Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/425“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
с пръсти. <i>Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие</i> Д. Талев, С II, 265. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. | с пръсти. <i>Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие</i> Д. Талев, С II, 265. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. | ||
| − | ◇ <b>Еолова арфа | + | ◇ <b>Еолова арфа</b>. <i>Муз.</i> Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма — дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол). |
— От нем. Harfe. | — От нем. Harfe. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>АРФАНИ`СТ</b>, <i>м. Остар.</i> Арфист. | <b>АРФАНИ`СТ</b>, <i>м. Остар.</i> Арфист. | ||
---- | ---- | ||
| − | АРФАНИ`СТКА <i>ж. Остар.</i> Арфистка. | + | <b>АРФАНИ`СТКА</b> <i>ж. Остар.</i> Арфистка. |
---- | ---- | ||
| − | А`РФЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. | + | <b>А`РФЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. |
---- | ---- | ||
| − | АРФИ`СТ <i>м.</i> Музикант, който свири на арфа. | + | <b>АРФИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на арфа. |
---- | ---- | ||
<b>АРФИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена арфист. | <b>АРФИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена арфист. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
А`РФОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. <i>Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува.</i> Ем. Попдимитров, СР, 86. | А`РФОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. <i>Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува.</i> Ем. Попдимитров, СР, 86. | ||
| − | ◇ <b>Арфови инструменти | + | ◇ <b>Арфови инструменти</b>. <i>Муз.</i> Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце. |
---- | ---- | ||
| − | <b>А`РХ</b>, а`рхът, а`рха, <i>мн.</i> а`рхове, след <i>числ.</i> а`рха, <i>м. Остар.</i> Печатна ко`ла. <i>Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта.</i> Ч, 1875, кн. 6, 267-268. | + | <b>А`РХ</b>, а`рхът, а`рха, <i>мн.</i> а`рхове, след <i>числ.</i> а`рха, <i>м. Остар.</i> Печатна ко`ла. <i>Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта.</i> Ч, 1875, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 6, 267-268. |
— От лат. arcus ’арка, свод’. | — От лат. arcus ’арка, свод’. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>АРХАИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Придавам старинни черти на нещо. <i>Някои писатели съзнателно архаизират езика си, за да му придадат старинен колорит.</i> <b>архаизирам се</b> <i>страд.</i> | <b>АРХАИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Придавам старинни черти на нещо. <i>Някои писатели съзнателно архаизират езика си, за да му придадат старинен колорит.</i> <b>архаизирам се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АРХАИЗИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св. | + | АРХАИЗИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св.</i>, непрех. Загубвам съвременния си характер, като придобивам архаични, старинни черти. <i>Така е и с киното, формите и изразните средства с течение на времето ще се архаизират, но правдата — никога!</i> РД, 1961, бр. 57, 2. |
---- | ---- | ||
<b>АРХАИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> архаизирам <i>и от</i> архаизирам се. | <b>АРХАИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> архаизирам <i>и от</i> архаизирам се. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>АРХАИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко.</i> Архаичен. | <b>АРХАИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко.</i> Архаичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРХАИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Рядко.</i> Архаичен. | + | <b>АРХАИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Архаичен. |
---- | ---- | ||
<b>АРХАИСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> архаистичен. | <b>АРХАИСТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> архаистичен. | ||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
<b>АРХА`Й</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Архайска ера. <i>Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | <b>АРХА`Й</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Архайска ера. <i>Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 164. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРХА`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Обикн. в съчет. Архайска ера. <i>Геол.</i> Най-старата ера в историята на земята, през която няма следи от живи организми; азойска ера, архаикум. | + | <b>АРХА`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Обикн. в съчет. <b>Архайска ера</b>. <i>Геол.</i> Най-старата ера в историята на земята, през която няма следи от живи организми; азойска ера, архаикум. |
2. Който е свързан с тази ера. <i>Първоначално към архайската група са се отнасяли скали, дебелината на които достигала до</i> | 2. Който е свързан с тази ера. <i>Първоначално към архайската група са се отнасяли скали, дебелината на които достигала до</i> | ||
Текуща версия към 13:46, 19 август 2013
с пръсти. Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие Д. Талев, С II, 265. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37.
◇ Еолова арфа. Муз. Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма — дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол).
— От нем. Harfe.
АРФАНИ`СТ, м. Остар. Арфист.
АРФАНИ`СТКА ж. Остар. Арфистка.
А`РФЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа.
АРФИ`СТ м. Музикант, който свири на арфа.
АРФИ`СТКА ж. Жена арфист.
А`РФОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа. Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува. Ем. Попдимитров, СР, 86.
◇ Арфови инструменти. Муз. Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце.
А`РХ, а`рхът, а`рха, мн. а`рхове, след числ. а`рха, м. Остар. Печатна ко`ла. Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта. Ч, 1875, кн.* 6, 267-268.
— От лат. arcus ’арка, свод’.
АРХАИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Архаизиране. Архаизация на обичаите. Архаизация на езика.
АРХАИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам старинни черти на нещо. Някои писатели съзнателно архаизират езика си, за да му придадат старинен колорит. архаизирам се страд.
АРХАИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Загубвам съвременния си характер, като придобивам архаични, старинни черти. Така е и с киното, формите и изразните средства с течение на времето ще се архаизират, но правдата — никога! РД, 1961, бр. 57, 2.
АРХАИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от архаизирам и от архаизирам се.
АРХАИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо отживяло, неприсъщо на съвременната действителност; отживелица. Кочияшът е облечен във фрак и с цилиндър на главата — архаизъм. Г. Велев, KBА, 293.
2. Езикозн. Старинна дума, граматическа форма или старинен обрат на речта в съвременен език.
— От фр. archaisme през рус. архаизм.
АРХА`ИКА ж. Книж. 1. Старинни, древни особености.
2. Предмети от древността; старини.
АРХА`ИКУМ, мн. няма, м. Геол. Архайска ера, азойска ера.
АРХАИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧНО. Нареч. от архаистичен.
АРХАИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с ранния период от културното развитие на човечеството; архаически, старинен, древен. Архаичните танци, под звуковете на първобитни „музикални“ мотиви .., са първият творчески изблик на чувството за показ. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Помпейската статуя не може да се припише на аргоската школа. Нейната глава, с елегантно фризирани коси, в които личи още архаичната склонност към силно стилизиране, .., има чисто антически характер. Р, 1927, бр. 236, 2.
2. Който притежава белези, характерни за твърде отдалечена от съвременността епоха; старинен. Обстоятелството, че Любословието е писано на един език, който със своите своеобразни архаични форми се хвърля днес толкова силно в очите на читателя, .., е една от главните причини, защо толкова малцина са се интересували у нас за него. Ив. Шишманов, СБНУ XI, 685. Архаичен език. Архаичен стил. Архаична дума. Архаичен израз. // Който е излязъл от употреба; остарял, отживял, старомоден.
3. Геол. Който е свързан с архайската ера. На югозапад се издига архаичният рид на низката планина Верила. П. Делирадев, В, 20. Рила е съставена от първобитни камъни (архаична група). Ив. Вазов, Съч. XV, 58.
— От гр. ὰρχαῖος ’първоначален, старинен, древен’.
АРХАИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Архаичен.
АРХАИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на архаичен.
АРХА`Й, мн. няма, м. Геол. Архайска ера. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. в съчет. Архайска ера. Геол. Най-старата ера в историята на земята, през която няма следи от живи организми; азойска ера, архаикум.
2. Който е свързан с тази ера. Първоначално към архайската група са се отнасяли скали, дебелината на които достигала до
