Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/323“
(поправка на гръцки думи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>кърпа. . — Това е от нея, от Славка е. | + | <i>кърпа .. — Това е от нея, от Славка е. Аманет ти праща.</i> Кр. Григоров, Р, 235. <i>Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи .. От черноока жена ще вземеш пари, ей го тука аманета .. „Каква е таз черноока жена, откъде накъде? Какво е това писмо, тоз аманет?“</i> Ем. Станев, ИК I, 190. <i>— Чичо Недьо, много ти здраве от Славча и, за да повярваш, че от него ида, даде ми тоя аманет да ти го донеса.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 71. |
| − | 2. Нещо дадено някому да го пази, да го съхранява. <i>Станка вече мислеше да похарчи и пендара — едничкото, което беше им | + | 2. Нещо дадено някому да го пази, да го съхранява. <i>Станка вече мислеше да похарчи и пендара — едничкото, което беше им останало{{попр|Отпечатано „остаало“.}} от годежа. Но й беше съвестно, струваше й се, че ако изгуби и този аманет, Вакрил ще се сърди.</i> Г. Караславов, ОХ II, 522. <i>На куче не оставят аманет сирен мях.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 287. |
| − | 3. Залог, оставен с някаква уговорка. | + | 3. Залог, оставен с някаква уговорка. <i>— Божичко, какво беше едно време — та годежници, та аманети, та пазарлъци. .. А сега — дошъл бащата, сам самичък да си реди работата, приказва като сват. ..</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 336. |
— От араб. през тур. emanet. | — От араб. през тур. emanet. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМАРА`НТ</b> <i>м.</i> Едногодишно тревисто растение от семейство щирови с дребни, събрани в гъсти съцветия тъмночервени цветове, разпространено в страните с топъл климат, което в древността е било символ на безсмъртие. Amarantus. |
— От гр. ἀμάραντος ’неувяхващ’. | — От гр. ἀμάραντος ’неувяхващ’. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— Гр. ἀμαριλλίς. | — Гр. ἀμαριλλίς. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМАТЬО`Р</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Лице, което се занимава с нещо като любител, а не като професионалист. |
| − | 2. Спортист, който се състезава в определен вид спорт, без да е професионален спортист. <i>Всеки спорт има своите „аматьори“ и „професионалисти“</i> | + | 2. Спортист, който се състезава в определен вид спорт, без да е професионален спортист. <i>Всеки спорт има своите „аматьори“ и „професионалисти“.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 94. <i>Боксьори аматьори. Тенисисти аматьори.</i> |
— Фр. amateur. | — Фр. amateur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМАТЬО`РКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена аматьор. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМАТЬО`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> аматьор; любителски. <i>14-годишният Куински получава първия си хонорар — 7 долара. Това заплащане слага край на аматьорския му статус.</i> Диал., 1990, бр. 6, 14. <i>Аматьорски баскетбол. Аматьорски отбори. Аматьорски спорт.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМАТЬО`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Занимаване с нещо като любител, а не като професионалист; любителство. |
| − | + | ---- | |
| − | <i> | + | <b>АМАТЬО`РЩИНА</b>{{попр|Добавяне на ударение.}}, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> : Аматьорство, любителство. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМБАЛА`Ж</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Опаковка на стоки за по-удобно транспортиране и продаване. <i>Полагат се грижи за по-добър амбалаж на стоките.</i> △ <i>Направиха добре амбалажа на стъклата за прозорци.</i> △ <i>Стъклен амбалаж.</i> | ||
2. <i>Събир.</i> Материали (хартия, платно, дъски и др.) за опаковка. <i>Фабрика за амбалаж.</i> | 2. <i>Събир.</i> Материали (хартия, платно, дъски и др.) за опаковка. <i>Фабрика за амбалаж.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 35: | ||
— Фр. emballage ’опакована стока, вързоп’. | — Фр. emballage ’опакована стока, вързоп’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМБАЛА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен или служи за амбалаж, за пакетиране. <i>Амбалажен картон. Амбалажни сандъци. Амбалажна стъклария.</i> |
