Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/310“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. <i>Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак.</i> Пр, 1953, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 1, 82. <i>Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари.</i> | ||
| − | + | 2. Който е свързан с алкохол. <i>Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите.</i> ВН, 1960, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2624, 4. | |
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>алкоо`лен</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; алкохолизиране. | ||
| − | 2. <i>Книж.</i> | + | 2. <i>Книж.</i> Пристрастяване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране. |
— От нем. Alkoholisation. | — От нем. Alkoholisation. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт. | ||
| − | АЛКОХОЛИЗИ`РАМ, - | + | 2. <i>Книж.</i> Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. <i>— Бива ли тъй бе, бай Тодоре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. <b>алкохолизирам се</b> <i>страд. от</i> алкохолизирам в 1 знач. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> алкохолизирам <i>и от</i> алкохолизирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. <i>Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм.</i> | ||
| − | 2. <i>Книж.</i> | + | 2. <i>Разш.</i> Пиянство. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. <i>Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно.</i> Д. Димов, Т, 291. <i>След него [поручика] се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 393. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> алкохолик; алкохолически. <i>Алкохолична физиономия.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Алкохоличен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛИ`ЧКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена алкохолик. <i>— Какво поколение ще даде една алкохоличка?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛОМЕ`ТРИЯ</b> <i>м. Спец.</i> Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алкохолометър. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХОЛОМЕ`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Спец.</i> Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛКОХО`ЛТЕ`СТЕР</b> <i>м. Спец.</i> Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЛАГА`ТОР</b> <i>м. Истор.</i> В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. <i>— Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият аллагатор{{попр|Отпечатано „алагатор“.}} Белослав — каза сприхаво боляринът.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 241. | ||
| − | + | — От гр. ἀλλαγή ’смяна, промяна’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛЛА`Х</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> В мохамеданската религия — бог. <i>Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. ..</i> Д. Талев, И, 189. <i>— Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия .. Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска…</i> А. Каралийчев, ПГ, 118-119. <i>В Дортьол мюезинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 108. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Араб. allah. | — Араб. allah. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛЛА`ХОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> аллах. <i>Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 173. | |
| − | + | ---- | |
| − | АЛМА <i>ж. Диал.</i> Вид украса на женска дреха. <i>Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190. | + | <b>АЛМА`</b> <i>ж. Диал.</i> Вид украса на женска дреха. <i>Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190. |
— От тур. elma. | — От тур. elma. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛМА`З</b> <i>м. Остар.</i> Елмаз. <i>Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази.</i> Ст. Младенов, БТР I, 69. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛМА`ЗЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Елмазен. <i>Алмазен пръстен.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`ЛМА-МА`ТЕР</b> <i>неизм., ж.</i> Ласкателно или шеговито наименование, с което студентите | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:48, 24 юли 2013
АЛКОХО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак. Пр, 1953, кн.* 1, 82. Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари.
2. Който е свързан с алкохол. Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите. ВН, 1960, бр.* 2624, 4.
— Друга (остар.) форма: алкоо`лен.
АЛКОХОЛИЗА`ЦИЯ ж. 1. Хим. Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; алкохолизиране.
2. Книж. Пристрастяване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране.
— От нем. Alkoholisation.
АЛКОХОЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт.
2. Книж. Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. — Бива ли тъй бе, бай Тодоре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика! Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. алкохолизирам се страд. от алкохолизирам в 1 знач.
АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик.
АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от алкохолизирам и от алкохолизирам се.
АЛКОХОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм.
2. Разш. Пиянство.
АЛКОХОЛИ`К, мн. -ци, м. Книж. Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно. Д. Димов, Т, 291. След него [поручика] се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик. Г. Караславов, Избр. съч. I, 393.
АЛКОХОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от алкохолик; алкохолически. Алкохолична физиономия.
АЛКОХОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Алкохоличен.
АЛКОХОЛИ`ЧКА ж. Книж. Жена алкохолик. — Какво поколение ще даде една алкохоличка? Г. Караславов, Избр. съч. II, 126.
АЛКОХОЛОМЕ`ТРИЯ м. Спец. Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алкохолометър.
АЛКОХОЛОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер.
АЛКОХО`ЛТЕ`СТЕР м. Спец. Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух.
АЛЛАГА`ТОР м. Истор. В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият аллагатор* Белослав — каза сприхаво боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 241.
— От гр. ἀλλαγή ’смяна, промяна’.
АЛЛА`Х, мн. няма, м. В мохамеданската религия — бог. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. .. Д. Талев, И, 189. — Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия .. Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска… А. Каралийчев, ПГ, 118-119. В Дортьол мюезинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището! Ст. Дичев, ЗС I, 108.
— Араб. allah.
АЛЛА`ХОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от аллах. Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 173.
АЛМА` ж. Диал. Вид украса на женска дреха. Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190.
— От тур. elma.
АЛМА`З м. Остар. Елмаз. Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази. Ст. Младенов, БТР I, 69.
АЛМА`ЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Елмазен. Алмазен пръстен.
А`ЛМА-МА`ТЕР неизм., ж. Ласкателно или шеговито наименование, с което студентите
