Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/492“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БА`ГЪР</b>, -гра, -гро, <i>мн.</i> -гри, <i>прил. Старин. Поет.</i> Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. <i>И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сребропери лебеди в багрите отражения на водата.</i> Н. Райнов, КЦ, 96. | <b>БА`ГЪР</b>, -гра, -гро, <i>мн.</i> -гри, <i>прил. Старин. Поет.</i> Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. <i>И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сребропери лебеди в багрите отражения на водата.</i> Н. Райнов, КЦ, 96. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАДАНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. <i>При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр.</i> ВН, 1961, бр. 2937,4. 2. Мазилка с такъв разтвор. | + | <b>БАДАНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. <i>При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр.</i> ВН, 1961, бр. 2937, 4. |
| + | |||
| + | 2. Мазилка с такъв разтвор. | ||
— От араб. през тур. badana. | — От араб. през тур. badana. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАДАНА`РКА</b> <i>ж. Спец.</i> Бояджийска четка за измазване на стени. <i>Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените.</i> Ст. Марков, ДБ, 174. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАДАНО`САМ</b>. Вж. <em>баданосвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАДАНО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> баданосам, -аш, <i>св., прех. Спец.</i> Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. <i>До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха [в къщата].</i> Н. Тихолов, ДКД, 45. <b>баданосвам се</b>, <b>баданосам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАДАНО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> баданосвам <i>и от</i> баданосвам се. <i>Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници.</i> РД, 1950, бр. 343, 2. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАДЕВА`</b> <i>нареч. Простонар.</i> 1. Даром, без заплащане. <i>Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 134. <i>Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева.</i> А. Каралийчев, НЗ, 217. <i>Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева).</i> Лат., 1885, кн. 9, 7. // <i>Разш.</i> Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. <i>— В боаза имаме една воденица, .. Решил съм да я продам, .. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева.</i> Ем. Станев, ИК I, 195. | |
| − | + | ||
| − | <b>БАДЕВА</b> <i>нареч. Простонар.</i> 1. Даром, без заплащане. <i>Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 134. <i>Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева.</i> А. Каралийчев, НЗ, 217. <i>Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева).</i> Лат., 1885, кн. 9, 7. // <i>Разш.</i> Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. <i>— В боаза имаме една воденица,.. Решил съм да я продам,.. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева.</i> Ем. Станев, ИК I, 195. 2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. <i>— Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева?</i> Ст. Марков, ДБ, 295. <i>А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 393. <i>Бадева оди, бадева не седи.</i> Погов., СбНУ ХХУ, 41. | + | 2. Обикн. в съчет. с предл. <em>за</em>, <em>на</em>. Напразно, напусто, без полза. <i>— Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева?</i> Ст. Марков, ДБ, 295. <i>А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите.</i> А. Гуляшки, ЗР, 393. <i>Бадева оди, бадева не седи.</i> Погов., СбНУ ХХУ, 41. |
| − | — От перс. през тур. badi hava. Други форми: | + | — От перс. през тур. badi hava. Други форми: <em>бадиева`</em>, <em>бадява`</em>, <em>бадихава`</em>, <em>бадехава`</em>, <em>бедава`</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БАДЕВАДЖИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Простонар.</i> Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица. | <b>БАДЕВАДЖИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Простонар.</i> Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: бадяваджи`я | + | — Друга (диал.) форма: <em>бадяваджи`я</em>. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАДЕ`М</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. <i>По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали.</i> Л. Стоянов, Б, 49. <i>Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони.</i> Д. Калфов, ПЮН, 22. <i>Прасковите и бадемите кършат плодни клони.</i> А. Каралийчев, С, 81. <i>Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо.</i> Нар. пес., СбНУ X, 34. |
Версия от 18:46, 14 юли 2013
на чужденеца швирна кръв, зацапа мустаците и ръцете му и почна да багри бялата му риза. Елин Пелин, Съч. II, 96. Песента секна, ударена от пушечния залп .. Кръвта струеше, разливаше се на големи локви, багреше снега. В. Геновска, СГ, 537.
2. Прен. За светлина, лъчи и под. — осветявайки нещо, изменям цвета му, като му придавам цвят, обикн. червен или сроден с червения. Преваля денят и полегатите лъчи багрят гребените на вълните с топъл оранжев цеят. С. Северняк, ОНК, 81. И на тримата лицата им светнаха. А възчервеното сияние на жаравата ги багреше с кървава дрезгавина. Д. Спространов, С, 239. багря се страд. Кожите с ръждивожълт цвят се багрят в кафяви тонове за имитация на собола, а сивите — в черно за имитация на черната лисица. Я. Басан и др., ТПК, 33.
