Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/416“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРНАУ`ТКА</b><sup>3</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Сорт пролетна пшеница. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРНАУ`ТКА</b><sup>4</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Игра, при която участващите се прескачат взаимно; прескачаница, прескочикобила. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРНАУТЛУ`К</b> <i>м. Простонар.</i> Арнаутщина. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРНАУ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Който се отнася до арнаутин. <i>Още преди да почне войната, през града мина дива турска и арнаутска орда със зелен байрак.</i> Д. Талев, ЖС, 182. <i>Катунище — .. В горната си част е хубаво пасбище, .. — катун на някогашните юрушки или арнаутски, .., пастири, които са летували по тези места със своите стада и домочадия.</i> П. Делирадев, В, 80. <i>Прав, като вкаменен, до прозореца стоеше Иван Кехая. Без калпак. С пъстрошита риза и сърмена арнаутска аба, с ясносин пояс.</i> А. Каралийчев, ЛС, 16. <i>Арнаутско село. Арнаутска пушка. Арнаутски пищов.</i> | |
2. <i>Прен. Разг.</i> Който е свързан с проявите или е присъщ на нрава на арнаутин, на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер. <i>Добър беше този Кочо, за приятеля си главата си даваше, но не дай боже да го раздразниш, — в миг кипват всичките му арнаутски страсти, като побледнее, позеленее, очите му се налеят с кръв; цял звяр!</i> Ал. Константинов, БГ, 80. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Който е свързан с проявите или е присъщ на нрава на арнаутин, на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер. <i>Добър беше този Кочо, за приятеля си главата си даваше, но не дай боже да го раздразниш, — в миг кипват всичките му арнаутски страсти, като побледнее, позеленее, очите му се налеят с кръв; цял звяр!</i> Ал. Константинов, БГ, 80. | ||
| − | 3. Като <i>същ.</i> арнаутски <i>м. Остар.</i> Албански език. <i>Мерджанът разменяше няколко думи по арнаутски с Петка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 123 | + | 3. Като <i>същ.</i> <b>арнаутски</b> <i>м. Остар.</i> Албански език. <i>Мерджанът разменяше няколко думи по арнаутски с Петка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 123. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Арнаутска чушка</b>. 1. Малка и много люта чушка. 2. <i>Простонар.</i> Много избухлив, сприхав, отмъстителен човек. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРНАУ`ТЩИНА</b> <i>ж. Остар.</i> Проява на арнаутин (във 2 знач.), на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер; арнаутлук. <i>Център, около който се събираха немногото смътни спомени и представления от детинските години, .., са постоянните капризи и арнаутщини на бащата.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРНАУ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Арнаутски. <i>— Не ме сдържа — стар съм, ама нали и аз съм малко от арнаушка жилка, все ме влече кръвта към арнаутското.</i> Ц. Гинчев, ГК, 342. <i>— Остави се, холан, — арнаушка работа! Ще извади душата на човека…</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 14. <i>Извадиха [сеймените] дълги пушки / дълги пушки арнаушки.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 72. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`РНИКА</b> <i>ж.</i> 1. Многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни с дебело късо коренище и единични оранжево-червени цветове, растящо в гористи области с влажни почви, което намира приложение в медицината. Arnica montana. | ||
2. <i>Фарм.</i> Лекарство с антисептично действие, получавано от това растение. | 2. <i>Фарм.</i> Лекарство с антисептично действие, получавано от това растение. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρήν ’агне’. |
| − | + | ---- | |
| − | АРНИ`САМ. Вж. арнисвам. | + | <b>АРНИ`САМ</b>. Вж. арнисвам. |
| − | + | ---- | |
