Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/396“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | величини чрез други по-прости или по-известни. <b>апроксимирам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АПРОКСИМИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мат. Отгл. същ. от</i> апроксимирам <i>и от</i> апроксимирам се. | + | <b>АПРОКСИМИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Мат. Отгл. същ. от</i> апроксимирам <i>и от</i> апроксимирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АПРОПО <i> | + | <b>АПРОПО`</b> <i>нареч. Книж.</i> Само като <i>вмет. дума.</i> Между другото, във връзка с това. <i>— Така и така тоя трудов ден си го провалил, ела да се видим за малко. Ще уредя въпроса със шефа ти. Апропо, и той е при мене, така че ще го уредим на място.</i> Л. Дилов, МСП, 175. |
— Фр. a propos. | — Фр. a propos. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРОПРИА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Присвояване, обсебване на нещо. <i>Апроприация на частната собственост.</i> | |
— От лат. appropriatio. | — От лат. appropriatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРОПРИИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Присвоявам, обсебвам нещо. <b>апроприирам се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРОПРИИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апроприирам <i>и от</i> апроприирам се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРО`Ш</b> <i>м. 1. Печат.</i> Разстоянието между буквите, между думите при печатарски набор. | |
2. Само <i>мн. Остар. Воен.</i> Зигзагообразни ровове, предназначени да улеснят атакуването и превземането на укрепление. | 2. Само <i>мн. Остар. Воен.</i> Зигзагообразни ровове, предназначени да улеснят атакуването и превземането на укрепление. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— Фр. approche. | — Фр. approche. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПСАНА <i>ж. Остар.</i> Затвор; хапсана. <i>Оставихме колите и тръгнахме с чичо да търсим апсаната — затвора.</i> П. Росен, ВПШ, 170. <i>По-добре е в апсаната / въшките да въда, / отколкото при Махмуда / шпонин да бъда.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 55. | + | <b>АПСАНА`</b> <i>ж. Остар.</i> Затвор; хапсана. <i>Оставихме колите и тръгнахме с чичо да търсим апсаната — затвора.</i> П. Росен, ВПШ, 170. <i>По-добре е в апсаната / въшките да въда, / отколкото при Махмуда / шпонин да бъда.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 55. |
| − | — От араб. през тур. hapisane. — Друга (диал.) форма: апцана. | + | — От араб. през тур. hapisane. — Друга (диал.) форма: апцана`. |
---- | ---- | ||
| − | АПСАНДЖИ`Я, - | + | <b>АПСАНДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Служител, пазач в затвор. <i>Ка ойдоше дълбоко зандане, / тамо има вода до колена, / тамо има шавар до рамена, .. Тамо са си Марка намерили. / Па говору църни апсанджии.</i> Нар. пес, СбНУ XLIII, 45. |
---- | ---- | ||
| − | АПСИ`ДА <i>ж. 1. Архит.</i> Полукръгла, по-рядко правоъгълна или многоъгълна | + | <b>АПСИ`ДА</b> <i>ж. 1. Архит.</i> Полукръгла, по-рядко правоъгълна или многоъгълна засводена ниша в стена на постройка. |
| − | 2. <i>Архит.</i> Полуцилиндрична или | + | 2. <i>Архит.</i> Полуцилиндрична или многостенна изпъкнала част на постройка, засводена с четвъртит купол. |
3. <i>Архит.</i> В култовите сгради част от олтара в източния край на църквата или място за хора (певците) край северната и южната стена пред олтара. | 3. <i>Архит.</i> В култовите сгради част от олтара в източния край на църквата или място за хора (певците) край северната и южната стена пред олтара. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
4. Само <i>мн. Астрон.</i> Крайните точки на голямата ос от елипсата на небесно тяло. | 4. Само <i>мн. Астрон.</i> Крайните точки на голямата ос от елипсата на небесно тяло. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀψίς -ῖδος ’кръг, свод’ през фр. abside. — Друга (диал.) форма: абси`да. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕ`КА</b> <i>ж.</i> 1. Заведение, в което се продават готови или приготвени по лекарска рецепта лекарства, а също превързочни материали, предмети за обслужване на болни и под. <i>— Аз като отидох в аптеката да купя лековете за Петка, зех и тоя, дето бе го написал докторът за вашето детенце.</i> Т. Влайков, Съч. II, 64. <i>В аптеката на лечебницата имаше много ценни и редки за партизаните лекарства: спирт от 95 градуса, кислородна вода, йод, железни капки, мехлеми за рана, марля, бинтове, хинин, аспирин и т.н.</i> К. Ламбрев, СП, 131-132. | |
