Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/282“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 +
{{+}}
 
— От рум. acrobatie.
 
— От рум. acrobatie.
 +
----
 +
<b>АКРОКЕФА`Л</b> <i>м. Антроп.</i> Човек с продълговата и изострена глава.
  
АКРОКЕФАЛ <i>м. Антроп.</i> Човек с продълговата и изострена глава.
+
— От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’.
 +
----
 +
<b>АКРОКЕФА`ЛИЯ</b> <i>мн.</i> няма, <i>ж. Антроп.</i> Продълговата и заострена форма на главата.
  
От гр. акро&lt;; 'остър' + кб&lt;раХт1 'глава'.
+
Гр. ἀκροκεφαλία.
 +
----
 +
<b>АКРОЛЕИ`Н</b>, мн. няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна, летлива отровна течност с остър мирис, която, примесена с формалин, се употребява за дезинфекция.
  
АКРОКЕФАЛИЯ <i>мн.</i> няма, <i>ж. Антроп.</i> Продълговата и заострена форма на главата.
+
— От лат. acer ’остър’ + oleum ’масло’.
 +
----
 +
<b>АКРОЛЕИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> , <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до акролеин. <i>В процеса на пърженето се получават акролеинови деривати, които .. оказват вредно въздействие върху целия организъм.</i> Л. Петров и др., БНК, 38.
 +
----
 +
<b>АКРОНИ`М</b> <i>м. Литер.</i> Съкращение на името на автор, образувано от елементи на истинското му име.
 +
----
 +
<b>АКРО`ПОЛ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Централна укрепена част на старогръцки град, разположена на хълм, която е служела за защита на населението при опасност. <i>Атински акропол.</i>
  
Гр. акрокефаЯла.
+
От гр. ἀκρόολις.
 +
----
 +
<b>АКРО`ПОЛИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Акропол. <i>На 675 л. те [славяните] обсадиха Солун с корабите си откъм морето — и веднъж даже (626 л.) вестиха се с флота пред самий акрополис в Цариград.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 118.
 +
----
 +
<b>АКРОСТИ`Х</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Литер.</i> Стихотворение, на което началните букви понякога и в друг ред на редовете отгоре надолу образуват дума или изречение. <i>Голям почитател на Раковски, той [Тошков] му дал драговолно средства за отпечатването на „Показалец“ .. и благодарният патриот посветил книгата си нему, пишейки акростиха: „Николаю Миронову — Раковски“.</i> М. Арнаудов, БКД, 255.
  
АКРОЛЕИН, мн. няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна, летлива отровна течност с остър мирис, която, примесена с формалин, се употребява за дезинфекция.
+
— От гр. ἀκρόστιχις.
 +
----
 +
<b>АКРОСТИ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Литер.</i> Който е написан в акростих.
 +
----
 +
<b>АКРОТЕ`Р</b> <i>м. Архит.</i> Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.
  
— От лат. асег 'остър' + oleum 'масло'.
+
— От гр. ἀκρωτήριον ’връх, било на планина’.
 +
----
 +
<b>АКРОТЕ`РИЙ</b> <i>м. Архит.</i> Акротер. <i>В северната ограда е намерен един акротерий, представляващ човешка глава с лъвско тяло</i>. ВН, 1961, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 3167, 4.
 +
----
 +
<b>АКРОФО`БИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед</i>. Болезнен страх от големи височини. <i>Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини.</i> ВД, 1999, бр. 33, 5.
 +
----
 +
<b>АКСАМИ`Т</b> <i>м.</i> Вид старинна мъхеста или златотъкана материя; тежко, везано кадифе или брокат. <i>И облече царът, по желание на Ирена, боляри и царедворци в скъпи одежди, дари ги с орехи от аксамит и свила.</i> Н. Райнов, КЦ, 38.
  
АКРОЛЕЙНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до акролеин. <i>В процеса на пърженето се получават акролеинови деривати, които., оказват вредно въздействие върху целия организъм.</i> Л. Петров и др., БНК, 38<sub>;</sub>
+
— От гр. ἐξάμιτος ’шестжичен, от шест нишки’.
 
