Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/379“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>..; пак това антично изящество в чертите и профила на миловидното й лице.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. <i>Колко прекрасно щеше да отива роклята от бледожълта коприна на това антично гръцко лице.</i> Д. Димов, Т, 490. |
| − | 3. Старинен, древен. <i>Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу | + | 3. Старинен, древен. <i>Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословеха и пееха химни.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 138. <i>Защото в Балкана има един спомен, / има едно име, що вечно живей, / и в нашта история, кат легенда грей, / едно име ново, голямо, антично, / .., що отговор дава и смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 203. |
| − | 4. Като <i>същ.</i> античното <i>ср.</i> Всичко характерно за живота и културата на Стара Гърция и Рим, за античността. <i>Но в напредналите страни по-силните личности отрано се сепнаха и с голяма енергия съживиха отново интереса към античното в нашия свят, който бе захванал да съхне и да пустее.</i> Ал. Балабанов, Р, 1927, бр.236, 1. | + | 4. Като <i>същ.</i> <b>античното</b> <i>ср.</i> Всичко характерно за живота и културата на Стара Гърция и Рим, за античността. <i>Но в напредналите страни по-силните личности отрано се сепнаха и с голяма енергия съживиха отново интереса към античното в нашия свят, който бе захванал да съхне и да пустее.</i> Ал. Балабанов, Р, 1927, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 236, 1. |
— От лат. antiquus ’стар, древен’. | — От лат. antiquus ’стар, древен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. <i>Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея.</i> Г. Михайлов, Т, 1955, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 11, 8. | |
| − | |||
| − | 1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. <i>Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея.</i> Г. Михайлов, Т, 1955, кн.11, 8. | ||
2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. <i>Античност на профила.</i> | 2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. <i>Античност на профила.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТИЧОВЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Античовешки; антихуманен. <i>Античовечни действия.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТИЧОВЕ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е лишен от човечност; античовечен, жесток, антихуманен. <i>Античовешки режим. Античовешка природа.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТИША`МБЪР</b>, <i>мн.</i> -бри, след <i>числ.</i> -бъра, <i>м. Архит.</i> Преддверие, антре. <i>Вляво и вдясно от вестибюла помещенията са петоъгълни; в лявото от тях се развива главната стълба, докато дясното служи за антишамбър.</i> М. Бичев, АНВ, 266. <i>Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци ..; разкошните антишамбри са изпълнени с куртизани.</i> БД, 1909, бр. 3, 2. | |
— Фр. antichambre. | — Фр. antichambre. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е в пълно несъгласие с правните норми. <i>Антиюридическа природа.</i> | + | <b>АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е в пълно несъгласие с правните норми. <i>Антиюридическа природа.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТО`ДА</b> <i>ж. Литер.</i> Лирическа песен, която се изпълнява от втория полухор на античната гръцка комедия. | |
| − | + | — От гр. ἀντωδή. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> антология. <i>Част от тези „малки шедьоври“ събира и издава [Ив. Ст. Андрейчин] в антологичния сборник „Цветя от всички полета“.</i> Ив. Богданов, СП, 202. <i>Тези дни се върнах към „Моите песни“ и правих една равносметка, сравнявайки я с антологичната книга на Джагаров.</i> З. Тасев, КЖ, 39-40. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТОЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Сборник от избрани литературни произведения от различни автори или от избрани произведения на един автор. <i>Който не го [Йовков] познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на „Старопланински легенди“, .., че той е написал „По жицата“ — разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата.</i> Н. Лилиев, СбАСЕП, 428. <i>Антология на българската поезия. Антология „Септември 1923“. Антология на любовната лирика.</i> | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀνθολογία ’събиране на цветове, сборник от малки стихотворения’. |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`М <i>м. Езикозн.</i> Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: обичам | + | <b>АНТОНИ`М</b> <i>м. Езикозн.</i> Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: <em>обичам</em> — <em>мразя</em>, <em>близък</em> — <em>далечен</em>, <em>добър</em> — <em>лош</em>, <em>висок</em> — <em>нисък</em>, <em>долу</em> — <em>горе</em>. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀντί ’против’ + ὄνομα ’име, название’. |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`МЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Езикозн. Прил. от</i> антоним; антонимичен. <i>Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.</i> | + | <b>АНТОНИ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Езикозн. Прил. от</i> антоним; антонимичен. <i>Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`МИКА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> | + | <b>АНТОНИ`МИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> 1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика. |
| − | |||
| − | 1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика. | ||
2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите. | 2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Езикозн.</i> Антонимен. | + | <b>АНТОНИМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Езикозн.</i> Антонимен. |
---- | ---- | ||
| − | АНТОНИ`МИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици. | + | <b>АНТОНИ`МИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТО`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В съчет.: <b>Антонов огън</b>. <i>Остар.</i> Гангрена. <i>„Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от антонов огън.“</i> ИГ (превод), 111. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНТОНОМА`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Литер.</i> 1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: <em>нечестивият</em> вм. <em>дяволът</em>. | |
| − | + | 2. Метафорична употреба на собствено име за означаване на лице, имащо качествата на известния в литературата, историята и др. носител на това име, напр.: <em>Тартюф</em> вм. <em>лицемер</em>, <em>Отело</em> вм. <em>ревнивец</em>, <em>Прометей</em> вм. <em>богоборец</em>. | |
| − | |||
| − | 2. Метафорична употреба на собствено име за означаване на лице, имащо качествата на известния в литературата, историята и др. носител на това име, напр.: Тартюф вм. лицемер, Отело вм. ревнивец, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: <em>Създателят на Девета симфония</em> вм. <em>Бетховен</em>; <em>Творецът на „Война и мир“</em> вм. <em>Лев Толстой</em>; <em>Победителят при Аустерлиц</em> или <em>Победеният при</em> | ||
Текуща версия към 18:50, 9 август 2013
..; пак това антично изящество в чертите и профила на миловидното й лице. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. Колко прекрасно щеше да отива роклята от бледожълта коприна на това антично гръцко лице. Д. Димов, Т, 490.