| + | |||
| + | 2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптечка. <i>В тези пунктове са организирани читални с библиотеки и подвижни аптеки.</i> △ <i>Домашна аптека.</i> | ||
| + | |||
| + | — От гр. ἀποϑήκη ’склад’ през рус. аптека. — Друга (остар) форма: апоте`ка. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕКА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Лице със специална фармацевтична подготовка, което работи в аптека; фармацевт. <i>Аптекарят, като приготвяше лекарствата, често поглеждаше тоя селянин.</i> Й. Йовков, ЖС, 60. | |
| − | + | 2. Притежател на аптека със специална фармацевтична подготовка. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕКА`РКА</b> <i>ж.</i> Жена аптекар. <i>Иззад тресавището вървяха доктор Василев и дъщерята на Иван Касабов, която, както се хвалеше баща й, скоро щяла да свърши за аптекарка.</i> Г. Караславов, СИ, 69. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕКА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до аптекар. <i>Аптекарски стъкла. Аптекарски помощник. Аптекарски материали. Аптекарски работник. Аптекарски везни.</i> | |
| − | + | ||
| − | + | 2. Който се отнася до аптека. | |
| + | |||
| + | ◇ <b>Аптекарска доза</b>. <i>Разг.</i> Извънредно малко. <i>Оля сипваше мъничко, слагаше на вилицата аптекарски дози и едвам отваряше устни.</i> Г. Стаматов, Разк. I, 70. <b>Меря с аптекарски везни</b>. <i>Разг.</i> 1. Меря извънредно точно. 2. Проявявам излишна педантичност, дребнавост в нещо. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕКА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Наука за действието на лекарствата върху организма и за начина на приготвянето и употребата им; фармация. <i>— Вие имате диплома на отличник — запишете медицина или зъболекарство. Или най-малко — аптекарство.</i> А. Гуляшки, МТС, 19. <i>Следвам аптекарство.</i> | |
2. Занятие на аптекар (в 1 знач.) <i>Григор остана в Пазарджик като аптекар, и ако се не лъжа, и досега е там, само че е зарязал аптекарството.</i> К. Величков, ПССъч. I, 25. | 2. Занятие на аптекар (в 1 знач.) <i>Григор остана в Пазарджик като аптекар, и ако се не лъжа, и досега е там, само че е зарязал аптекарството.</i> К. Величков, ПССъч. I, 25. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕ`РИКС</b> <i>м. Зоол.</i> 1. Киви<sup>1</sup>. Apterix australis. | |
2. Като <i>прил.</i> Безкрил. | 2. Като <i>прил.</i> Безкрил. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. άπόκοπή ’безкрил’ през фр. aptlerix. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕРОЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Зоол.</i> Дял от зоологията, който изучава безкрилите птици. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄπτερος ’безкрил’ + λόγος ’наука’. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПТЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> аптека. <i>Нашето население в огромното</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:18, 14 август 2013
величини чрез други по-прости или по-известни. апроксимирам се страд.
АПРОКСИМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Мат. Отгл. същ. от апроксимирам и от апроксимирам се.
АПРОПО` нареч. Книж. Само като вмет. дума. Между другото, във връзка с това. — Така и така тоя трудов ден си го провалил, ела да се видим за малко. Ще уредя въпроса със шефа ти. Апропо, и той е при мене, така че ще го уредим на място. Л. Дилов, МСП, 175.
— Фр. a propos.
АПРОПРИА`ЦИЯ ж. Книж. Присвояване, обсебване на нещо. Апроприация на частната собственост.
— От лат. appropriatio.
АПРОПРИИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Присвоявам, обсебвам нещо. апроприирам се страд.
АПРОПРИИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апроприирам и от апроприирам се.
АПРО`Ш м. 1. Печат. Разстоянието между буквите, между думите при печатарски набор.
