Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/298“
(поправка на гръцка дума) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАЛИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Отсъствие или ограничение на речта у деца, дължащо се на недоразвитост или поражение на речевите зони в големите полукълба на главния мозък. |
— От гр. α- ’не’ без’ + λαλιά ’говор’. | — От гр. α- ’не’ без’ + λαλιά ’говор’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАМА`Н</b> <i>м. Рибол.</i> 1. Голяма рибарска лодка. <i>Корабчето влачеше след себе си два аламана — тия дълбоки, груби лодки, от които рибарите бързо и сръчно разгъват мрежи в открито море</i>. Н. Стефанова, РП, 58. <i>Още по-малка изглеждаше тя [лодката] в сравнение с рибарските аламани, които, дълги и леки, я заграждаха от двете й страни.</i> П. Вежинов, ДБ, 6. |
| − | — От тур. alamana. — Друга форма: | + | 2. Рибарска мрежа за морски риболов. <i>Особено много такива мехурчета се издигат при затягането на аламана, когато разтревожените животни усилено си сигнализират.</i> С. Влахов, ЖЗМ (превод), 29. <i>Ловците на делфини си служат с аламан.</i> |
| + | |||
| + | — От тур. alamana. — Друга форма: аламе`н. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАМА`НА</b> <i>ж. Рибол.</i> Рибарска мрежа за морски риболов; аламан. |
— Тур. alamana. | — Тур. alamana. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАМА`НИН</b>, <i>мн.</i> алама`ни, <i>м. Диал.</i> |
1. Грабител, разбойник. | 1. Грабител, разбойник. | ||
| Ред 21: | Ред 23: | ||
— От тюрк. | — От тюрк. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАМА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рибол. Прил. от</i> аламан. <i>Аламанска мрежа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАМБИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар. Техн.</i> Дестилационен казан за добиване на ракия, розово масло и др.; дестилатор. |
| − | — От араб. през фр. alambic. — От Ст.Младенов, Български тълковен | + | — От араб. през фр. alambic. — От Ст.{{попр|Добавяне на интервал.}} Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАМИНУ`Т</b> <i>нареч.</i> 1. Веднага, начаса. <i>— Дамяне, дай две бургии! Аламинут!… — с пълен глас, буйно викна той.</i> Т. Монов, СН, 40. |
| − | |||
| − | <i>— Дамяне, дай две бургии! Аламинут! | ||
2. Като <i>същ., м.</i> Ястие, което се приготвя в ресторант веднага след поръчката. <i>Ресторантът ви предлага комфортна обстановка, висококачествена храна, аламинути, закуски на скара, фини, отлежали напитки.</i> ВН, 1960, бр. 2707, 3. | 2. Като <i>същ., м.</i> Ястие, което се приготвя в ресторант веднага след поръчката. <i>Ресторантът ви предлага комфортна обстановка, висококачествена храна, аламинути, закуски на скара, фини, отлежали напитки.</i> ВН, 1960, бр. 2707, 3. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— От фр. a la minute ’на минутата’. | — От фр. a la minute ’на минутата’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛА`Н</b> <i>м. Диал.</i> Просторно открито място; площад, мегдан. <i>„Искам пръчка-а-а, искам шекерена пръчка, ..“ Така едно време правех заявка пред майка си, когато ме развеждаше из прашния, шумния, веселия Старозагорски панаир на големия житен алан.</i> ВН, 1960, бр. 2830, 2. <i>Минавах сам, замислен, през алана / и си прелиствах нещо във джуздана; / току ми викна някой: — Ей, паша!</i> Д. Подвързвачов, Б, 105. |
— Тур. alan. | — Тур. alan. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛАНГЛЕ</b> <i>неизм. прил. Готв.</i> За печено месо, пържола и под. — който се поднася полусуров, кървав. <i>Припка като учтив, лаком за бакшиш келнер, кебапчета алангле, още кървави, им мъкне,.., тича чевръст и покорен, краката ще си изпочупи.</i> Ч. | + | <b>АЛАНГЛЕ`</b> <i>неизм. прил. Готв.</i> За печено месо, пържола и под. — който се поднася полусуров, кървав. <i>Припка като учтив, лаком за бакшиш келнер, кебапчета алангле, още кървави, им мъкне, .., тича чевръст и покорен, краката ще си изпочупи.</i> Ч. Шинов, ПВ, 34. <i>Аз си помислих, че ако хвърлят човека на гладни лъвове и те, вместо да го изядат наведнъж, почнат да си късат всеки ден по един бифтек алангле от бута му, то той, човекът, и с това ще свикне.</i> Ем. Манов, ПУ, 214. |