| − | АРНИ`СВАМ, -аш, <i>несв.</i>; арни`сам, -аш и арни`ша, -еш, <i>мин. св.</i> арни`сах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Обикн. със съюз да. Преставам, спирам, прекратявам да върша, да правя нещо. <i>Кой как излезе от черквата.., трябва да се спре пред чорбаджията.. Тъй хората арнисаха да ходят и в черква.</i> Ил. Блъсков, СК, 10. <i>Огънят под казаните угасиха, парата арниса да съска.</i> Лил., 1884, кн.7, 6. <i>Арниса Тодор да шие, / отиде Тодор да краде / сиви ялови говеда.</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. // Прекратявам, преустановявам работата си. | + | <b>АРНИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>арни`сам</b>, -аш и <b>арни`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> арни`сах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Обикн. със съюз да. Преставам, спирам, прекратявам да върша, да правя нещо. <i>Кой как излезе от черквата .., трябва да се спре пред чорбаджията .. Тъй хората арнисаха да ходят и в черква.</i> Ил. Блъсков, СК, 10. <i>Огънят под казаните угасиха, парата арниса да съска.</i> Лил., 1884, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 7, 6. <i>Арниса Тодор да шие, / отиде Тодор да краде / сиви ялови говеда.</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. // Прекратявам, преустановявам работата си. <i>— За мене ли идеш, майстор Добре? — Кажи че за тебе. Да поприказваме рекох. Арнисах по вечеря, та като минавах. ..</i> Р. Стоянов, М, 45. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Спирам, прекъсвам действието си. <i>А дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава .. Приказките са захващат. Гайдата не арнисва.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 45. <i>Кръвта се не спира, притиска си Симеон ръката у гърдите, но кръвта се` тече и не арнисва.</i> ВЦ, 1888, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 20, 21. | |
| − | АРНИ` | + | 3. <i>Прех.</i> Напускам, оставям, изоставям някого или нещо. <i>И тогай се разбра насекъде, оти знай овчарот нещо, оти той не одеше веке овчар, и арниса овците.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 127. <i>„Еее, чекай коню до зелена трева. Толкоа пари сега и запусти, да дореда ке си и спечелиш!“ му рекол татко му и го арнисал.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 125. <b>арнисвам се</b>, <b>арнисам се</b>, <b>арниша се</b> <i>страд. от</i> арнисвам в 3 знач. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРНИ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>арни`сам се</b> и <b>арни`ша се</b>, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Изчезвам, преставам да съществувам. <i>От той саат беше се арнисал той лош адет да се губат [погубват] старите луге.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 11. | ||
2. Отказвам се. <i>Ела са, синко, арниши / от тази мома гидийска.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95. | 2. Отказвам се. <i>Ела са, синко, арниши / от тази мома гидийска.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρνοῦμαι ’преставам, спирам’. |
| − | + | ---- | |
| − | АРНИ`СВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> арнисвам <i>и от</i> арнисвам се. | + | <b>АРНИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> арнисвам <i>и от</i> арнисвам се. |
| − | + | ---- | |
| − | АРНИ`ША. Вж. арнисвам. | + | <b>АРНИ`ША</b>. Вж. <em>арнисвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРОГА`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който проявява безочливост, дързост, който се държи безочливо, дръзко, грубо; безочлив, дързък, нахален и груб. <i>Непобедимото му [на княза] желание да се нрави, тази инстинктивна ласкавост, .., го увличаха в излишности, неблагоразумни за всеки случай и особено опасни по отношение на русите, раса, очарователна у дома си, но безкрайно арогантна в Изток.</i> С. Радев, ССБ I, 349. <i>Тя признаваше, че нямаше пари, но ставаше арогантна, горда, неяузвима</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 20:08, 18 август 2013
АРНАУ`ТКА3, мн. няма, ж. Диал. Сорт пролетна пшеница.
АРНАУ`ТКА4, мн. няма, ж. Диал. Игра, при която участващите се прескачат взаимно; прескачаница, прескочикобила.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРНАУТЛУ`К м. Простонар. Арнаутщина.
АРНАУ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар., сега простонар. Който се отнася до арнаутин. Още преди да почне войната, през града мина дива турска и арнаутска орда със зелен байрак. Д. Талев, ЖС, 182. Катунище — .. В горната си част е хубаво пасбище, .. — катун на някогашните юрушки или арнаутски, .., пастири, които са летували по тези места със своите стада и домочадия. П. Делирадев, В, 80. Прав, като вкаменен, до прозореца стоеше Иван Кехая. Без калпак. С пъстрошита риза и сърмена арнаутска аба, с ясносин пояс. А. Каралийчев, ЛС, 16. Арнаутско село. Арнаутска пушка. Арнаутски пищов.