2. Който е предназначен за изработване на материали за амбалаж. <i>Амбалажна промишленост. Амбалажна фабрика. Амбалажен отдел. Амбалажен цех.</i> | 2. Който е предназначен за изработване на материали за амбалаж. <i>Амбалажна промишленост. Амбалажна фабрика. Амбалажен отдел. Амбалажен цех.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМБАЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Рядко.</i> Опаковам стока;{{попр|Замяна на точка с точка и запетайка.}} <b>амбалирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АМБАЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> амбалирам <i>и от</i> амбалирам се; опаковане. | <b>АМБАЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> амбалирам <i>и от</i> амбалирам се; опаковане. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМБАРКАДЕ`Р</b> <i>м. Мор.</i> 1. Място за товарене на кораб. |
2. Място за качване на пътници на превозно средство. | 2. Място за качване на пътници на превозно средство. | ||
| Ред 55: | Ред 57: | ||
<b>АМБАРКИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Приемане на пътници на кораб. | <b>АМБАРКИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Приемане на пътници на кораб. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМБАРКИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар. Книж.</i> Амбаркирам. <i>Капитаните или патроните на корабите не трябва да | + | <b>АМБАРКИ`РВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар. Книж.</i> Амбаркирам. <i>Капитаните или патроните на корабите не трябва да амбаркирват от странство за Ромъния лица, неснабдени с редовно издадени [паспорти] от местните чужди респективни власти.</i> С, 1888, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 206, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМБАРКИ`РВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Амбаркиране. <i>Заповедите на Кралевското правителство не предвиждат никаква виза, извършвана от ромънски консули, и неговите инструкции се отнасят по-специално до амбаркирванието за ромънските пристанища лица, идящи от чужди страни, находящи се по десния бряг | + | <b>АМБАРКИ`РВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Амбаркиране. <i>Заповедите на Кралевското правителство не предвиждат никаква виза, извършвана от ромънски консули, и неговите инструкции се отнасят по-специално до амбаркирванието за ромънските пристанища лица, идящи от чужди страни, находящи се по десния бряг на Дунава.</i> С, 1888, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 206, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМБАСА`ДА</b> <i>ж. Остар.</i> 1. Посолство, легация. |
2. Сграда, в която се помещава дипломатическо представителство на чужда държава. | 2. Сграда, в която се помещава дипломатическо представителство на чужда държава. | ||
| Ред 65: | Ред 67: | ||
— От фр. ambassade. | — От фр. ambassade. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМБАСАДЬО`Р</b> <i>м. Остар.</i> Посланик, пълномощен министър. <i>Преди няколко време се извести, че британския амбасадор е налягал пред Султана с една програма от реформи.</i> Пряп., 1903, бр. 79, 2. |
— Фр. ambassadeur. | — Фр. ambassadeur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АМБАСАДЬО`РСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> |
Текуща версия към 14:35, 26 юли 2013
кърпа .. — Това е от нея, от Славка е. Аманет ти праща. Кр. Григоров, Р, 235. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи .. От черноока жена ще вземеш пари, ей го тука аманета .. „Каква е таз черноока жена, откъде накъде? Какво е това писмо, тоз аманет?“ Ем. Станев, ИК I, 190. — Чичо Недьо, много ти здраве от Славча и, за да повярваш, че от него ида, даде ми тоя аманет да ти го донеса. Ив. Вазов, Съч. VII, 71.
2. Нещо дадено някому да го пази, да го съхранява. Станка вече мислеше да похарчи и пендара — едничкото, което беше им останало* от годежа. Но й беше съвестно, струваше й се, че ако изгуби и този аманет, Вакрил ще се сърди. Г. Караславов, ОХ II, 522. На куче не оставят аманет сирен мях. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 287.
3. Залог, оставен с някаква уговорка. — Божичко, какво беше едно време — та годежници, та аманети, та пазарлъци. .. А сега — дошъл бащата, сам самичък да си реди работата, приказва като сват. .. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336.
