Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/357“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Проблематична) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (ь) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>АНГРОСИ`СТ</b> <i>м.</i> Търговец на едро. <i>Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангросист.</i> А. Гуляшки, Л, 126. <i>— От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец…</i> Д. Кисьов, Щ, 420. <i>Не беше по-добро положението и в търговията .., магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата.</i> П. Спасов, ХлХ, 164. | <b>АНГРОСИ`СТ</b> <i>м.</i> Търговец на едро. <i>Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангросист.</i> А. Гуляшки, Л, 126. <i>— От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец…</i> Д. Кисьов, Щ, 420. <i>Не беше по-добро положението и в търговията .., магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата.</i> П. Спасов, ХлХ, 164. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`НГСТРЬОМ</b> <i>м. Физ.</i> Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. <i>Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0,001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (μ); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон ( | + | <b>А`НГСТРЬОМ</b> <i>м. Физ.</i> Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. <i>Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0,001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (μ); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон (mµ){{попр|Поправка на обозначението за милимикрон.}}; 0,1 част от милимикрона се нарича ангстрьом.{{попр|Премахната втора точка.}}</i> Е. Киркова, ЕМ, 9. |
— Швед. от собств. | — Швед. от собств. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>АНГЪ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Ангъч; ангътка. <i>След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари, .., от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 224. <i>Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица / .. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица).</i> ВН, 1960, бр. 2654, 4. | <b>АНГЪ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Ангъч; ангътка. <i>След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари, .., от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 224. <i>Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица / .. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица).</i> ВН, 1960, бр. 2654, 4. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. angıt. |
---- | ---- | ||
<b>АНГЪ`ТКА</b> <i>ж. Диал.</i> Ангът, ангъч. | <b>АНГЪ`ТКА</b> <i>ж. Диал.</i> Ангът, ангъч. | ||
| − | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | + | — От Т.{{попр|Добавяне на интервал.}} Панчев, Допълнение на българския речник от Н.{{попр|Добавяне на интервал.}} Геров, 1908. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНГЪ`Ч</b> <i>м.</i> Обикн. в съчет.: <b>Бял ангъч | + | <b>АНГЪ`Ч</b> <i>м.</i> Обикн. в съчет.: <b>Бял ангъч</b>. Вид дива патица с красива пъстра окраска на перата с преобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и солените вътрешни езера и се използва за добиване на мек висококачествен пух; бял килифар, пъстър килифар. Tadorna tadorna. <b>Червен ангъч</b>. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата в различни нюанси, която обитава всякакви води на най-различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, ръждив килифар, казарка. Casarca ferruginea. <i>— Вярно, че преди години по ехото гнездяха червени килифари… тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки или червени ангъчи.</i> П. Славински, МСК, 89. |
---- | ---- | ||
<b>АНДАЛУЗИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, розов или сив цвят, употребяван за киселинноустойчиви керамични изделия. — От исп. собств. | <b>АНДАЛУЗИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, розов или сив цвят, употребяван за киселинноустойчиви керамични изделия. — От исп. собств. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>АНДАЛУЗИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> андалузит. <i>Андалузитово находище.</i> | <b>АНДАЛУЗИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> андалузит. <i>Андалузитово находище.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНДАЛУ`ЗКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна | + | <b>АНДАЛУ`ЗКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна Испания. <i>Андалузко вино. Андалузки романс. Андалузки градини.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АНДА`НТЕ</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — умерено, бавно. | <b>АНДА`НТЕ</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — умерено, бавно. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>АНДА`РТ</b> <i>м. Истор.</i> Гръцки въстаник, бунтовник, четник. <i>Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. <i>Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти.</i> А. Христофоров, А, 158. | <b>АНДА`РТ</b> <i>м. Истор.</i> Гръцки въстаник, бунтовник, четник. <i>Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. <i>Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти.</i> А. Христофоров, А, 158. | ||
| − | ◇ <b>Червени андарти | + | ◇ <b>Червени андарти</b>. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. <i>— В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той.</i> Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. <i>— Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа.</i> Д. Димов, Т, 523. |
— От гр. ὰντάρτης. | — От гр. ὰντάρτης. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>АНДА`РТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> андарт. | <b>АНДА`РТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> андарт. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНДЕЗИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сивкавочерен цвят, която е изградена от плагиоклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. <i>Той [Лазаров] не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит.</i> Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.2, 3. | + | <b>АНДЕЗИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сивкавочерен цвят, която е изградена от плагиоклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. <i>Той [Лазаров] не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит.</i> Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2, 3. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
<b>АНДЕЗИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> андезит. <i>Тази настилка [в манастирската църква] е била от разноцветни</i> | <b>АНДЕЗИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Минер. Прил. от</i> андезит. <i>Тази настилка [в манастирската църква] е била от разноцветни</i> | ||
Текуща версия към 19:48, 1 август 2013
АНГРОСИ`СТ м. Търговец на едро. Той беше син на дребен търговец от Пловдив, който цял живот се мъчи да стане ангросист. А. Гуляшки, Л, 126. — От тебе зависи дали утре ще бъдеш ангросист или амбулантен търговец… Д. Кисьов, Щ, 420. Не беше по-добро положението и в търговията .., магазините не купуваха абсолютно нищо от складовете на ангросистите и предпочитаха да не попълват щоковете си, докато трае кризата. П. Спасов, ХлХ, 164.