2. Само мн. Остар. Воен. Зигзагообразни ровове, предназначени да улеснят атакуването и превземането на укрепление.
— Фр. approche.
АПСАНА` ж. Остар. Затвор; хапсана. Оставихме колите и тръгнахме с чичо да търсим апсаната — затвора. П. Росен, ВПШ, 170. По-добре е в апсаната / въшките да въда, / отколкото при Махмуда / шпонин да бъда. Л. Каравелов, Съч. I, 55.
— От араб. през тур. hapisane. — Друга (диал.) форма: апцана`.
АПСАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Служител, пазач в затвор. Ка ойдоше дълбоко зандане, / тамо има вода до колена, / тамо има шавар до рамена, .. Тамо са си Марка намерили. / Па говору църни апсанджии. Нар. пес, СбНУ XLIII, 45.
АПСИ`ДА ж. 1. Архит. Полукръгла, по-рядко правоъгълна или многоъгълна засводена ниша в стена на постройка.
2. Архит. Полуцилиндрична или многостенна изпъкнала част на постройка, засводена с четвъртит купол.
3. Архит. В култовите сгради част от олтара в източния край на църквата или място за хора (певците) край северната и южната стена пред олтара.
4. Само мн. Астрон. Крайните точки на голямата ос от елипсата на небесно тяло.
— От гр. ἀψίς -ῖδος ’кръг, свод’ през фр. abside. — Друга (диал.) форма: абси`да.
АПТЕ`КА ж. 1. Заведение, в което се продават готови или приготвени по лекарска рецепта лекарства, а също превързочни материали, предмети за обслужване на болни и под. — Аз като отидох в аптеката да купя лековете за Петка, зех и тоя, дето бе го написал докторът за вашето детенце. Т. Влайков, Съч. II, 64. В аптеката на лечебницата имаше много ценни и редки за партизаните лекарства: спирт от 95 градуса, кислородна вода, йод, железни капки, мехлеми за рана, марля, бинтове, хинин, аспирин и т.н. К. Ламбрев, СП, 131-132.
2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптечка. В тези пунктове са организирани читални с библиотеки и подвижни аптеки. △ Домашна аптека.
— От гр. ἀποϑήκη ’склад’ през рус. аптека. — Друга (остар) форма: апоте`ка.
АПТЕКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице със специална фармацевтична подготовка, което работи в аптека; фармацевт. Аптекарят, като приготвяше лекарствата, често поглеждаше тоя селянин. Й. Йовков, ЖС, 60.
2. Притежател на аптека със специална фармацевтична подготовка.
АПТЕКА`РКА ж. Жена аптекар. Иззад тресавището вървяха доктор Василев и дъщерята на Иван Касабов, която, както се хвалеше баща й, скоро щяла да свърши за аптекарка. Г. Караславов, СИ, 69.
АПТЕКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до аптекар. Аптекарски стъкла. Аптекарски помощник. Аптекарски материали. Аптекарски работник. Аптекарски везни.
2. Който се отнася до аптека.
◇ Аптекарска доза. Разг. Извънредно малко. Оля сипваше мъничко, слагаше на вилицата аптекарски дози и едвам отваряше устни. Г. Стаматов, Разк. I, 70. Меря с аптекарски везни. Разг. 1. Меря извънредно точно. 2. Проявявам излишна педантичност, дребнавост в нещо.
АПТЕКА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Наука за действието на лекарствата върху организма и за начина на приготвянето и употребата им; фармация. — Вие имате диплома на отличник — запишете медицина или зъболекарство. Или най-малко — аптекарство. А. Гуляшки, МТС, 19. Следвам аптекарство.
2. Занятие на аптекар (в 1 знач.) Григор остана в Пазарджик като аптекар, и ако се не лъжа, и досега е там, само че е зарязал аптекарството. К. Величков, ПССъч. I, 25.
АПТЕ`РИКС м. Зоол. 1. Киви1. Apterix australis.
2. Като прил. Безкрил.
— От гр. άπόκοπή ’безкрил’ през фр. aptlerix.
АПТЕРОЛО`ГИЯ ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава безкрилите птици.
— От гр. ἄπτερος ’безкрил’ + λόγος ’наука’.
АПТЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аптека. Нашето население в огромното