3. Старинен, древен. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословеха и пееха химни. Й. Йовков, Ж, 1920, 138. Защото в Балкана има един спомен, / има едно име, що вечно живей, / и в нашта история, кат легенда грей, / едно име ново, голямо, антично, / .., що отговор дава и смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
4. Като същ. античното ср. Всичко характерно за живота и културата на Стара Гърция и Рим, за античността. Но в напредналите страни по-силните личности отрано се сепнаха и с голяма енергия съживиха отново интереса към античното в нашия свят, който бе захванал да съхне и да пустее. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр.* 236, 1.
— От лат. antiquus ’стар, древен’.
АНТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Класическата (старогръцка и римска) древност с нейната история и култура. Тази влюбеност в античността обаче е ставала често причина да си съставим идеализиран образ за нея. Г. Михайлов, Т, 1955, кн.* 11, 8.
2. Изящност и красота, присъщи на произведенията на изобразителното изкуство на старите гърци и римляни. Античност на профила.
АНТИЧОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Античовешки; антихуманен. Античовечни действия.
АНТИЧОВЕ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е лишен от човечност; античовечен, жесток, антихуманен. Античовешки режим. Античовешка природа.
АНТИША`МБЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. Архит. Преддверие, антре. Вляво и вдясно от вестибюла помещенията са петоъгълни; в лявото от тях се развива главната стълба, докато дясното служи за антишамбър. М. Бичев, АНВ, 266. Дворецът прилича на крепост; дворът е пълен с гвардейци ..; разкошните антишамбри са изпълнени с куртизани. БД, 1909, бр. 3, 2.
— Фр. antichambre.
АНТИЮРИДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в пълно несъгласие с правните норми. Антиюридическа природа.
АНТО`ДА ж. Литер. Лирическа песен, която се изпълнява от втория полухор на античната гръцка комедия.
— От гр. ἀντωδή.
АНТОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антология. Част от тези „малки шедьоври“ събира и издава [Ив. Ст. Андрейчин] в антологичния сборник „Цветя от всички полета“. Ив. Богданов, СП, 202. Тези дни се върнах към „Моите песни“ и правих една равносметка, сравнявайки я с антологичната книга на Джагаров. З. Тасев, КЖ, 39-40.
АНТОЛО`ГИЯ ж. Литер. Сборник от избрани литературни произведения от различни автори или от избрани произведения на един автор. Който не го [Йовков] познаваше, едва ли щеше да заподозре, че тоя плах човек с поглед на елен е автор на „Старопланински легенди“, .., че той е написал „По жицата“ — разказ, който би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата. Н. Лилиев, СбАСЕП, 428. Антология на българската поезия. Антология „Септември 1923“. Антология на любовната лирика.
— От гр. ἀνθολογία ’събиране на цветове, сборник от малки стихотворения’.
АНТОНИ`М м. Езикозн. Дума, противоположна по значение на друга дума, напр.: обичам — мразя, близък — далечен, добър — лош, висок — нисък, долу — горе.
— От гр. ἀντί ’против’ + ὄνομα ’име, название’.
АНТОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Езикозн. Прил. от антоним; антонимичен. Тези думи са свързани в антонимни отношения. Антонимен речник.
АНТОНИ`МИКА, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Антонимия. // Съвкупност от антонимите в езика.
2. Дял от лексикологията, който изучава антонимите.
АНТОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Антонимен.
АНТОНИ`МИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Семантична противопоставеност, противоположност на думи или фразеологични единици.
АНТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Антонов огън. Остар. Гангрена. „Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от антонов огън.“ ИГ (превод), 111.
АНТОНОМА`ЗИЯ, мн. няма, ж. Литер. 1. Заменяне името на лице с дума, която в преносен смисъл означава качеството, присъщо на даденото лице, напр.: нечестивият вм. дяволът.
2. Метафорична употреба на собствено име за означаване на лице, имащо качествата на известния в литературата, историята и др. носител на това име, напр.: Тартюф вм. лицемер, Отело вм. ревнивец, Прометей вм. богоборец.
3. Стилна фигура, която описателно означава известно лице, напр.: Създателят на Девета симфония вм. Бетховен; Творецът на „Война и мир“ вм. Лев Толстой; Победителят при Аустерлиц или Победеният при
