Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/261“
(поправка на гръцки думи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЕРОБИО`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Билогически процес, който протича при достъп на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаеробиоза. | ||
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОБИО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Атмосферата като среда за живот. | |
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРО`БНО</b>. <i>Биол. Нареч. от</i> аеробен. <i>Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОБУ`С</b> <i>м.</i> Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници. | |
— Фр. aerobus. | — Фр. aerobus. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОГА`РА</b> <i>ж.</i> Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. <i>Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 5. <i>Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация.</i> РД, 1950, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 217, 1. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОГРА`ФИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата. | |
| + | |||
| + | 2. <i>Техн.</i> Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОДИНА`МИКА</b> <i>ж. Физ.</i> Дял от аеромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОДИНАМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Физ. Прил. от</i> аеродинамика; аеродинамически. <i>Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Аеродинамична форма</b>. <i>Техн.</i> Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. <i>Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 160. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Физ.</i> Аеродинамичен. <i>Аеродинамическа тръба.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Физ.</i> Качество на аеродинамичен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЕРОДРУ`М</b> <i>м. Книж.</i> Летище; аеропорт. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЕРОЗО`Л</b> <i>м. Хим.</i> Дисперсна система, която се състои от много малки твърди или течни частици, равномерно разпределени във въздух или в друг газ. <i>Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда .. и газообразна .. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 183. <i>Изследвания за аерозоли.</i> | ||
| − | + | — От нем. Aerosol от гр. ἀήρ + нем. Sole ’колоидна система{{попр|системо → система}} от ситни частици’. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЗО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. <i>Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване).</i> Л. Манолов, РА, 6. <i>Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски).</i> Н. Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аерозолна опаковка. Аерозолен препарат. | |
| − | < | + | ◇ <b>Аерозолни апарати</b>. <i>Физ.</i> Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. <b>Аерозолно лечение</b>. <i>Мед.</i> Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др. |
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЗО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Аерозолен. <i>Аерозолови капчици.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОКЛУ`Б</b> <i>м.</i> Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. <i>Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети.</i> А. Каралийчев, НЗ, 72. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЛИ`НИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати. | |
| − | + | ||
| − | + | 2. Самолетен маршрут; дестинация. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЛИ`Т</b> <i>м. Астрон. Остар.</i> Каменен метеорит. | |
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по аерология. | |
---- | ---- | ||
| − | АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> аеролог <i>и от</i> аерология; аерологически. <i>Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.</i> | + | <b>АЕРОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> аеролог <i>и от</i> аерология; аерологически. <i>Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Аерологичен. <i>Аерологическа обсерватория.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЛО`ГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОЛО`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прил. от</i> аеролог; аерологичен, аерологически. <i>Аероложки проучвания.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АЕРОМАЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Авиац.</i> Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост; | |
Текуща версия към 11:01, 8 юли 2013
АЕРОБИО`ЗА, мн. няма, ж. Биол. Билогически процес, който протича при достъп на свободен кислород. Противоп. анаеробиоза.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.
АЕРОБИО`Н, мн. няма, ж. Биол. Атмосферата като среда за живот.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion.
АЕРО`БНО. Биол. Нареч. от аеробен. Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.
АЕРОБУ`С м. Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници.
— Фр. aerobus.
АЕРОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара. Ив. Мирски, ПДЗ, 5. Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация. РД, 1950, бр.* 217, 1.
АЕРОГРА`ФИЯ ж. 1. Физ. Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата.
2. Техн. Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух.
АЕРОДИНА`МИКА ж. Физ. Дял от аеромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела.
АЕРОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от аеродинамика; аеродинамически. Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.
◇ Аеродинамична форма. Техн. Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ПДЗ, 160.
АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Аеродинамичен. Аеродинамическа тръба.
АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Качество на аеродинамичен.
АЕРОДРУ`М м. Книж. Летище; аеропорт.
АЕРОЗО`Л м. Хим. Дисперсна система, която се състои от много малки твърди или течни частици, равномерно разпределени във въздух или в друг газ. Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда .. и газообразна .. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли. Хр. Марков и др., ТБ, 183. Изследвания за аерозоли.
— От нем. Aerosol от гр. ἀήρ + нем. Sole ’колоидна система* от ситни частици’.
АЕРОЗО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване). Л. Манолов, РА, 6. Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н. Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аерозолна опаковка. Аерозолен препарат.
◇ Аерозолни апарати. Физ. Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. Мед. Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др.
АЕРОЗО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Аерозолен. Аерозолови капчици.
АЕРОКЛУ`Б м. Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети. А. Каралийчев, НЗ, 72.
АЕРОЛИ`НИЯ ж. 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати.
2. Самолетен маршрут; дестинация.
АЕРОЛИ`Т м. Астрон. Остар. Каменен метеорит.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856.
АЕРОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по аерология.
АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от аеролог и от аерология; аерологически. Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.
АЕРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Аерологичен. Аерологическа обсерватория.
АЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве.
АЕРОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от аеролог; аерологичен, аерологически. Аероложки проучвания.
АЕРОМАЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост;
