Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/472“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници.</i> Д. Талев, ПК, 305. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АХЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахчия. <i> | + | <b>АХЧИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахчия. <i>Ахчийски оджаци.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХЧИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие на готвач. |
| − | — От перс. през тур. | + | — От перс. през тур. ahcilik. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АХЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> <b>1.</b> <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Готвач. <i>Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия.</i> П. Хитов, МП, 63. <i>А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 21. |
| − | — От перс. през тур. | + | <b>2.</b> Съдържател на ахчийница; гостилничар. <i>Батлиан очел [отишъл] у оня град при ахчията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири.</i> Нар. прик., СбНУ XLIV, 494. |
| + | |||
| + | — От перс. през тур. ahci. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТА`ЗА</b> <i>ж. Хим.</i> Ензим, изработен от оцетно-киселинни бактерии, който ускорява превръщането на етиловия алкохол в оцетна киселина. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТА`Л</b> <i>м. Хим.</i> Органично съединение, получено при взаимодействие на алдехид със спирт в присъствието на киселина като катализатор. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> ацетат. <i>Ацетатни влакна. Ацетатна целулоза.</i> |
| − | О Ацетатна коприна. Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза. | + | О <b>Ацетатна коприна.</b> Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТА`ТИ</b> обикн. <i>мн., ед.</i> <b>ацета`т</b> <i>м. Хим.</i> <b>1.</b> Соли на оцетната киселина, представляващи кристални вещества, обикновено добре разтворими във вода, които се използуват в промишлеността. <b>2.</b> Естери на алкохоли и феноли с оцетната киселина, представляващи безцветни течности с характерна миризма, които се използват като разтворители и за приготвяне на есенции. <i>Калциев ацетат. Алуминиев ацетат. Натриев ацетат.</i> |
| − | |||
| − | <i>Хим.</i> 1. Соли на оцетната киселина, представляващи кристални вещества, обикновено добре разтворими във вода, които се използуват в промишлеността. 2. Естери на алкохоли и феноли с оцетната киселина, представляващи безцветни течности с характерна миризма, които се използват като разтворители и за приготвяне на есенции. <i>Калциев ацетат. Алуминиев ацетат. Натриев ацетат.</i> | ||
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТИЗА`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Аспирин. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЦЕТИ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органичен едновалентен радикал | + | <b>АЦЕТИ`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органичен едновалентен радикал СН<sub>2</sub>СО, който се получава при обезводняване на оцетна киселина. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТИЛЕ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. <i>В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др.</i> Хим. VIII кл, 1965, 74. |
| + | |||
| + | — От лат. acetum ’оцет’ + фр. e`thyle ’гора; дърво’ през нем. Azetylen. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТИЛЕ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> <b>1.</b> Който е свързан с горене на ацетилен. <i>Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста.</i> К. Константинов, НЗХ, 70. <i>Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка.</i> |
| − | + | <b>2.</b> Който е предназначен за добиване на ацетилен. <i>Ацетиленов генератор.</i> | |
| − | |||
| − | <b> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТИЛЦЕЛУЛО`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Естер на целулозата с оцетната киселина, който се използва в производството на ацетатна коприна, лакове, пластмаси и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТИЛЦЕЛУЛО`ЗЕН</b>, -зна, зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Хим. Прил. от</i> ацетилцелулоза. <i>Ацетилцелулозни влакна. Ацетилцелулозни лакове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТО`Л</b> <i>м. Хим.</i> Безцветна течност с приятна миризма, която има кисела реакция и се получава чрез дестилация или под действието на някои бактерии. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦЕТО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Органично съединение — безцветна, лесноподвижна течност със специфична миризма, която се използва като разтворител на смоли, лакове и други органични съединения. |
— От лат. acetum ’оцет’ през нем. Azeton. | — От лат. acetum ’оцет’ през нем. Azeton. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЦЕТОНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който съдържа ацетон. <i>Ацетоново лепило.</i> 2. Който е характерен за ацетона. <i> | + | <b>АЦЕТОНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> <b>1.</b> Който съдържа ацетон. <i>Ацетоново лепило.</i> |
| + | |||
| + | <b>2.</b> Който е характерен за ацетона. <i>Ацетонова миризма.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦИДО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Нарушение на киселинно-основното равновесие на организма, повишена киселинност, причинена от недостатъчното окисление на органичните киселини и тяхното забавено отделяне при диабет, гладуване и др. <i>Тежкият диабет .. се съпровожда обикновено с ацидоза.</i> М. Василев и др., ВБ, 558. <i>В организма се натрупват кисели продукти на обмяната .. и детето лесно изпада в ацидоза.</i> Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96-97. |
— От лат. acidosis. | — От лат. acidosis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЦИКЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който протича или се развива нециклично. <i>При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора.</i> Е. Жечев, Б, 175. О Ациклични съединения. <i>Хим.</i> Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги. | + | <b>АЦИКЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който протича или се развива нециклично. <i>При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора.</i> Е. Жечев, Б, 175. |
| − | + | О <b>Ациклични съединения.</b> <i>Хим.</i> Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЦТЕ`КИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ацте`к</b> <i>м.</i> Най-голямата народност в Мексико, клон от монголоидната раса, със свое пиктографско писмо и висока цивилизация (унищожена от |
| − | |||
Версия от 16:01, 2 юли 2013
да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници. Д. Талев, ПК, 305.
АХЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахчия. Ахчийски оджаци.
АХЧИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. и диал. Занятие на готвач.
— От перс. през тур. ahcilik.
АХЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Остар. и диал. Готвач. Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия. П. Хитов, МП, 63. А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка. Л. Каравелов, Съч. II, 21.
2. Съдържател на ахчийница; гостилничар. Батлиан очел [отишъл] у оня град при ахчията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири. Нар. прик., СбНУ XLIV, 494.
— От перс. през тур. ahci.
АЦЕТА`ЗА ж. Хим. Ензим, изработен от оцетно-киселинни бактерии, който ускорява превръщането на етиловия алкохол в оцетна киселина.
— От лат.
АЦЕТА`Л м. Хим. Органично съединение, получено при взаимодействие на алдехид със спирт в присъствието на киселина като катализатор.
— От лат.
АЦЕТА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от ацетат. Ацетатни влакна. Ацетатна целулоза.
О Ацетатна коприна. Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза.
АЦЕТА`ТИ обикн. мн., ед. ацета`т м. Хим. 1. Соли на оцетната киселина, представляващи кристални вещества, обикновено добре разтворими във вода, които се използуват в промишлеността. 2. Естери на алкохоли и феноли с оцетната киселина, представляващи безцветни течности с характерна миризма, които се използват като разтворители и за приготвяне на есенции. Калциев ацетат. Алуминиев ацетат. Натриев ацетат.
— От лат.
АЦЕТИЗА`Л, мн. няма, м. Аспирин.
— От лат.
АЦЕТИ`Л, мн. няма, м. Хим. Органичен едновалентен радикал СН2СО, който се получава при обезводняване на оцетна киселина.
АЦЕТИЛЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др. Хим. VIII кл, 1965, 74.
— От лат. acetum ’оцет’ + фр. e`thyle ’гора; дърво’ през нем. Azetylen.
АЦЕТИЛЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който е свързан с горене на ацетилен. Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста. К. Константинов, НЗХ, 70. Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка.
2. Който е предназначен за добиване на ацетилен. Ацетиленов генератор.
АЦЕТИЛЦЕЛУЛО`ЗА, мн. няма, ж. Хим. Естер на целулозата с оцетната киселина, който се използва в производството на ацетатна коприна, лакове, пластмаси и др.
АЦЕТИЛЦЕЛУЛО`ЗЕН, -зна, зно, мн. -зни. Хим. Прил. от ацетилцелулоза. Ацетилцелулозни влакна. Ацетилцелулозни лакове.
АЦЕТО`Л м. Хим. Безцветна течност с приятна миризма, която има кисела реакция и се получава чрез дестилация или под действието на някои бактерии.
— От лат.
АЦЕТО`Н, мн. няма, м. Органично съединение — безцветна, лесноподвижна течност със специфична миризма, която се използва като разтворител на смоли, лакове и други органични съединения.
— От лат. acetum ’оцет’ през нем. Azeton.
АЦЕТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа ацетон. Ацетоново лепило.
2. Който е характерен за ацетона. Ацетонова миризма.
АЦИДО`ЗА ж. Мед. Нарушение на киселинно-основното равновесие на организма, повишена киселинност, причинена от недостатъчното окисление на органичните киселини и тяхното забавено отделяне при диабет, гладуване и др. Тежкият диабет .. се съпровожда обикновено с ацидоза. М. Василев и др., ВБ, 558. В организма се натрупват кисели продукти на обмяната .. и детето лесно изпада в ацидоза. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96-97.
— От лат. acidosis.
АЦИКЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който протича или се развива нециклично. При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора. Е. Жечев, Б, 175. О Ациклични съединения. Хим. Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги.
АЦТЕ`КИ мн., ед. (рядко) ацте`к м. Най-голямата народност в Мексико, клон от монголоидната раса, със свое пиктографско писмо и висока цивилизация (унищожена от