+
----
АКРОНИМ <i>м. JIumep.</i> Съкращение на името на автор, образувано от елементи на истинското му име.
+
<b>АКСАМИ`ТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от аксамит. <i>Момчил се спря и загледа златните пари, които стоеха като пришити копчета по аксамитените плащове.</i> Ст.{{попр|Добавяне на интервал.}} Загорчинов, ДП, 355.
 
+
----
АКРОПОЛ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Централна укрепена част на старогръцки град, разположена на хълм, която е служела за защита на населението при опасност. <i>Атински акро-пол.</i>
+
<b>А`КСЕЛ</b> <i>м. Спорт.</i> Във фигурното пързаляне — вид скок, при който кънкьорът прави във въздуха едно и половина завъртания. <i>Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — демонстрира двоен и троен аксел.</i> В. Сотиров, ЛНП, 35-36.
 
 
— От гр. акролоХц.
 
 
 
АКРОПОЛИС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Ак-ропол. <i>На 675 л. те</i> [славяните] <i>обсадиха Солун с корабите си откъм морето — и веднъж даже (626 л.) вестиха се с флота пред самий акрополис в Цариград.</i> Св. Миларов, Н, 1882, кн. И, 118.
 
 
 
АКРОСТИХ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Литер.</i> Стихотворение, на което началните букви понякога и в друг ред на редовете отгоре надолу образуват дума или изречение. <i>Голям почитател на Раковски, той</i> [Тошков] <i>му дал драговолно средства за отпечатването на „Показалец“., и благодарният патриот посветил книгата си нему, пишейки акростиха: „Николаю Миронову — Раковски“. М.</i> Арнаудов, БКД, 255.
 
 
 
— От гр. &amp;кроат1%1&lt;;.
 
 
 
АКРОСТИ`ШЕН, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Литер.</i> Който е написан в акростих.
 
 
 
АКРОТЕР <i>м. Архит.</i> Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.
 
 
 
— От гр. otKpoxiipiov 'връх, било на планина'.
 
 
 
АКРОТЕРИЙ <i>м. Архит.</i> Акротер. <i>В северната ограда е намерен един акротерий, представляващ човешка глава с лъвско тяло</i>. ВН, 1961, бр.3167, 4.
 
 
 
АКРОФОБИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед</i>. Болезнен страх от големи височини. <i>Акрофо-бията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини.</i> ВД, 1999, бр. 33, 5.
 
 
 
акрокефал
 
 
 
АКСАМИ`Т <i>м.</i> Вид старинна мъхеста или златотъкана материя; тежко, везано кадифе или брокат. <i>И облече царът, по желание на Ирена, боляри и царедворци в скъпи одежди, дари ги с орехи от аксамит и свила.</i> Н. Райнов, КЦ, 38.
 
 
 
— От гр. e^djivcoq 'шестжичен, от шест нишки'.
 
 
 
АКСАМИ`ТЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от аксамит. <i>Момчил се спря и загледа златните пари, които стоеха като пришити копчета по аксамитените плащове.</i> Ст.Загорчинов, ДП, 355.
 
 
 
АКСЕЛ <i>м. Спорт.</i> Във фигурното пър-заляне — вид скок, при който кънкьорът прави във въздуха едно и половина завъртания. <i>Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — демонстрира двоен и троен аксел.</i> В. Сотиров, ЛНП, 35-36.
 
  
 
— Норв. от собств.
 
— Норв. от собств.
 +
----
 +
<b>АКСЕЛБА`НТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>акселба`нт</b>, <i>м.</i> Плетен шнур с метален накрайник, който се поставя през рамото в парадна униформа{{попр|Отпечатано „униформата“.}} на някои военни чинове и др. <i>Игнатиев беше в парадна генералска униформа, с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 524. <i>С изпокъсани пагони и акселбанти стражарите и Камарашинът бяха натикани в една барака.</i> Т. Харманджиев, Р, 41.
  
АКСЕЛБАНТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) акселбант, <i>м.</i> Плетен шнур с метален накрайник, който се поставя през рамото в парадна униформата на някои военни чинове и др. <i>Игнатиев беше в парадна генералска униформа, с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 524. <i>С изпокъсани пагони и акселбанти стражарите и Камарашинът бяха натикани в една барака.</i> Т. Харманджиев, Р, 41.
+
— От нем. Achselband. Друга (разг.) форма: <em>екселба`нти</em>.
 +
----
 +
<b>АКСЕЛЕРА`Т</b> <i>м. Нов.</i> Момче, юноша, у когото се проявяват признаци на акселерация.
  
