Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/424“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТРИ`Т</b> <i>м. Мед.</i> 1. Само <i>ед.</i> Възпалително заболяване на става, което се проявява с болки, зачервяване, подуване, деформация на ставата. | ||
2. Със съгл. и несъгл опред. Отделна разновидност на това заболяване. <i>Ревматичен артрит. Деформиращи артрити.</i> | 2. Със съгл. и несъгл опред. Отделна разновидност на това заболяване. <i>Ревматичен артрит. Деформиращи артрити.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄρϑρον ’става’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`РТКЛУБ</b> <i>м.</i> Клуб, зала, където се уреждат изложби или други художествени прояви. <i>В артклуба е подредена изложба от живописни платна.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТМЕ`НИДЖМЪНТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Нов.</i> Мениджмънт в областта на изкуството и културата. <i>В момента тя учи тв журналистика и артмениджмънт.</i> СТ, 2000, бр. 26, 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТМЕ`НИДЖЪР</b> <i>м. Нов.</i> Лице, което се занимава с артмениджмънт. <i>В него [журито] имаше продуценти от Холивуд, филмови директори, артмениджъри.</i> ДТ, 1998, бр. 293, 16. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТРО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Хронично невъзпалително заболяване на ставите вследствие на изменение в тъканите им, настъпващи в напреднала възраст. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТРО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до артроза. <i>В същата става има артрозни изменения.</i> Ц. Михов и др., КП, 135. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТРОПАТИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Заболявания на ставите. <i>Освен вазомоторните симптоми наблюдават се по-често и психични смущения, както и по-тежки телесни промени като напр. силно изразена атрофия на половите органи, артропатия и пр.</i> И. Щъркалев, УГ, 24. | ||
| − | + | — От гр. ἄρδρον ’става’ + παθος ’страдание, болест’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>А`РТЪК</b> <i>нареч. Простонар.</i> 1. Най-после, най-сетне, тъкмо. <i>„Сега артък си в ръцете ми вече!“</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 37. <i>Скоро направиха и сватбата .. Сега вече артък и Тинка ще се замомува.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. <i>Артък сега работата е наред.</i> | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>като вмет. дума.</i> При подчертаване на фат, който не буди съмнение; наистина, действително. <i>— Яяя, ти ли си, бе Тотьо! И Ангел с тебе… Е, вие напоследък, артък, не мойте да се разделите. ..</i> П. Незнакомов, БЧ, 146. <i>— Разбираш ги, артък, тия работи, Дочо!</i> Т. Влайков, Съч. III, 107. <i>И брилянти ни подари човека, и цигарета, и пръстени, .. Е, артък, и туй ако не е благоволение. ..</i> Ал. Константинов, Съч. I, 212. <i>— Не ставам, артък, и царят да дойде, не ставам! …</i> Ц. Церковски, Съч. III, 238. <i>— Артък, много ти е весела и пъргава невястата, како Венковице! — ще я пофали гостенката.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207. | |
| − | + | — Тур. artık ’вече, най-после’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТЪ`К</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> 1. Който е в повече, отколкото е необходимо; излишен. <i>Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия.</i> Т. Влайков, Съч. 1, 1925, 246. <i>От цяла Тракия, от милион хора, само той ли се намери артък човек, да няма за него там място.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 149. <i>Там ходят хора, които искат слава .., или ходят ония, които имат артък пари, за да хранят гръцките калугере.</i> Хр. Данов, Лет., 1869, 150. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>артък</b> <i>м.</i> Излишък. <i>Добре барем, че по хората има артък, та дават и нам.</i> Т. Влайков, БСК II, 178. | |
| − | + | — Тур. artık ’остатък’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТЪРДИ`САМ</b>. Вж. <em>артърдисвам.</em> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРТЪРДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>артърди`сам</b>, -аш, и <b>артърди`ша</b>{{попр|Отпечатано: „артъри`ша“.}}, -еш, <i>мин. св.</i> артърди`сах, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Спестявам; артърдосвам. <i>Знаеш ли, че аз мога и да ти помогна, ..; па най-сетне мога да направя и да ти артърдисам градската плата.</i> Кр. Пишурка, К, 121-122. <b>артърдисвам се</b>, <b>артърдисам се</b>, <b>артърдиша се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | + | — От тур. artırmak ’увеличавам’. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От | + | <b>АРТЪРДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> артърдисвам <i>и от</i> артърдисвам се; спестяване, артърдосване. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРТЪРДИ`ША</b>. Вж. <em>артърдисвам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРТЪРДО`САМ</b>. Вж. <em>артърдосвам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРТЪРДО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>артърдо`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Спестявам; артърдисвам. <i>Да мисли от работа да изкара и да артърдоса нящо — това не бе възможно.</i> Т. Влайков, Съч. II, 238. <b>артърдосвам се</b>, <b>артърдосам се</b> <i>страд. Като поработва човек кое занаята, кое друго нещо, се` ще се изкара и артърдоса да се натъкми от малко-малко и всичко друго, що трябва из къщи.</i> Т. Влайков, БСК II, 178. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРТЪРДО`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> артърдосвам <i>и от</i> артърдосвам се; спестяване, артърдисване. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`РУМЪНИН</b>, <i>мн.</i> а`румъни, <i>м.</i> Лице от народност, близка до румънската, която населява централната част на Балканския полуостров, предимно Македония — Охридско, Битолско, Гърция — северно от Янина и Албания — около Берат; цинцарин, куцовлах. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От рум. aromin. | — От рум. aromin. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`РУМЪНКА</b> <i>ж.</i> Жена от арумънска народност; цинцарка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`РУМЪНСКИ</b>, -а, -о, -и. 1. <i>Прил. от</i> арумънин. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>арумънски</b> <i>м.</i> Език, който се говори от арумъните, родствен с румънския, водещ началото си от балканолатинския език. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`РФА</b> <i>ж.</i> Музикален инструмент във форма на удължена триъгълна рамка, снабдена с резонатор и 47 отвесно опънати струни, на които се свири чрез дърпане на струните | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:11, 19 август 2013
АРТРИ`Т м. Мед. 1. Само ед. Възпалително заболяване на става, което се проявява с болки, зачервяване, подуване, деформация на ставата.
