Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/395“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август.</i> Елин Пелин, Съч. | + | <i>се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август.</i> Елин Пелин, Съч. II, 128. <i>Слънчев сноп от прозореца влиза, / цветен сняг е земята покрил / като с брачна, дантелена риза — / дойде пак неусетно април.</i> Е. Багряна, ВС, 27. <i>Сечко сече, март дере, април кожи продава.</i> П. Р. Славейков, БП II, 153. |
| − | + | — От лат. aprilis. | |
---- | ---- | ||
| − | АПРИ`ЛЕЦ, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> Участник в Априлското въстание от 20 април 1876 г. | + | <b>АПРИ`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> Участник в Априлското въстание от 20 април 1876 г. <i>В първите години на следосвобожденската епоха той [Захари Стоянов] има съзнанието, че продължава великите традиции на Каравелов и Ботев, на Левски и Бенковски, на апостолите априлци и на хилядите жертви от пепелищата на Средногорието и Батак.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 175. |
---- | ---- | ||
| − | АПРИ`ЛИЙ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Април. <i>От сичко това читателят ще бъде в състояние да разбере, като каква деятелност е кипела в Панагюрище още в първите числа на месец априлий.</i> | + | <b>АПРИ`ЛИЙ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Април. <i>От сичко това читателят ще бъде в състояние да разбере, като каква деятелност е кипела в Панагюрище още в първите числа на месец априлий.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 349. <i>Априлий (Цветен) има 30 дни. Денят има 13 часа, а нощта 11 часа.</i> Лет., 1869, 20. <i>Един петъчен ден, през месец Априлий истата година, времето беше твърде хубаво и прятно, а Бюлбюла пожела да се разходи след пладне по Босфорът.</i> Св. Миларов, СЦТ, 88. |
---- | ---- | ||
| − | АПРИ`ЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> април. <i>Беше син и топъл априлски ден. | + | <b>АПРИ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> април. <i>Беше син и топъл априлски ден. Резедава светлина, онази, сякаш избухваща от някаква бомба, пролетна жизненост .., беше обхванала баирите около селото.</i> Ч. Шинов, БС, 17. <i>Сред блеенето на овчите стада, сред звъна на хлопатарите и песента на птиците идват чудните априлски вечери.</i> Ем. Станев, ЯГ, 80. <i>В такъв априлски светъл ден / бездънен извор е небето.</i> Сл. Красински, ЗО, 65. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | ◇ <b>Априлска лъжа</b>. <i>Разг.</i> Безобидна лъжа, която по обичай се пуска на първия ден на месец април. <b>Априлски пленум</b>. <i>Полит.</i> Пленум на българската комунистическа партия през 1956 г., характеризиращ се с приключване на сталинския период и преминаване към социализъм. <i>При нас отдавна беше минал прословутият априлски пленум и освен че кремълският покойник [Сталин] бе обявен за виновник за всичките злини, войни, немотия и трагедии, .., друго нищо особено не се случи.</i> Г. Данаилов, ДС, 206. <b>Априлско въстание</b>. <i>Истор.</i> Въстанието на българския народ, избухнало на 20 април 1876 г. за смъкване на турското робство и извоюване на национална независимост. <i>В една друга книга — „В темница“, .., Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч, .., своите лични страдания и патила, след разгрома на Априлското въстание.</i> Ив. Вазов, ВБ, XV. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРИО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Филос.</i> Който предхожда сетивния опит и не е изведен от фактите. <i>Противоп.</i> апостериорен. <i>Противното мнение скоро ще бъде изложено научно и тогава нашите читатели ще могат да закръглят своите възгледи по този интересен въпрос, тъй като априорното отричане на витошките ледници никого вече не може да задоволи.</i> П. Делирадев, В, 37-38. <i>Априорно твърдение.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРИО`РИ</b> <i>нареч. Филос.</i> Независимо от сетивния опит, преди запознаване с фактите. <i>Противоп.</i> апостериори. <i>Не трябва да се твърди априори.</i> | |
— От лат. a priori ’от по-рано’. | — От лат. a priori ’от по-рано’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Филос.</i> Идеалистическо учение, според което съществува познание, предхождащо сетивния опит, изначално присъщо на съзнанието. | + | <b>АПРИОРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Филос.</i> Идеалистическо учение, според което съществува познание, предхождащо сетивния опит, изначално присъщо на съзнанието. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРИО`РНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> априорен. <i>Ние щяхме да се поумълчаваме{{попр|Отпечатано „поумълчаване“.}}, както беше казал Ганьо Балкански. Ние сякаш притежавахме априорно познание „дека това нема да го бъде“ [чехословашките събития през 1968 г.].</i>{{попр|Добавени маркери за цитат.}} Г. Данаилов, ДС, 206-207. △ <i>Не бива да се съди за нещата априорно.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРИО`РНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на априорен. <i>Априорност на заключенията.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРОБА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Официално изказано одобрение на нещо, направено въз основа на проверка, изпитание. <i>Апробация на учебни програми.</i> △ <i>Апробация на дисертация от научно звено.</i> | |
| + | |||
| + | 2. <i>Агрон.</i> Контрол чрез преглед и одобряване на посеви и насаждения от земеделски култури, отглеждани за семена, семена за посев и посадъчен материал. <i>При апробацията следва да се одобряват само напълно здрави посеви.</i> | ||
— От лат. approbatio. | — От лат. approbatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРОБИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> 1. Одобрявам, потвърждавам официално. <i>Апробирам научен труд.</i> | + | <b>АПРОБИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> 1. Одобрявам, потвърждавам официално. <i>Апробирам научен труд.</i> |
| − | 2. Допускам до практика агроном, лекар и | + | 2. Допускам до практика агроном, лекар и др. |
| − | 3. Определям висококачествени семена за посев | + | 3. Определям висококачествени семена за посев. <b>апробирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПРОБИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апробирам <i>и от</i> апробирам се. | + | <b>АПРОБИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апробирам <i>и от</i> апробирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АПРОКСИМАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Приблизителен. | + | <b>АПРОКСИМАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Приблизителен. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПРОКСИМА`ЦИЯ</b> <i>ж. Мат.</i> Приблизително изразяване на математически величини, числа, функции и др. чрез други по-прости или по-известни. | |
— От лат. approximatio ’приближаване’. | — От лат. approximatio ’приближаване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПРОКСИМИ`РАМ, -аш, <i>несв. св., прех. Мат.</i> Изразявам приблизително | + | <b>АПРОКСИМИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв. св., прех. Мат.</i> Изразявам приблизително математически |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:34, 14 август 2013
се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин, Съч. II, 128. Слънчев сноп от прозореца влиза, / цветен сняг е земята покрил / като с брачна, дантелена риза — / дойде пак неусетно април. Е. Багряна, ВС, 27. Сечко сече, март дере, април кожи продава. П. Р. Славейков, БП II, 153.