От нем. Achselband. Друга (разг.) форма: ексел-банти.
+
— Друга форма: акцелера`т.
 +
----
 +
<b>АКСЕЛЕРА`ТКА</b> <i>ж. Нов.</i> Момиче, девойка, у която се проявяват признаци на акселерация.
  
АКСЕЛЕРАТ <i>м. Нов.</i> Момче, юноша, у когото се проявяват признаци на акселера-ция.
+
— Друга форма: акцелера`тка.
 
+
----
— Друга форма: акцелерат.
+
<b>АКСЕЛЕРА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Мед. Биол.</i> Ускоряване на процеса на растеж и полово съзряване на децата и юношите в сравнение с предишни поколения. <i>А бе, братко, знаеш ли какво значи акселерация? — Хм — преждевременно израстване.</i> Д. Дублев, ПП, 16-17. <i>Акселерацията ненормално явление ли е? Очевидно не е, щом е предизвикана от обективни и трайно съществуващи причини.</i> П. Вежинов, БГ, 205. <i>Дойдоха две плахи момчета на около 16 г., почти двуметрови — доказателство за акселерацията.</i> О, 1978, кн. 7, 14.
 
 
АКСЕЛЕРАТКА <i>ж. Нов.</i> Момиче, девойка, у която се проявяват признаци на ак-селерация.
 
 
 
— Друга форма: акцелератка.
 
 
 
АКСЕЛЕРАЦИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Мед. Биол.</i> Ускоряване на процеса на растеж и полово съзряване на децата и юношите в сравнение с предишни поколения. <i>А бе, братко, знаеш ли какво значи акселерация? — Хм — преждевременно израстване.</i> Д. Дублев, ПП, 16-17. <i>Акселерацията ненормално явление ли е? Очевидно не е, щом е предизвикана от обективни и трайно съществуващи причини.</i> П. Вежинов, БГ, 205. <i>Дойдоха две плахи момчета на около 16 г., почти двуметрови — доказателство за акселерацията.</i> О, 1978, кн. 7, 14.
 
  
 
2. <i>Биол.</i> Ускорено формиране на отделни части на зародиша.
 
2. <i>Биол.</i> Ускорено формиране на отделни части на зародиша.
Ред 69: Ред 68:
 
4. <i>Хим.</i> Ускоряване на протичането на химическа реакция.
 
4. <i>Хим.</i> Ускоряване на протичането на химическа реакция.
  
— От лат. acceleratio 'ускоряване' през нем. Akzeleration и рус. акцелерация. — Друга форма: акцелерация.
+
— От лат. acceleratio ’ускоряване’ през нем. Akzeleration и рус. акцелерация. — Друга форма: <em>акцелера`ция</em>.
 
+
----
АКСЕЛЕРАТОР <i>м. 1. Техн.</i> Устройство
+
<b>АКСЕЛЕРА`ТОР</b> <i>м. 1. Техн.</i> Устройство
 
 
акселератор
 
 
 

Текуща версия към 14:13, 15 юли 2013

Корекцията на страницата е одобрена


— От рум. acrobatie.


АКРОКЕФА`Л м. Антроп. Човек с продълговата и изострена глава.

— От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’.


АКРОКЕФА`ЛИЯ мн. няма, ж. Антроп. Продълговата и заострена форма на главата.

— Гр. ἀκροκεφαλία.


АКРОЛЕИ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветна, летлива отровна течност с остър мирис, която, примесена с формалин, се употребява за дезинфекция.

— От лат. acer ’остър’ + oleum ’масло’.


АКРОЛЕИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до акролеин. В процеса на пърженето се получават акролеинови деривати, които .. оказват вредно въздействие върху целия организъм. Л. Петров и др., БНК, 38.


АКРОНИ`М м. Литер. Съкращение на името на автор, образувано от елементи на истинското му име.