2. Със съгл. и несъгл опред. Отделна разновидност на това заболяване. Ревматичен артрит. Деформиращи артрити.
— От гр. ἄρϑρον ’става’.
А`РТКЛУБ м. Клуб, зала, където се уреждат изложби или други художествени прояви. В артклуба е подредена изложба от живописни платна.
АРТМЕ`НИДЖМЪНТ, мн. няма, м. Нов. Мениджмънт в областта на изкуството и културата. В момента тя учи тв журналистика и артмениджмънт. СТ, 2000, бр. 26, 6.
АРТМЕ`НИДЖЪР м. Нов. Лице, което се занимава с артмениджмънт. В него [журито] имаше продуценти от Холивуд, филмови директори, артмениджъри. ДТ, 1998, бр. 293, 16.
АРТРО`ЗА ж. Мед. Хронично невъзпалително заболяване на ставите вследствие на изменение в тъканите им, настъпващи в напреднала възраст.
АРТРО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до артроза. В същата става има артрозни изменения. Ц. Михов и др., КП, 135.
АРТРОПАТИ`Я ж. Мед. Заболявания на ставите. Освен вазомоторните симптоми наблюдават се по-често и психични смущения, както и по-тежки телесни промени като напр. силно изразена атрофия на половите органи, артропатия и пр. И. Щъркалев, УГ, 24.
— От гр. ἄρδρον ’става’ + παθος ’страдание, болест’.
А`РТЪК нареч. Простонар. 1. Най-после, най-сетне, тъкмо. „Сега артък си в ръцете ми вече!“ Й. Йовков, Ж, 1945, 37. Скоро направиха и сватбата .. Сега вече артък и Тинка ще се замомува. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 193. Артък сега работата е наред.
2. Обикн. като вмет. дума. При подчертаване на фат, който не буди съмнение; наистина, действително. — Яяя, ти ли си, бе Тотьо! И Ангел с тебе… Е, вие напоследък, артък, не мойте да се разделите. .. П. Незнакомов, БЧ, 146. — Разбираш ги, артък, тия работи, Дочо! Т. Влайков, Съч. III, 107. И брилянти ни подари човека, и цигарета, и пръстени, .. Е, артък, и туй ако не е благоволение. .. Ал. Константинов, Съч. I, 212. — Не ставам, артък, и царят да дойде, не ставам! … Ц. Церковски, Съч. III, 238. — Артък, много ти е весела и пъргава невястата, како Венковице! — ще я пофали гостенката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 207.
— Тур. artık ’вече, най-после’.
АРТЪ`К неизм. прил. Простонар. 1. Който е в повече, отколкото е необходимо; излишен. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. 1, 1925, 246. От цяла Тракия, от милион хора, само той ли се намери артък човек, да няма за него там място. З. Стоянов, ЗБВ III, 149. Там ходят хора, които искат слава .., или ходят ония, които имат артък пари, за да хранят гръцките калугере. Хр. Данов, Лет., 1869, 150.
2. Като същ. артък м. Излишък. Добре барем, че по хората има артък, та дават и нам. Т. Влайков, БСК II, 178.
— Тур. artık ’остатък’.
АРТЪРДИ`САМ. Вж. артърдисвам.
АРТЪРДИ`СВАМ, -аш, несв.; артърди`сам, -аш, и артърди`ша*, -еш, мин. св. артърди`сах, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдосвам. Знаеш ли, че аз мога и да ти помогна, ..; па най-сетне мога да направя и да ти артърдисам градската плата. Кр. Пишурка, К, 121-122. артърдисвам се, артърдисам се, артърдиша се страд.
— От тур. artırmak ’увеличавам’.
АРТЪРДИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от артърдисвам и от артърдисвам се; спестяване, артърдосване.
АРТЪРДИ`ША. Вж. артърдисвам.
АРТЪРДО`САМ. Вж. артърдосвам.
АРТЪРДО`СВАМ, -аш, несв.; артърдо`сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдисвам. Да мисли от работа да изкара и да артърдоса нящо — това не бе възможно. Т. Влайков, Съч. II, 238. артърдосвам се, артърдосам се страд. Като поработва човек кое занаята, кое друго нещо, се` ще се изкара и артърдоса да се натъкми от малко-малко и всичко друго, що трябва из къщи. Т. Влайков, БСК II, 178.
АРТЪРДО`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от артърдосвам и от артърдосвам се; спестяване, артърдисване.
А`РУМЪНИН, мн. а`румъни, м. Лице от народност, близка до румънската, която населява централната част на Балканския полуостров, предимно Македония — Охридско, Битолско, Гърция — северно от Янина и Албания — около Берат; цинцарин, куцовлах.
— От рум. aromin.
А`РУМЪНКА ж. Жена от арумънска народност; цинцарка.
А`РУМЪНСКИ, -а, -о, -и. 1. Прил. от арумънин.
2. Като същ. арумънски м. Език, който се говори от арумъните, родствен с румънския, водещ началото си от балканолатинския език.
А`РФА ж. Музикален инструмент във форма на удължена триъгълна рамка, снабдена с резонатор и 47 отвесно опънати струни, на които се свири чрез дърпане на струните