— От лат. aprilis.
АПРИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Участник в Априлското въстание от 20 април 1876 г. В първите години на следосвобожденската епоха той [Захари Стоянов] има съзнанието, че продължава великите традиции на Каравелов и Ботев, на Левски и Бенковски, на апостолите априлци и на хилядите жертви от пепелищата на Средногорието и Батак. В. Йосифов, Избр. тв I, 175.
АПРИ`ЛИЙ, мн. няма, м. Остар. Април. От сичко това читателят ще бъде в състояние да разбере, като каква деятелност е кипела в Панагюрище още в първите числа на месец априлий. З. Стоянов, ЗБВ I, 349. Априлий (Цветен) има 30 дни. Денят има 13 часа, а нощта 11 часа. Лет., 1869, 20. Един петъчен ден, през месец Априлий истата година, времето беше твърде хубаво и прятно, а Бюлбюла пожела да се разходи след пладне по Босфорът. Св. Миларов, СЦТ, 88.
АПРИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от април. Беше син и топъл априлски ден. Резедава светлина, онази, сякаш избухваща от някаква бомба, пролетна жизненост .., беше обхванала баирите около селото. Ч. Шинов, БС, 17. Сред блеенето на овчите стада, сред звъна на хлопатарите и песента на птиците идват чудните априлски вечери. Ем. Станев, ЯГ, 80. В такъв априлски светъл ден / бездънен извор е небето. Сл. Красински, ЗО, 65.
◇ Априлска лъжа. Разг. Безобидна лъжа, която по обичай се пуска на първия ден на месец април. Априлски пленум. Полит. Пленум на българската комунистическа партия през 1956 г., характеризиращ се с приключване на сталинския период и преминаване към социализъм. При нас отдавна беше минал прословутият априлски пленум и освен че кремълският покойник [Сталин] бе обявен за виновник за всичките злини, войни, немотия и трагедии, .., друго нищо особено не се случи. Г. Данаилов, ДС, 206. Априлско въстание. Истор. Въстанието на българския народ, избухнало на 20 април 1876 г. за смъкване на турското робство и извоюване на национална независимост. В една друга книга — „В темница“, .., Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч, .., своите лични страдания и патила, след разгрома на Априлското въстание. Ив. Вазов, ВБ, XV.
АПРИО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Филос. Който предхожда сетивния опит и не е изведен от фактите. Противоп. апостериорен. Противното мнение скоро ще бъде изложено научно и тогава нашите читатели ще могат да закръглят своите възгледи по този интересен въпрос, тъй като априорното отричане на витошките ледници никого вече не може да задоволи. П. Делирадев, В, 37-38. Априорно твърдение.
АПРИО`РИ нареч. Филос. Независимо от сетивния опит, преди запознаване с фактите. Противоп. апостериори. Не трябва да се твърди априори.
— От лат. a priori ’от по-рано’.
АПРИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо учение, според което съществува познание, предхождащо сетивния опит, изначално присъщо на съзнанието.
АПРИО`РНО. Книж. Нареч. от априорен. Ние щяхме да се поумълчаваме*, както беше казал Ганьо Балкански. Ние сякаш притежавахме априорно познание „дека това нема да го бъде“ [чехословашките събития през 1968 г.].* Г. Данаилов, ДС, 206-207. △ Не бива да се съди за нещата априорно.
АПРИО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на априорен. Априорност на заключенията.
АПРОБА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Официално изказано одобрение на нещо, направено въз основа на проверка, изпитание. Апробация на учебни програми. △ Апробация на дисертация от научно звено.
2. Агрон. Контрол чрез преглед и одобряване на посеви и насаждения от земеделски култури, отглеждани за семена, семена за посев и посадъчен материал. При апробацията следва да се одобряват само напълно здрави посеви.
— От лат. approbatio.
АПРОБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Одобрявам, потвърждавам официално. Апробирам научен труд.
2. Допускам до практика агроном, лекар и др.
3. Определям висококачествени семена за посев. апробирам се страд.
АПРОБИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апробирам и от апробирам се.
АПРОКСИМАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Приблизителен.
АПРОКСИМА`ЦИЯ ж. Мат. Приблизително изразяване на математически величини, числа, функции и др. чрез други по-прости или по-известни.
— От лат. approximatio ’приближаване’.
АПРОКСИМИ`РАМ, -аш, несв. св., прех. Мат. Изразявам приблизително математически