2. Прен. Разг. Който е свързан с проявите или е присъщ на нрава на арнаутин, на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер. Добър беше този Кочо, за приятеля си главата си даваше, но не дай боже да го раздразниш, — в миг кипват всичките му арнаутски страсти, като побледнее, позеленее, очите му се налеят с кръв; цял звяр! Ал. Константинов, БГ, 80.
3. Като същ. арнаутски м. Остар. Албански език. Мерджанът разменяше няколко думи по арнаутски с Петка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123.
◇ Арнаутска чушка. 1. Малка и много люта чушка. 2. Простонар. Много избухлив, сприхав, отмъстителен човек.
АРНАУ`ТЩИНА ж. Остар. Проява на арнаутин (във 2 знач.), на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер; арнаутлук. Център, около който се събираха немногото смътни спомени и представления от детинските години, .., са постоянните капризи и арнаутщини на бащата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.
АРНАУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Арнаутски. — Не ме сдържа — стар съм, ама нали и аз съм малко от арнаушка жилка, все ме влече кръвта към арнаутското. Ц. Гинчев, ГК, 342. — Остави се, холан, — арнаушка работа! Ще извади душата на човека… Ст. Чилингиров, ХНН, 14. Извадиха [сеймените] дълги пушки / дълги пушки арнаушки. Нар. пес., СбНУ XXVI, 72.
А`РНИКА ж. 1. Многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни с дебело късо коренище и единични оранжево-червени цветове, растящо в гористи области с влажни почви, което намира приложение в медицината. Arnica montana.
2. Фарм. Лекарство с антисептично действие, получавано от това растение.
— От гр. ἀρήν ’агне’.
АРНИ`САМ. Вж. арнисвам.
АРНИ`СВАМ, -аш, несв.; арни`сам, -аш и арни`ша, -еш, мин. св. арни`сах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със съюз да. Преставам, спирам, прекратявам да върша, да правя нещо. Кой как излезе от черквата .., трябва да се спре пред чорбаджията .. Тъй хората арнисаха да ходят и в черква. Ил. Блъсков, СК, 10. Огънят под казаните угасиха, парата арниса да съска. Лил., 1884, кн.* 7, 6. Арниса Тодор да шие, / отиде Тодор да краде / сиви ялови говеда. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. // Прекратявам, преустановявам работата си. — За мене ли идеш, майстор Добре? — Кажи че за тебе. Да поприказваме рекох. Арнисах по вечеря, та като минавах. .. Р. Стоянов, М, 45.
2. Спирам, прекъсвам действието си. А дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава .. Приказките са захващат. Гайдата не арнисва. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Кръвта се не спира, притиска си Симеон ръката у гърдите, но кръвта се` тече и не арнисва. ВЦ, 1888, кн.* 20, 21.
3. Прех. Напускам, оставям, изоставям някого или нещо. И тогай се разбра насекъде, оти знай овчарот нещо, оти той не одеше веке овчар, и арниса овците. Нар. прик., СбНУ XV, 127. „Еее, чекай коню до зелена трева. Толкоа пари сега и запусти, да дореда ке си и спечелиш!“ му рекол татко му и го арнисал. Нар. прик., СбНУ XIV, 125. арнисвам се, арнисам се, арниша се страд. от арнисвам в 3 знач.
АРНИ`СВАМ СЕ несв.; арни`сам се и арни`ша се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Изчезвам, преставам да съществувам. От той саат беше се арнисал той лош адет да се губат [погубват] старите луге. Нар. прик., СбНУ XV, 11.
2. Отказвам се. Ела са, синко, арниши / от тази мома гидийска. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95.
— От гр. ἀρνοῦμαι ’преставам, спирам’.
АРНИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от арнисвам и от арнисвам се.
АРНИ`ША. Вж. арнисвам.
АРОГА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който проявява безочливост, дързост, който се държи безочливо, дръзко, грубо; безочлив, дързък, нахален и груб. Непобедимото му [на княза] желание да се нрави, тази инстинктивна ласкавост, .., го увличаха в излишности, неблагоразумни за всеки случай и особено опасни по отношение на русите, раса, очарователна у дома си, но безкрайно арогантна в Изток. С. Радев, ССБ I, 349. Тя признаваше, че нямаше пари, но ставаше арогантна, горда, неяузвима
