Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/330“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>леля му Дела. Тя не бе чувала това име. — Ами Илчовица, дето е тук в улицата — обясни Цанка.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 182. — <i>Искреността е слабост, а не добродетел. — Тъй ли? — Ами да.</i> Ем. Манов, БГ, 154. Баба Дона: <i>Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо…</i> Стоянка: <i>Ами прости сме, госпожо.</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. <i>Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши… „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“</i> Ст. Дичев, ЗС I, 386. <i>— Костадине, не искаш ли да поработиш с майсторите, като захванат? Ще има тука работа цело лето и добра надница. Ще кажа аз на майстор Дуко. — Ами да поработи, защо не — отговори Траяна вместо мъжа си. — Като седи, още повеке се поболява.</i> Д. Талев, ПК, 469. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Ами сега</b> <i>сложна частица.</i> За израз на двоумение, безизходност, отчаяние; какво да правя, какво ще стане. <i>На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим?</i> Й. Йовков, ПГ, 19. <i>— Слушайте сега, портупеят ми нареди да ви предам, че капитан Стотелов е продал крайцера с екипажа заедно на англичаните .. И вие ще се биете срещу руснаците, а в България може и да не се върнем. Някой извика: — Ами сега! — и в помещението стана тихо.</i> Д. Добревски, БКН, 171. <i>— Бре, какво направих аз! Ами сега? Ще ми вземат имотите и ще ме изхвърлят на пътя гол-голеничък.</i> Д. Немиров, Б, 44. <b>Ами че</b> и (съкр. простонар.) <b>амче</b> <i>сложна частица.</i> 1. В реплика при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — <i>Ти знаеш ли къде си бил досега? — Ами че зная! — стеснително и неуверено отговори Димо.</i> К. Петканов, МЗК, 126. — <i>Ами че… г-н докторе! — обади се една от жените. — Ами да беше ни прегледал, г-н докторе.</i> Й. Йовков, ЖС, 204. <i>— Тука ли са Георги Петров Смилашев и Райо Колев Тенишев? .. Старият общински чиновник пребледня., и заекна: — Амче… тука са… нашенци са…</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. <i>— Гласовете им как са? — Амче… те съвсем бяха занемели. Отначало викаха, но им запушиха устата с парцали. ..</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. 2. В реплика при уточняване, посочване. — <i>Кои кучета? — Ами че стражарите — наивно отговаря тя. — Така ги наричаме, синко. Те не са по-добри от кучетата…</i> Г. Белев, КР, 12. 3. За усилване в реплика при наблягане на някакъв факт, на желание, подкана и под.; а, че. <i>— Ами че ти влизаш ли ми в положението бе, господинчо? — избухва бащата. — Питаш ли ме ти мен как се червя аз пред бакалина и какво разправям на хлебаря?</i> Св. Минков, РТК, 169. <i>Един щастлив баща е открил своя син в бригадата, гледа с безкрайно умиление неговото загоряло лице, .. и дума наивно: — А че като е било за тук, амче да е казал, че кой ще да го спре…</i> Г. Караславов, ПМ, 63. — <i>Снощи Динчо дохожда, ти си се затворила горе, плетеш. Не слезе да го видиш. — Глава ме болеше. — Ами че слез де. Не мога цял ден сама да шетам.</i> А. Каменова, ХГ, 35. <b>Ами че как</b>. <i>Разг.</i> и (съкр. простонар.) <b>амче как</b> <i>сложна частица.</i> За категорично потвърждаване на нещо; не е възможно другояче; че, а. <i>— Значи, така… — замислено продума тати и мълком направи своето заключение. — Така, ами че как…</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 180. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИА`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Хим.</i> Амоняк. <i>Напр. при 10° Целзий и при 760 милиметра налягане водата поглъща от азота обем, равен на 25 хилядни от обема й, .., а от амиака — 450 свои обема.</i> И. Гюзелев, РФ, 125. | |
| − | |||
| − | |||
— Рус. аммиак. | — Рус. аммиак. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИА`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Остар. Хим. Прил. от</i> амиак; амонячен. <i>Стипцата бива .., натрова и амиачна наспротив основанието, което влиза у нея.</i> С.{{попр|Добавяне на интервал.}} Веженов, X (прев.), 49. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИ`ГДАЛ</b> <i>м. Остар.</i> Бадем; мигдал. <i>Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигдали.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀμύγδαλος. |
---- | ---- | ||
| − | АМИГДАЛИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> | + | <b>АМИГДАЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Гликозид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИГДА`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> амигдал. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИ`Д</b> <i>м. Хим.</i> Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали. | |
| − | — | + | — От гр. |
---- | ---- | ||
| − | АМИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си амид. <i>Амидна група.</i> | + | <b>АМИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си амид. <i>Амидна група.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИДО`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Бяло кристално вещество, лесно разтворимо във вода, а трудно в спирт и етер, което се употребява като проявител във фотографията. | |
— От гр. + лат. | — От гр. + лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИДО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си амидол. <i>Амидолова паста.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АМИДОФЕ`Н</b> <i>м. Апт.</i> 1. Само <i>ед.</i> Лекарство, използвано за спадане на висока температура и др.; пирамидон. | |
| + | |||
| + | 2. Отделна таблетка от това лекарство. | ||
— От гр. | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМИЛ-. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: | + | <b>АМИЛ-</b>. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: <em>амилопектин</em> и др. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:27, 29 юли 2013
леля му Дела. Тя не бе чувала това име. — Ами Илчовица, дето е тук в улицата — обясни Цанка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 182. — Искреността е слабост, а не добродетел. — Тъй ли? — Ами да. Ем. Манов, БГ, 154. Баба Дона: Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо… Стоянка: Ами прости сме, госпожо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши… „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“ Ст. Дичев, ЗС I, 386. — Костадине, не искаш ли да поработиш с майсторите, като захванат? Ще има тука работа цело лето и добра надница. Ще кажа аз на майстор Дуко. — Ами да поработи, защо не — отговори Траяна вместо мъжа си. — Като седи, още повеке се поболява. Д. Талев, ПК, 469.
