Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/548“
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 3: | Ред 3: | ||
— От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’. | — От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’. | ||
---- | ---- | ||
− | <b>БАРИТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Муз.</i> Баритонов. <i>Започнаха да се чуват шъткания. Дочо Христов отново взе думата: - Господа народни представители! - разля той повторно своя мек | + | <b>БАРИТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Муз.</i> Баритонов. <i>Започнаха да се чуват шъткания. Дочо Христов отново взе думата: - Господа народни представители! - разля той повторно своя мек баритонен глас, без да удостои с каквато и да било забележка изказването на Недко Боев.</i> Д. Ангелов, ЖС, 539. |
---- | ---- | ||
<b>БАРИТОНОВ</b>,-а,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Муз. Прил. от</i> баритон; баритонен. <i>Неговият [на Сава Огнянов] топъл баритонов глас, неговата съвършена игра, .., би вдъхновявала зрителите в тяхната борба за по-добър живот и щастие.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 367. <i>Публиката, която го беше гледала предната вечер, още слушаше репликите на краля, още й звучеше баритоновият тембър на гласа на бележития артист.</i> В. Иванов, Т. 1954, кн.10, 31. | <b>БАРИТОНОВ</b>,-а,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Муз. Прил. от</i> баритон; баритонен. <i>Неговият [на Сава Огнянов] топъл баритонов глас, неговата съвършена игра, .., би вдъхновявала зрителите в тяхната борба за по-добър живот и щастие.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 367. <i>Публиката, която го беше гледала предната вечер, още слушаше репликите на краля, още й звучеше баритоновият тембър на гласа на бележития артист.</i> В. Иванов, Т. 1954, кн.10, 31. |
Версия от 13:51, 19 август 2013
баритони в операта. // Партия на певци с такива гласове в хорово произведение. 3. Меден духов музикален инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
— От гр. βαρύτονος ’който е с нисък тон, глас’.
БАРИТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Муз. Баритонов. Започнаха да се чуват шъткания. Дочо Христов отново взе думата: - Господа народни представители! - разля той повторно своя мек баритонен глас, без да удостои с каквато и да било забележка изказването на Недко Боев. Д. Ангелов, ЖС, 539.
БАРИТОНОВ,-а,-о, мн. -и. Муз. Прил. от баритон; баритонен. Неговият [на Сава Огнянов] топъл баритонов глас, неговата съвършена игра, .., би вдъхновявала зрителите в тяхната борба за по-добър живот и щастие. Н. Лилиев, Съч. III, 367. Публиката, която го беше гледала предната вечер, още слушаше репликите на краля, още й звучеше баритоновият тембър на гласа на бележития артист. В. Иванов, Т. 1954, кн.10, 31.
БАРИЦА ж. Диал. Умал. от бара; малка бара, баричка. Дружината, ...се спуща .. в зеления тих дол, дето лъкатуши бистра барица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 70. „Защо ти са билярци?“ — Да си копат две барици.“ /“.ащо ти са две барици?“ /— „Да ми фа-нат два жабци.“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 438.
БАРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метеор. Който се отнася до атмосферно налягане, до бар3. Барично поле.
БАРИЧКА ж. Разг. Умал. от бара; малка бара, барица. Реката шуми из тясното лъкатушно легло, .. Тя е многоводна сега. Прибрала е всичките рилски поточета, ба-рички, ручейки. Ив. Вазов, Съч, XV, 7. И ние настигнахме колата, седнахме, запалихме цигари, а воловете кротко поеха по пътя, който следваше течението на тинестата баричка. Н. Тихолов, ДКД, 15. Ленко прецапа плитката баричка, която идеше от тинясалото изворче под воденичната вада, и се спря. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182. ^
БАРИШ м. Диал. Тънка кърпа за глава; барез. Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 50. Разорах, мамо,, втори гроб, / във гроба мома лежеше: /ален й бариш на глава, /руса й коса сплетена, / смъртна я роса побило. Нар. пес., СбНУ, XLIV, 446.
— От фр. barege през рум. bari§. — Друга форма: б а — ръш.
БАРИШНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Малка воденица на поток, на бара. По ре-кицата имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК. 320-321.
БАРИТОНЕН
2. Река, образувана от бари, или река, която има за притоци бари (Н. Геров, РБЯ).
БАРИШНЯ ж. Остар. В дореволюцион-на Русия — неомъжена дъщеря на барин. Неговият жив ум, пламенност и идеализъм му спечелиха вниманието на благородната баришня, мома възторжена и с романти-чески настроен ум. Ив. Вазов, Съч. IX, 151.
— Рус. барьппня.
БАРК, баркът, барка, мн. баркове, след числ. барка, м. Мор. Морски платноход за далечно плаване с няколко мачти.- Англ. bark.
БАРКА ж. Мор. Малък плавателен съд за превоз на товари обикновено по вътрешни водни пътища. Под нас се извиваше една търнясала по краищата река, по която плаваха повече отломъци и нечистотии, отколкото барки и параходи. Ал. Константинов, БПр, 52. Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки. П. Вежинов, ДМ, 10.
— Ит. barca ’лодка’.
БАРКАРОЛА ж. Муз. 1. Венецианска лодкарска народна песен с лирично съдържание, спокойна мелодия и равномерен ритъм на акомпанимента, който напомня люлеенето на вълните.
2. Вокално или инструментално произведение в стила на такава песен. Мъжът стои в някое кресло и постоянно чете една книга със синя подвързия, а жената срича упорито по клавишите ту ноктюрно от Шопен, ту баркаролата от „Хофманови приказки “. Св. Минков, ДА, 37.
— Ит. barcarola.
БАРК АС м. Мор. 1. Спомагателен моторен кораб за влачене на големи кораби в пристанище, за пренасяне на пасажери и товари от спрял далеч от брега кораб и др. Цял лес кораби, враници, баркаси, натрупани гъсто, и параходи, .. , отбележват голямото търговско движение на тоя черноморски порт. Ив. Вазов, Съч. XVI, 124. 2. Голяма гребна лодка от военноморския флот, която се използва за съобщения, за превоз на товари и др.
— Хол. barcas през рус. баркас.
БАРКЕЛНЕР м. Остар. Барман. Покатери се [джуджето] на една от табуретките и извика към баркелнера Сенди: — Един коктейл, моля! Ал. Бабек, МЕ, 191.
БАРКОД м. Код, състоящ се от цифри и вертикални щрихи, който се нанася върху опаковката на стока или др. за отбелязване и автоматично разчитане на информация; щрихкод.
— Англ. bar code.
БАРЛБОК, мн. -ци, м. Диал. Мътна вода, нечистотия, помия. Дъждо удари и водата стана на барльок. Нар. прик., СбНУ XIV, 189.
БАР Jib OK