— От араб. през тур. emanet.
АМАРА`НТ м. Едногодишно тревисто растение от семейство щирови с дребни, събрани в гъсти съцветия тъмночервени цветове, разпространено в страните с топъл климат, което в древността е било символ на безсмъртие. Amarantus.
— От гр. ἀμάραντος ’неувяхващ’.
АМАРИ`ЛИС м. Декоративно луковично растение от семейство лилиецветни с големи бели или розово-червени цветове на безлистно плътно стъбло, произхождащо от Южна Африка. Amaryllis belladonna.
— Гр. ἀμαριλλίς.
АМАТЬО`Р м. 1. Книж. Лице, което се занимава с нещо като любител, а не като професионалист.
2. Спортист, който се състезава в определен вид спорт, без да е професионален спортист. Всеки спорт има своите „аматьори“ и „професионалисти“. Б. Шивачев, ПЮА, 94. Боксьори аматьори. Тенисисти аматьори.
— Фр. amateur.
АМАТЬО`РКА ж. Книж. Жена аматьор.
АМАТЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от аматьор; любителски. 14-годишният Куински получава първия си хонорар — 7 долара. Това заплащане слага край на аматьорския му статус. Диал., 1990, бр. 6, 14. Аматьорски баскетбол. Аматьорски отбори. Аматьорски спорт.
АМАТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Книж. Занимаване с нещо като любител, а не като професионалист; любителство.
АМАТЬО`РЩИНА*, мн. няма, ж. Книж. : Аматьорство, любителство.
АМБАЛА`Ж, мн. няма, м. 1. Опаковка на стоки за по-удобно транспортиране и продаване. Полагат се грижи за по-добър амбалаж на стоките. △ Направиха добре амбалажа на стъклата за прозорци. △ Стъклен амбалаж.
2. Събир. Материали (хартия, платно, дъски и др.) за опаковка. Фабрика за амбалаж.
— Фр. emballage ’опакована стока, вързоп’.
АМБАЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е предназначен или служи за амбалаж, за пакетиране. Амбалажен картон. Амбалажни сандъци. Амбалажна стъклария.
2. Който е предназначен за изработване на материали за амбалаж. Амбалажна промишленост. Амбалажна фабрика. Амбалажен отдел. Амбалажен цех.
АМБАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Опаковам стока;* амбалирам се страд.
АМБАЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от амбалирам и от амбалирам се; опаковане.
АМБАРКАДЕ`Р м. Мор. 1. Място за товарене на кораб.
2. Място за качване на пътници на превозно средство.
— Фр. embarcadere.
АМБАРКАДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мор. Качвам, товаря нещо в кораб.
— От фр. embarcadere.
АМБАРКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Приемам пътници на кораб.
АМБАРКИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Приемане на пътници на кораб.
АМБАРКИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Амбаркирам. Капитаните или патроните на корабите не трябва да амбаркирват от странство за Ромъния лица, неснабдени с редовно издадени [паспорти] от местните чужди респективни власти. С, 1888, бр.* 206, 1.
АМБАРКИ`РВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Амбаркиране. Заповедите на Кралевското правителство не предвиждат никаква виза, извършвана от ромънски консули, и неговите инструкции се отнасят по-специално до амбаркирванието за ромънските пристанища лица, идящи от чужди страни, находящи се по десния бряг на Дунава. С, 1888, бр.* 206, 1.
АМБАСА`ДА ж. Остар. 1. Посолство, легация.
2. Сграда, в която се помещава дипломатическо представителство на чужда държава.
— От фр. ambassade.
АМБАСАДЬО`Р м. Остар. Посланик, пълномощен министър. Преди няколко време се извести, че британския амбасадор е налягал пред Султана с една програма от реформи. Пряп., 1903, бр. 79, 2.
— Фр. ambassadeur.
АМБАСАДЬО`РСКИ, -ска, -ско, мн.