— Фр. a l’anglais ’по английски’. | — Фр. a l’anglais ’по английски’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛА`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ала`н</b>, <i>м. Истор.</i> Племе от сарматски произход, живяло през I в. на север от Каспийско море, после в южноруските степи, като част от него стигнала до Пиренейския полуостров и Северна Африка. <i>Атил владеяше тогази, .., сичко над Черноморското пространство от Волга и Каспия даже до Рина река върху уни, алани .., германи и други северни народи.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 263. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛАНИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Аминокиселина{{попр|пропусната буква и}}, широко разпространена в природата в свободно състояние и в състава на повечето белтъчни вещества. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛА`НКООЛУ</b> <i>м.</i> и <i>ж. Простонар. Пренебр.</i> Само като обръщение — човек, човече. <i>— Ами че за кого се биха те бе, аланкоолу? За кого дадоха живота си?</i> Кр. Григоров, ТГ, 64. <i>Взеха че ме уволниха{{попр|печатна грешка}} зимъс, точно срещу Коледа. И то за какво? За два нищо и никакви колета. Изгубили се били. Абе, хей, аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем, и нощем стоките?</i> Чудомир, Избр. пр, 61. |
— От тур. allahin kulu ’роб божи, човече божи’. | — От тур. allahin kulu ’роб божи, човече божи’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛА`РМА</b> <i>ж.</i> 1. Сигнал, знак за тревога. <i>Адамаки ще се разтревожи за лодката си, .. Тогава ще се вдигне аларма по цялото крайбрежие и току-виж — изпратили патрулни корабчета да ги търсят.</i> П. Вежинов, ДБ, 123. |
| − | 2. <i>Разг.</i> Сигнална система, която се поставя на автомобили и помещения за предотвратяване на кражби, проникване в помещението; алармена система. <i>Поставих аларма на колата. | + | 2. <i>Разг.</i> Сигнална система, която се поставя на автомобили и помещения за предотвратяване на кражби, проникване в помещението; алармена система. <i>Поставих аларма на колата.</i> △ <i>Алармата се включва, ако някой се опитва да отвори вратата.</i> |
| − | <i>3. Разг.</i> Шум, олелия, врява, тревога. Власи: <i>Ще обадя в окръга да изпратят инспектор за анкета.. Божил: Защо бързаш с тая телефонна аларма? За какъв дявол ти е анкета? | + | <i>3. Разг.</i> Шум, олелия, врява, тревога. <em>Власи</em>: <i>Ще обадя в окръга да изпратят инспектор за анкета ..</i> <em>Божил</em>: <i>Защо бързаш с тая телефонна аларма? За какъв дявол ти е анкета?…</i> Н. Хайтов, ПЗ, 66. <i>— Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма!</i> Ем. Манов, ПЯ, 168. |
— От фр. alarme. | — От фр. alarme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛА`РМАДЖИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена алармаджия; паникьорка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛА`РМАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който има обичай да предизвиква аларма, шум, обикн. без причина или да разпространява неоснователни тревожни слухове; паникьор. <i>— Ето, това безобразно зрелище се дължи само на подстрекателството на вашите улични алармаджии…</i> |
Текуща версия към 09:01, 19 юли 2013
АЛАЛИ`Я ж. Мед. Отсъствие или ограничение на речта у деца, дължащо се на недоразвитост или поражение на речевите зони в големите полукълба на главния мозък.
— От гр. α- ’не’ без’ + λαλιά ’говор’.
АЛАМА`Н м. Рибол. 1. Голяма рибарска лодка. Корабчето влачеше след себе си два аламана — тия дълбоки, груби лодки, от които рибарите бързо и сръчно разгъват мрежи в открито море. Н. Стефанова, РП, 58. Още по-малка изглеждаше тя [лодката] в сравнение с рибарските аламани, които, дълги и леки, я заграждаха от двете й страни. П. Вежинов, ДБ, 6.
2. Рибарска мрежа за морски риболов. Особено много такива мехурчета се издигат при затягането на аламана, когато разтревожените животни усилено си сигнализират. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 29. Ловците на делфини си служат с аламан.
— От тур. alamana. — Друга форма: аламе`н.
