Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/374“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | отблъсква; неприятен, противен. <i> | + | отблъсква; неприятен, противен. <i>Противоп.</i> симпатичен. <i>Някакво изражение на самодоволство, на дръзка самоувереност, почти на наглост, придаваха на тая красива физиономия нещо антипатично.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. <i>Той обиколи с поглед трапезарията, при което очите му се спряха подозрително и враждебно върху един дребничък червенокос работник с антипатично лице.</i> Д. Димов, ОД, 100. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИПАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> | + | <b>АНТИПАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> антипатичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИПА`ТИЯ</b> <i>ж.</i> Чувство на спонтанна, необусловена от разума неприязън към някого или нещо. <i>Противоп.</i> симпатия. <i>Даже такива неща, като национални и племенни симпатии и антипатии, му служеха само да извлича лична полза.</i> Ал. Константинов, БГ, 51. <i>Той съди за всичко само по чувство, водено от минутни импулси на симпатия или антипатия.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 185. <i>Не е ли още по-явно, че тук са играли клюки, демагогия, лични симпатии и антипатии?</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 307. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀντιπάυεια. - П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИПАТРИО`Т</b> <i>м.</i> Човек, който изпитва антипатриотични чувства. |
---- | ---- | ||
<b>АНТИПАТРИОТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Чувство, противоположно на патриотизма, на любовта към отечеството и към народа. | <b>АНТИПАТРИОТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Чувство, противоположно на патриотизма, на любовта към отечеството и към народа. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>АНТИПАТРИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Враждебен на патриотизма, несъвместим с патриотизма. <i>Буря от негодувание предизвика в целия гръцки печат не толкова самия митинг, колкото неговата резолюция, която характеризират като антипатриотична, предателска спрямо народните идеали.</i> Пряп., 1903, бр. 31, 4. <i>Антипатриотична постъпка. Антипатриотични действия.</i> | <b>АНТИПАТРИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Враждебен на патриотизма, несъвместим с патриотизма. <i>Буря от негодувание предизвика в целия гръцки печат не толкова самия митинг, колкото неговата резолюция, която характеризират като антипатриотична, предателска спрямо народните идеали.</i> Пряп., 1903, бр. 31, 4. <i>Антипатриотична постъпка. Антипатриотични действия.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИПАТРИОТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> | + | <b>АНТИПАТРИОТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> антипатриотичен. |
---- | ---- | ||
<b>АНТИПИРЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Апт.</i> Лекарствено средство, което има свойства, понижаващи температурата. <i>Лекарят предписва необходимите медикаменти — аналгетици, антипиретици, витамини.</i> ВЖ, 1999, бр. 43, 8. <i>При висока температура [на детето] се дават антипиретици.</i> Род., 1999, X, 16. | <b>АНТИПИРЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Апт.</i> Лекарствено средство, което има свойства, понижаващи температурата. <i>Лекарят предписва необходимите медикаменти — аналгетици, антипиретици, витамини.</i> ВЖ, 1999, бр. 43, 8. <i>При висока температура [на детето] се дават антипиретици.</i> Род., 1999, X, 16. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀντι ’срещу, против’ + πυρετός ’треска’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИПИРИ`Н</b> <i>м. Апт.</i> Кристален бял прах, лесно разтворим във вода, със свойство да понижава високата температура и да намалява болките и др. |