БА`ГРЯ СЕ несв., непрех. Придобивам, получавам някаква багра, цвят. Над затвора се издигаха „Сините камъни“ .. През деня те меняха цветовете си като морето: багреха се в мораво, светлосинъо, розово или пламтяха като планински пожар — високо в небето. Ем. Манов, ПЯ, 176. Есен преди листопада листата се багрят във всички нюанси на жълтия и червения цвят. Ст. Драганов, ФБР, 34.
БА`ГЪНЦЕ, мн, -а, ср. В съчет.: Агънце багънце. Обикн. в детските приказки — гальовно название на малко, хубаво агне. Той приклекна до тях [агънцата], замилва ги едно по едно. — Вря, бря! Агънца багънца, гълъбчета байови! Н. Нинов, ЕШО, 106. За утре трябват седем шилета. Нали ще празнуваме годишнината на кооперацията. Агънца багънца ще ядем. А. Каралийчев, НЗ, 179.
БА`ГЪР, -ът, -а, мн. -гри, м. Рядко. 1. Багра. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез. П. Славински, ПЩ, 116.
2. Багреница (Ст. Младенов, БТР).
БА`ГЪР, -гра, -гро, мн. -гри, прил. Старин. Поет. Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сребропери лебеди в багрите отражения на водата. Н. Райнов, КЦ, 96.
БАДАНА`, мн. няма, ж. 1. Разтвор от вар, каолин или хума, с който се измазват стените. При сухото фреско най-често за основа служат стари, добре изсъхнали мазилки. Те трябва да бъдат подготвени чрез вода или варна бадана, сапунена вода и пр. ВН, 1961, бр. 2937, 4.
2. Мазилка с такъв разтвор.
— От араб. през тур. badana.
БАДАНА`РКА ж. Спец. Бояджийска четка за измазване на стени. Веднага Саша намери голямата баданарка, с която баща й варосваше стените. Ст. Марков, ДБ, 174.
БАДАНО`САМ. Вж. баданосвам.
БАДАНО`СВАМ, -аш, несв/, баданосам, -аш, св., прех. Спец. Измазвам стена, обикн. с разтвор от вар, каолин или хума. До есента стегнаха всичко, отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха [в къщата]. Н. Тихолов, ДКД, 45. баданосвам се, баданосам се страд.
БАДАНО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от баданосвам и от баданосвам се. Баданосването на църкви със стенописи, които имат историческо значение, бе станало система, която заплашваше с пълното изчезване на много интересни стари паметници. РД, 1950, бр. 343, 2.
БАДЕВА` нареч. Простонар. 1. Даром, без заплащане. Сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй Събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева. Ал. Константинов, Съч. I, 134. Новите стопани искаха жълтици за същите ония имоти, които през Руско-турската война бяха заграбили бадева. А. Каралийчев, НЗ, 217. Ние не приемаме, щото вие да се трудите за нас даром (бадева). Лат., 1885, кн. 9, 7. // Разш. Почти без заплащане, срещу малко заплащане, на безценица. — В боаза имаме една воденица, .. Решил съм да я продам, .. Ще я дам евтино, дето се казва, бадева. Ем. Станев, ИК I, 195.
2. Обикн. в съчет. с предл. за, на. Напразно, напусто, без полза. — Да не съм си изяла ума, че да гласувам за онзи хайдутин, дето зимъс го изгонихме с пръта и дето е писал трудодни на приятелите си за бадева? Ст. Марков, ДБ, 295. А тия тук, дето хокаха, бадева си тропаха зъбите. А. Гуляшки, ЗР, 393. Бадева оди, бадева не седи. Погов., СбНУ ХХУ, 41.
— От перс. през тур. badi hava. Други форми: бадиева`, бадява`, бадихава`, бадехава`, бедава`.
БАДЕВАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Простонар. Лице, което иска да получи всичко бадева, даром или на безценица.
— Друга (диал.) форма: бадяваджи`я.
БАДЕ`М1 м. 1. Южно овощно дърво от семейство розоцветни с бели, рядко розови, ароматни цветове и продълговати плодове-ядки в твърда черупка; миндал. Amygdalus communis. По течението на Тополница, Луда Яна и Кричимската река бадемите бяха цъфнали. Л. Стоянов, Б, 49. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони. Д. Калфов, ПЮН, 22. Прасковите и бадемите кършат плодни клони. А. Каралийчев, С, 81. Изникнало бадем дърво, / бадем дърво високо. Нар. пес., СбНУ X, 34.