А`НГСТРЬОМ м. Физ. Единица мярка за дължина, равна на десетмилиардна част от метъра, която се употребява главно в оптиката, в спектроскопията, в атомната и в молекулната физика. Атомите и молекулите са извънредно малки частици. Техните размери са 10 000 пъти по-малки от 0,001 от мм .. Така например 0,001 част от мм се нарича микрон (μ); 0,001 част от микрона се нарича милимикрон (mµ)*; 0,1 част от милимикрона се нарича ангстрьом.* Е. Киркова, ЕМ, 9.
— Швед. от собств.
АНГЪ`Т м. Диал. Ангъч; ангътка. След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра срещу долнооряховския път и се придружиха с другите си другари, .., от които един носеше цял вързоп живи птици от страната на седлото си: два ангътя, пет пъдпъдъчки. Ц. Гинчев, ГК, 224. Пъдпъдъците не кацат по дърветата, скалната яребица / .. / обаче, както и някои видове патици кацат по дърветата (особено жълт ангът, мраморна патица). ВН, 1960, бр. 2654, 4.
— Тур. angıt.
АНГЪ`ТКА ж. Диал. Ангът, ангъч.
— От Т.* Панчев, Допълнение на българския речник от Н.* Геров, 1908.
АНГЪ`Ч м. Обикн. в съчет.: Бял ангъч. Вид дива патица с красива пъстра окраска на перата с преобладаващ бял цвят, която обитава крайбрежията на моретата и солените вътрешни езера и се използва за добиване на мек висококачествен пух; бял килифар, пъстър килифар. Tadorna tadorna. Червен ангъч. Вид дива патица с преобладаваща ръждива окраска на перата в различни нюанси, която обитава всякакви води на най-различна надморска височина, а у нас край Дунав е отглеждана по-рано като домашна птица; червен килифар, ръждив килифар, казарка. Casarca ferruginea. — Вярно, че преди години по ехото гнездяха червени килифари… тъй се наричат тия птици. Някои им викат казарки или червени ангъчи. П. Славински, МСК, 89.
АНДАЛУЗИ`Т м. Минер. Твърд минерал, алуминиев силикат, с червен, кафяв, розов или сив цвят, употребяван за киселинноустойчиви керамични изделия. — От исп. собств.
АНДАЛУЗИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от андалузит. Андалузитово находище.
АНДАЛУ`ЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Андалузия, автономна област в Южна Испания. Андалузко вино. Андалузки романс. Андалузки градини.
АНДА`НТЕ нареч. Муз. 1. За темпо — умерено, бавно.
2. Като същ. анданте, мн. (рядко) -и, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо. При туй тук [в „Бал с маски“. Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно си служи до тогаз: резките алегрови фрази след сантименталното анданте в неговите арии. К, 1926, бр. 92, 1. Оркестърът му не беше достатъчно стегнат и уверен, .. Към андантите се окуражи и фортисимото бе уверено. К, 1925, бр. 59, 2.
— Ит. andante.
АНДАНТИ`НО нареч. Муз. 1. За темпо — малко по-бързо от анданте.
2. Като същ. ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
— Ит. andantino.
АНДА`РТ м. Истор. Гръцки въстаник, бунтовник, четник. Гръцките злодеяния в Македония бяха извикали свирепи инстинкти .. Тя имала някакъв сродник в Македония, убит от андартите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 18. Каляската вече наближаваше конака на Садредин бей, предшествувана и следвана от по двама конни гавази в живописни фустанели на гръцки андарти. А. Христофоров, А, 158.
◇ Червени андарти. Партизани от движението ЕЛАС (Гръцка народоосвободителна армия) през време на Втората световна война. — В планинския масив на острова се е появил голям отряд от червени андарти — каза той. Д. Димов, Т, 510. Бели андарти. Партизани с националшовинистически уклон в Гърция през време на Втората световна война. — Белите андарти не правят нищо на търговци, които пътуват по работа. Д. Димов, Т, 523.
— От гр. ὰντάρτης.
АНДА`РТОВ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от андарт.
АНДЕЗИ`Т м. Минер. Масивна вулканична скала с тъмносив, тъмнозелен или сивкавочерен цвят, която е изградена от плагиоклаз и силикатни минерали и се употребява като строителен и киселинноустойчив материал. Той [Лазаров] не вае от мрамор, а предпочита айтоски андезит. Св. Босилков, ЛФ, 1956, бр.* 2, 3.
— От собств.
АНДЕЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от андезит. Тази настилка [в манастирската църква] е била от разноцветни