— Лат. от фр. | — Лат. от фр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИПО`Д</b> <i>м.</i> 1. Лице, напълно противоположно по външни черти, характер и възгледи на друго лице. <i>Той [Георги] бе нисък на ръст и с много високо чело, общителен и оптимист, .. С две думи, бе мой антипод, а между антиподите, .., нерядко възниква симпатия.</i> Б. Райнов, ТП, 38. <i>В една литература, гдето наистина се е ширела безнаказано всяка жалка посредственост, строгото отрицание се е явявало необходим антипод.</i> М. Арнаудов, БКД, 229. <i>Именно с тая своя жизнена пълнокръвност, с цялата своя емоционална атмосфера Севда се явява идеен и нравствен антипод на Юрталана.</i> Лит. XI кл., 263. <i>Ние бяхме тихи мечтатели — безпоривни, безстрастни — и напразно се мъчехме да живеем с Яворовите мрачни настроения. Бяхме негови антиподи.</i> М. Кремен, РЯ, 70. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Нещо, противоположно по свойствата или качествата си на друго нещо. <i>Модернизира се всеки ден | + | 2. Нещо, противоположно по свойствата или качествата си на друго нещо. <i>Модернизира се всеки ден [гр. Кордова]. И все пак си остава антипод на Буенос Айрес. Кордова е аржентинската традиция.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 134. |
| − | 3. Само <i>мн. Геогр</i>. Хора, растения, животни, които се срещат в две диаметрално противоположни точки на земното кълбо. <i>Между римските географи заслужава внимание Помпоний Мела, който работил в първата половина на първи век. Той съставил първата латинска география, .. Мела приема идеята за кълбовидната форма на земята и дели света на пет пояса. Северният умерен пояс е обитаваният, а южният,. | + | 3. Само <i>мн. Геогр</i>. Хора, растения, животни, които се срещат в две диаметрално противоположни точки на земното кълбо. <i>Между римските географи заслужава внимание Помпоний Мела, който работил в първата половина на първи век. Той съставил първата латинска география, .. Мела приема идеята за кълбовидната форма на земята и дели света на пет пояса. Северният умерен пояс е обитаваният, а южният, .. е населен от антиподи (хора, които живеят от другата страна на света)!</i> А. Бешков и др., ИГ, 22. <i>Известно е, че едно от възраженията против кълбовидността на земята през средните векове е било отричането на възможността да съществуват антиподи, т.е. хора, които{{попр|Отпечатано „кото“.}} са от другата страна на земната сфера.</i> ВН, 1958, бр. 2275, 4. |
4. <i>Бот.</i> Една от долните клетки в зародишната торбичка на покритосеменните растения, противоположна по място на онзи край, където се намира яйцеклетката. | 4. <i>Бот.</i> Една от долните клетки в зародишната торбичка на покритосеменните растения, противоположна по място на онзи край, където се намира яйцеклетката. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀντίπους, -ποδος. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИПО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който е напълно противоположен на друг, негов антипод (в 1 знач.). <i>Двата лагера в българската освободителна борба така и трябваше да имат двама дълбоко различни, антиподни мемоаристи.</i> Т. Жечев, БВ, 348. |
| − | |||
| − | - | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИПРАВИ`ТЕЛСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Насочен срещу политиката на дадено правителство. <i>Антиправителствен заговор. Антиправителствена демонстрация. Антиправителствен лозунг.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИРАДА`Р</b> <i>м. Техн.</i> Контролно устройство, което се инсталира в автомобил и сигнализира за наличието на радарен контрол върху автомобилното движение. <i>Антирадарите струват до 370 лв.</i> Кеш, 1993, бр. 23, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИРАДА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, |
| − | |||
Текуща версия към 14:18, 8 август 2013
отблъсква; неприятен, противен. Противоп. симпатичен. Някакво изражение на самодоволство, на дръзка самоувереност, почти на наглост, придаваха на тая красива физиономия нещо антипатично. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. Той обиколи с поглед трапезарията, при което очите му се спряха подозрително и враждебно върху един дребничък червенокос работник с антипатично лице. Д. Димов, ОД, 100.
АНТИПАТИ`ЧНО. Нареч. от антипатичен.
АНТИПА`ТИЯ ж. Чувство на спонтанна, необусловена от разума неприязън към някого или нещо. Противоп. симпатия. Даже такива неща, като национални и племенни симпатии и антипатии, му служеха само да извлича лична полза. Ал. Константинов, БГ, 51. Той съди за всичко само по чувство, водено от минутни импулси на симпатия или антипатия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 185. Не е ли още по-явно, че тук са играли клюки, демагогия, лични симпатии и антипатии? Г. Георгиев, Избр. пр, 307.