АЛАМА`НА ж. Рибол. Рибарска мрежа за морски риболов; аламан.
— Тур. alamana.
АЛАМА`НИН, мн. алама`ни, м. Диал.
1. Грабител, разбойник.
2. Турчин.
— От тюрк.
АЛАМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Рибол. Прил. от аламан. Аламанска мрежа.
АЛАМБИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Техн. Дестилационен казан за добиване на ракия, розово масло и др.; дестилатор.
— От араб. през фр. alambic. — От Ст.* Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
АЛАМИНУ`Т нареч. 1. Веднага, начаса. — Дамяне, дай две бургии! Аламинут!… — с пълен глас, буйно викна той. Т. Монов, СН, 40.
2. Като същ., м. Ястие, което се приготвя в ресторант веднага след поръчката. Ресторантът ви предлага комфортна обстановка, висококачествена храна, аламинути, закуски на скара, фини, отлежали напитки. ВН, 1960, бр. 2707, 3.
— От фр. a la minute ’на минутата’.
АЛА`Н м. Диал. Просторно открито място; площад, мегдан. „Искам пръчка-а-а, искам шекерена пръчка, ..“ Така едно време правех заявка пред майка си, когато ме развеждаше из прашния, шумния, веселия Старозагорски панаир на големия житен алан. ВН, 1960, бр. 2830, 2. Минавах сам, замислен, през алана / и си прелиствах нещо във джуздана; / току ми викна някой: — Ей, паша! Д. Подвързвачов, Б, 105.
— Тур. alan.
АЛАНГЛЕ` неизм. прил. Готв. За печено месо, пържола и под. — който се поднася полусуров, кървав. Припка като учтив, лаком за бакшиш келнер, кебапчета алангле, още кървави, им мъкне, .., тича чевръст и покорен, краката ще си изпочупи. Ч. Шинов, ПВ, 34. Аз си помислих, че ако хвърлят човека на гладни лъвове и те, вместо да го изядат наведнъж, почнат да си късат всеки ден по един бифтек алангле от бута му, то той, човекът, и с това ще свикне. Ем. Манов, ПУ, 214.
— Фр. a l’anglais ’по английски’.
АЛА`НИ, мн., ед. (рядко) ала`н, м. Истор. Племе от сарматски произход, живяло през I в. на север от Каспийско море, после в южноруските степи, като част от него стигнала до Пиренейския полуостров и Северна Африка. Атил владеяше тогази, .., сичко над Черноморското пространство от Волга и Каспия даже до Рина река върху уни, алани .., германи и други северни народи. Г. Кръстевич, ИБ, 263.
АЛАНИ`Н, мн. няма, м. Хим. Аминокиселина*, широко разпространена в природата в свободно състояние и в състава на повечето белтъчни вещества.
АЛА`НКООЛУ м. и ж. Простонар. Пренебр. Само като обръщение — човек, човече. — Ами че за кого се биха те бе, аланкоолу? За кого дадоха живота си? Кр. Григоров, ТГ, 64. Взеха че ме уволниха* зимъс, точно срещу Коледа. И то за какво? За два нищо и никакви колета. Изгубили се били. Абе, хей, аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем, и нощем стоките? Чудомир, Избр. пр, 61.
— От тур. allahin kulu ’роб божи, човече божи’.
АЛА`РМА ж. 1. Сигнал, знак за тревога. Адамаки ще се разтревожи за лодката си, .. Тогава ще се вдигне аларма по цялото крайбрежие и току-виж — изпратили патрулни корабчета да ги търсят. П. Вежинов, ДБ, 123.
2. Разг. Сигнална система, която се поставя на автомобили и помещения за предотвратяване на кражби, проникване в помещението; алармена система. Поставих аларма на колата. △ Алармата се включва, ако някой се опитва да отвори вратата.
3. Разг. Шум, олелия, врява, тревога. Власи: Ще обадя в окръга да изпратят инспектор за анкета .. Божил: Защо бързаш с тая телефонна аларма? За какъв дявол ти е анкета?… Н. Хайтов, ПЗ, 66. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168.
— От фр. alarme.
АЛА`РМАДЖИЙКА ж. Разг. Жена алармаджия; паникьорка.
АЛА`РМАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който има обичай да предизвиква аларма, шум, обикн. без причина или да разпространява неоснователни тревожни слухове; паникьор. — Ето, това безобразно зрелище се дължи само на подстрекателството на вашите улични алармаджии…