АКРО`ПОЛ, мн. няма, м. Централна укрепена част на старогръцки град, разположена на хълм, която е служела за защита на населението при опасност. Атински акропол.

— От гр. ἀκρόολις.


АКРО`ПОЛИС, мн. няма, м. Остар. Акропол. На 675 л. те [славяните] обсадиха Солун с корабите си откъм морето — и веднъж даже (626 л.) вестиха се с флота пред самий акрополис в Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. II, 118.


АКРОСТИ`Х, мн. няма, м. Литер. Стихотворение, на което началните букви понякога и в друг ред на редовете отгоре надолу образуват дума или изречение. Голям почитател на Раковски, той [Тошков] му дал драговолно средства за отпечатването на „Показалец“ .. и благодарният патриот посветил книгата си нему, пишейки акростиха: „Николаю Миронову — Раковски“. М. Арнаудов, БКД, 255.

— От гр. ἀκρόστιχις.


АКРОСТИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Литер. Който е написан в акростих.


АКРОТЕ`Р м. Архит. Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.

— От гр. ἀκρωτήριον ’връх, било на планина’.


АКРОТЕ`РИЙ м. Архит. Акротер. В северната ограда е намерен един акротерий, представляващ човешка глава с лъвско тяло. ВН, 1961, бр.* 3167, 4.


АКРОФО`БИЯ, мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от големи височини. Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини. ВД, 1999, бр. 33, 5.


АКСАМИ`Т м. Вид старинна мъхеста или златотъкана материя; тежко, везано кадифе или брокат. И облече царът, по желание на Ирена, боляри и царедворци в скъпи одежди, дари ги с орехи от аксамит и свила. Н. Райнов, КЦ, 38.

— От гр. ἐξάμιτος ’шестжичен, от шест нишки’.


АКСАМИ`ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аксамит. Момчил се спря и загледа златните пари, които стоеха като пришити копчета по аксамитените плащове. Ст.* Загорчинов, ДП, 355.


А`КСЕЛ м. Спорт. Във фигурното пързаляне — вид скок, при който кънкьорът прави във въздуха едно и половина завъртания. Методи извади от бюрото си чифт ослепително лъскави кънки и взе да се пързаля фигурно — демонстрира двоен и троен аксел. В. Сотиров, ЛНП, 35-36.

— Норв. от собств.


АКСЕЛБА`НТИ мн., ед. (рядко) акселба`нт, м. Плетен шнур с метален накрайник, който се поставя през рамото в парадна униформа* на някои военни чинове и др. Игнатиев беше в парадна генералска униформа, с широка лилава лента, с еполети, акселбанти, ордени. Ст. Дичев, ЗС II, 524. С изпокъсани пагони и акселбанти стражарите и Камарашинът бяха натикани в една барака. Т. Харманджиев, Р, 41.

— От нем. Achselband. Друга (разг.) форма: екселба`нти.


АКСЕЛЕРА`Т м. Нов. Момче, юноша, у когото се проявяват признаци на акселерация.

— Друга форма: акцелера`т.


АКСЕЛЕРА`ТКА ж. Нов. Момиче, девойка, у която се проявяват признаци на акселерация.

— Друга форма: акцелера`тка.


АКСЕЛЕРА`ЦИЯ ж. 1. Мед. Биол. Ускоряване на процеса на растеж и полово съзряване на децата и юношите в сравнение с предишни поколения. — А бе, братко, знаеш ли какво значи акселерация? — Хм — преждевременно израстване. Д. Дублев, ПП, 16-17. Акселерацията ненормално явление ли е? Очевидно не е, щом е предизвикана от обективни и трайно съществуващи причини. П. Вежинов, БГ, 205. Дойдоха две плахи момчета на около 16 г., почти двуметрови — доказателство за акселерацията. О, 1978, кн. 7, 14.

2. Биол. Ускорено формиране на отделни части на зародиша.

3. Техн. Увеличаване на оборотите на механизъм или на скоростта на превозно средство.

4. Хим. Ускоряване на протичането на химическа реакция.

— От лат. acceleratio ’ускоряване’ през нем. Akzeleration и рус. акцелерация. — Друга форма: акцелера`ция.


АКСЕЛЕРА`ТОР м. 1. Техн. Устройство