Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/281“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, | + | {{+}} |
| + | 2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, акролеин и др. | ||
| − | 3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др. | + | 3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др. |
| + | |||
| + | — От гр. ᾰκρος ’остър; горен, най-висок; краен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`Т</b> <i>м.</i> 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. <i>Той беше съдържател на арената, .., акробат при въжеигрането.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 23. <i>Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 585. | |
2. Спортист, който упражнява акробатика като спортна дисциплина. <i>Спортна школа за акробати. Отбор на акробати.</i> | 2. Спортист, който упражнява акробатика като спортна дисциплина. <i>Спортна школа за акробати. Отбор на акробати.</i> | ||
| Ред 9: | Ред 12: | ||
3. <i>Прен. Неодобр.</i> За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. <i>Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 2. | 3. <i>Прен. Неодобр.</i> За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. <i>Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 2. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀκροβάτης{{попр|Замяна на "σ" с "ς".}} ’който ходи на пръсти’ през рус. акробат. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Акробатичен. <i>Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АКРОБАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Ловкост, голямо умение при извършване на гимнастически упражнения. | + | <b>АКРОБАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Ловкост, голямо умение при извършване на гимнастически упражнения. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Вид цирково изкуство, което се характеризира със сложни и силови гимнастически и еквилибристични упражнения. <i>Васил въздъхна, погали кучетата и се отдалечи от тях. Следваше самостоятелният му номер — акробатика.</i> Ив. Планински, БС, 46. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Занятие на акробат (в 1 знач.); акробатство. | |
| − | + | 3. Вид гимнастика като спорт, която се характеризира със сложни динамични и статични упражнения, изискващи голяма гъвкавост и силна мускулатура. <i>Общо дружеството досега е изградило 15 детски школи по бокс, борба, волейбол, акробатика.</i> ВН, 1969, бр. 2662, 3. <i>Състезание по акробатика.</i> | |
| − | + | 4. <i>Прен. Неодобр.</i> Хитро и умело, ловко преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, акробатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. <i>Особено му са приятни литературните пехливанлъци, акробатиката в литературата.</i> Р, 1927, бр. 255, 2. <i>Словесна акробатика.</i> | |
| − | + | — От гр. ἀκροβατῶ ’ходя по въже’. | |
| − | акробат | + | <b>АКРОБАТИ`ЧЕН</b>, -чно, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до акробатика или до акробат; акробатски, акробатически, акробатен. <i>След общите упражнения най-напредналите започват да изпълняват акробатични съчетания за двойки.</i> НС, 1958, бр. 31, 2. <i>Акробатичен скок. Акробатична пъргавина. Акробатична трупа. Акробатични игри. Акробатични номера.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКРОБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, | + | <b>АКРОБАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Акробатичен, акробатски. <i>Акробатически номера.</i> |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> Акробатичен, акробатски. <i>Акробатически номера.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АКРОБАТИ`ЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> акробатически; като акробат. | + | <b>АКРОБАТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> акробатически; като акробат. |
---- | ---- | ||
| − | АКРОБАТИ`ЧНО. <i>Нареч. от прил</i>. акробатичен; като акробат, акробатически. <i>Защитникът на „Ювентус“ .. акробатично избива топката.</i> 24 часа, 1999, 286, 29. | + | <b>АКРОБАТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от прил</i>. акробатичен; като акробат, акробатически. <i>Защитникът на „Ювентус“ .. акробатично избива топката.</i> 24 часа, 1999, 286, 29. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТКА</b> <i>ж.</i> Жена акробат. <i>За кратък срок бъдещите акробатки научиха и усвоиха много неща. Сега почти всички правят стойка, колело — напред и назад.</i> НС, 1958, бр. 31, 2. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТНИЧА</b>, -иш, <i>мин.св</i>. -их, <i>несв., непрех.</i> 1. Играя като акробат. | |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен. Неодобр.</i> Извъртам умело, ловко и хитро фактите; жонглирам, жонгльорствам. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТНИЧЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> акробатнича. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Акробатичен. <i>Акробатско изкуство.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изкуство или занятие на акробат; акробатика. <i>Занимавам се с акробатство.</i> | |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен. Неодобр.</i> Акробатика (в 4 знач.); акробатщина. <i>Разбира се, това словесно акробатство не гони никаква користна или злонамерена цел — то съществува само за себе си, просто като изкуство.</i> Св. Минков, ДА, 51. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТСТВАМ</b> и <b>АКРОБА`ТСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Играя или действувам като акробат. <i>Единият му крак беше малко по-къс и той леко понакуцваше, но това никак не му пречеше ни да се катери по дърветата, ни да акробатствува.</i> К. Константинов, СЧЗ, 79. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ от</i> акробатствам; акробатствуване. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТСТВУВАМ</b>. Вж. <em>акробатствам</em>. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ от</i> акробатствувам; акробатстване. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ТЩИНА</b> <i>ж. Неодобр.</i> Акробатика (в 4 знач.); акробатство. <i>Тоя ненавреме подзет въпрос, .., има един непредвиден резултат: показа твърде нагледно, .. — безталантността на младата генерация поети и тяхната акробатщина с хубавото родно слово.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АКРОБА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> Отделно акробатическо упражнение, отделен номер на акробат. <i>Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:50, 15 юли 2013
2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, акролеин и др.