— От гр. ἀντιπάυεια. - П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
АНТИПАТРИО`Т м. Човек, който изпитва антипатриотични чувства.
АНТИПАТРИОТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Чувство, противоположно на патриотизма, на любовта към отечеството и към народа.
АНТИПАТРИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Враждебен на патриотизма, несъвместим с патриотизма. Буря от негодувание предизвика в целия гръцки печат не толкова самия митинг, колкото неговата резолюция, която характеризират като антипатриотична, предателска спрямо народните идеали. Пряп., 1903, бр. 31, 4. Антипатриотична постъпка. Антипатриотични действия.
АНТИПАТРИОТИ`ЧНО. Нареч. от антипатриотичен.
АНТИПИРЕТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Апт. Лекарствено средство, което има свойства, понижаващи температурата. Лекарят предписва необходимите медикаменти — аналгетици, антипиретици, витамини. ВЖ, 1999, бр. 43, 8. При висока температура [на детето] се дават антипиретици. Род., 1999, X, 16.
— От гр. ἀντι ’срещу, против’ + πυρετός ’треска’.
АНТИПИРИ`Н м. Апт. Кристален бял прах, лесно разтворим във вода, със свойство да понижава високата температура и да намалява болките и др.
— Лат. от фр.
АНТИПО`Д м. 1. Лице, напълно противоположно по външни черти, характер и възгледи на друго лице. Той [Георги] бе нисък на ръст и с много високо чело, общителен и оптимист, .. С две думи, бе мой антипод, а между антиподите, .., нерядко възниква симпатия. Б. Райнов, ТП, 38. В една литература, гдето наистина се е ширела безнаказано всяка жалка посредственост, строгото отрицание се е явявало необходим антипод. М. Арнаудов, БКД, 229. Именно с тая своя жизнена пълнокръвност, с цялата своя емоционална атмосфера Севда се явява идеен и нравствен антипод на Юрталана. Лит. XI кл., 263. Ние бяхме тихи мечтатели — безпоривни, безстрастни — и напразно се мъчехме да живеем с Яворовите мрачни настроения. Бяхме негови антиподи. М. Кремен, РЯ, 70.
2. Нещо, противоположно по свойствата или качествата си на друго нещо. Модернизира се всеки ден [гр. Кордова]. И все пак си остава антипод на Буенос Айрес. Кордова е аржентинската традиция. Б. Шивачев, ПЮА, 134.
3. Само мн. Геогр. Хора, растения, животни, които се срещат в две диаметрално противоположни точки на земното кълбо. Между римските географи заслужава внимание Помпоний Мела, който работил в първата половина на първи век. Той съставил първата латинска география, .. Мела приема идеята за кълбовидната форма на земята и дели света на пет пояса. Северният умерен пояс е обитаваният, а южният, .. е населен от антиподи (хора, които живеят от другата страна на света)! А. Бешков и др., ИГ, 22. Известно е, че едно от възраженията против кълбовидността на земята през средните векове е било отричането на възможността да съществуват антиподи, т.е. хора, които* са от другата страна на земната сфера. ВН, 1958, бр. 2275, 4.
4. Бот. Една от долните клетки в зародишната торбичка на покритосеменните растения, противоположна по място на онзи край, където се намира яйцеклетката.
— От гр. ἀντίπους, -ποδος.
АНТИПО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е напълно противоположен на друг, негов антипод (в 1 знач.). Двата лагера в българската освободителна борба така и трябваше да имат двама дълбоко различни, антиподни мемоаристи. Т. Жечев, БВ, 348.
АНТИПРАВИ`ТЕЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен срещу политиката на дадено правителство. Антиправителствен заговор. Антиправителствена демонстрация. Антиправителствен лозунг.
АНТИРАДА`Р м. Техн. Контролно устройство, което се инсталира в автомобил и сигнализира за наличието на радарен контрол върху автомобилното движение. Антирадарите струват до 370 лв. Кеш, 1993, бр. 23, 3.
АНТИРАДА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни,
