради тези причини речните води вече не се замърсяват от риба, .., на много места тревите имат интересен чернокафяв колорит, аспержите — цвят на меден окис. Ем. Манов, ПУ, 119.

2. Стъблата на това растение, употребявани като храна. Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида .. Ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле. Ал. Бабек, МЕ, 120. Аспержи на фурна.

— От лат. asparagus през фр. asperge.


АСПИ`Д1 м. Остар. Аспида. И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и аспид, .., висяха в кълчан от скъпа кост. Н. Райнов, БЛ, 175.


АСПИ`Д2 м. Минер. Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи.

— От гр. ῐασπις, -ίδος ’яспис’. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.