3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др.
— От гр. ᾰκρος ’остър; горен, най-висок; краен’.
АКРОБА`Т м. 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. Той беше съдържател на арената, .., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. X, 23. Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове. Гр. Угаров, ПСЗ, 585.
2. Спортист, който упражнява акробатика като спортна дисциплина. Спортна школа за акробати. Отбор на акробати.
3. Прен. Неодобр. За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
— От гр. ἀκροβάτης* ’който ходи на пръсти’ през рус. акробат.
АКРОБА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Акробатичен. Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.
АКРОБАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Ловкост, голямо умение при извършване на гимнастически упражнения.
АКРОБА`ТИКА, мн. няма, ж. 1. Вид цирково изкуство, което се характеризира със сложни и силови гимнастически и еквилибристични упражнения. Васил въздъхна, погали кучетата и се отдалечи от тях. Следваше самостоятелният му номер — акробатика. Ив. Планински, БС, 46.
2. Занятие на акробат (в 1 знач.); акробатство.
3. Вид гимнастика като спорт, която се характеризира със сложни динамични и статични упражнения, изискващи голяма гъвкавост и силна мускулатура. Общо дружеството досега е изградило 15 детски школи по бокс, борба, волейбол, акробатика. ВН, 1969, бр. 2662, 3. Състезание по акробатика.
4. Прен. Неодобр. Хитро и умело, ловко преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, акробатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. Особено му са приятни литературните пехливанлъци, акробатиката в литературата. Р, 1927, бр. 255, 2. Словесна акробатика.
— От гр. ἀκροβατῶ ’ходя по въже’.
АКРОБАТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до акробатика или до акробат; акробатски, акробатически, акробатен. След общите упражнения най-напредналите започват да изпълняват акробатични съчетания за двойки. НС, 1958, бр. 31, 2. Акробатичен скок. Акробатична пъргавина. Акробатична трупа. Акробатични игри. Акробатични номера.
АКРОБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Акробатичен, акробатски. Акробатически номера.
АКРОБАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акробатически; като акробат.
АКРОБАТИ`ЧНО. Нареч. от прил. акробатичен; като акробат, акробатически. Защитникът на „Ювентус“ .. акробатично избива топката. 24 часа, 1999, 286, 29.
АКРОБА`ТКА ж. Жена акробат. За кратък срок бъдещите акробатки научиха и усвоиха много неща. Сега почти всички правят стойка, колело — напред и назад. НС, 1958, бр. 31, 2.
АКРОБА`ТНИЧА, -иш, мин.св. -их, несв., непрех. 1. Играя като акробат.
2. Прен. Неодобр. Извъртам умело, ловко и хитро фактите; жонглирам, жонгльорствам.
АКРОБА`ТНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от акробатнича.
АКРОБА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акробатичен. Акробатско изкуство.
АКРОБА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Изкуство или занятие на акробат; акробатика. Занимавам се с акробатство.
2. Прен. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатщина. Разбира се, това словесно акробатство не гони никаква користна или злонамерена цел — то съществува само за себе си, просто като изкуство. Св. Минков, ДА, 51.
АКРОБА`ТСТВАМ и АКРОБА`ТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Играя или действувам като акробат. Единият му крак беше малко по-къс и той леко понакуцваше, но това никак не му пречеше ни да се катери по дърветата, ни да акробатствува. К. Константинов, СЧЗ, 79.
АКРОБА`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствам; акробатствуване.
АКРОБА`ТСТВУВАМ. Вж. акробатствам.
АКРОБА`ТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствувам; акробатстване.
АКРОБА`ТЩИНА ж. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатство. Тоя ненавреме подзет въпрос, .., има един непредвиден резултат: показа твърде нагледно, .. — безталантността на младата генерация поети и тяхната акробатщина с хубавото родно слово. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.
АКРОБА`ЦИЯ ж. Отделно акробатическо упражнение, отделен номер на акробат. Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.