◇ Ами сега сложна частица. За израз на двоумение, безизходност, отчаяние; какво да правя, какво ще стане. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим? Й. Йовков, ПГ, 19. — Слушайте сега, портупеят ми нареди да ви предам, че капитан Стотелов е продал крайцера с екипажа заедно на англичаните .. И вие ще се биете срещу руснаците, а в България може и да не се върнем. Някой извика: — Ами сега! — и в помещението стана тихо. Д. Добревски, БКН, 171. — Бре, какво направих аз! Ами сега? Ще ми вземат имотите и ще ме изхвърлят на пътя гол-голеничък. Д. Немиров, Б, 44. Ами че и (съкр. простонар.) амче сложна частица. 1. В реплика при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Ти знаеш ли къде си бил досега? — Ами че зная! — стеснително и неуверено отговори Димо. К. Петканов, МЗК, 126. — Ами че… г-н докторе! — обади се една от жените. — Ами да беше ни прегледал, г-н докторе. Й. Йовков, ЖС, 204. — Тука ли са Георги Петров Смилашев и Райо Колев Тенишев? .. Старият общински чиновник пребледня., и заекна: — Амче… тука са… нашенци са… Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. — Гласовете им как са? — Амче… те съвсем бяха занемели. Отначало викаха, но им запушиха устата с парцали. .. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. 2. В реплика при уточняване, посочване. — Кои кучета? — Ами че стражарите — наивно отговаря тя. — Така ги наричаме, синко. Те не са по-добри от кучетата… Г. Белев, КР, 12. 3. За усилване в реплика при наблягане на някакъв факт, на желание, подкана и под.; а, че. — Ами че ти влизаш ли ми в положението бе, господинчо? — избухва бащата. — Питаш ли ме ти мен как се червя аз пред бакалина и какво разправям на хлебаря? Св. Минков, РТК, 169. Един щастлив баща е открил своя син в бригадата, гледа с безкрайно умиление неговото загоряло лице, .. и дума наивно: — А че като е било за тук, амче да е казал, че кой ще да го спре… Г. Караславов, ПМ, 63. — Снощи Динчо дохожда, ти си се затворила горе, плетеш. Не слезе да го видиш. — Глава ме болеше. — Ами че слез де. Не мога цял ден сама да шетам. А. Каменова, ХГ, 35. Ами че как. Разг. и (съкр. простонар.) амче как сложна частица. За категорично потвърждаване на нещо; не е възможно другояче; че, а. — Значи, така… — замислено продума тати и мълком направи своето заключение. — Така, ами че как… Ст. Чилингиров, ХНН, 180.
АМИА`К, мн. няма, м. Остар. Хим. Амоняк. Напр. при 10° Целзий и при 760 милиметра налягане водата поглъща от азота обем, равен на 25 хилядни от обема й, .., а от амиака — 450 свои обема. И. Гюзелев, РФ, 125.
— Рус. аммиак.
АМИА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Хим. Прил. от амиак; амонячен. Стипцата бива .., натрова и амиачна наспротив основанието, което влиза у нея. С.* Веженов, X (прев.), 49.
АМИ`ГДАЛ м. Остар. Бадем; мигдал. Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигдали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252.
— От гр. ἀμύγδαλος.
АМИГДАЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Гликозид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др.
АМИГДА`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от амигдал.
АМИ`Д м. Хим. Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали.
— От гр.
АМИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който има в състава си амид. Амидна група.
АМИДО`Л, мн. няма, м. Хим. Бяло кристално вещество, лесно разтворимо във вода, а трудно в спирт и етер, което се употребява като проявител във фотографията.
— От гр. + лат.
АМИДО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който има в състава си амидол. Амидолова паста.
АМИДОФЕ`Н м. Апт. 1. Само ед. Лекарство, използвано за спадане на висока температура и др.; пирамидон.
2. Отделна таблетка от това лекарство.
— От гр.
АМИЛ-. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: амилопектин и др.
