Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/24“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>високо- и среднопланински</i> (слой), <i>пет- и десетгодишен</i> (период), <i>топло- и електропроводим</i> (пласт), <i>старо-, средно- и новобългарски</i> (език). | |
| − | <b>Забележка 3 | + | <b>Забележка 3</b>: Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува сложна дума, тя се пише полуслято поради равноправното отношение между изграждащите я основи: |
| − | + | <i>авто-мотоклуб</i>, <i>био-библиография</i>, <i>песъкливо-глинестопочвен</i>. | |
| − | * | + | {{* * *}} |
Ако в художествен текст цяло изречение се включи като приложение, между частите му се пише малко тире, а то се огражда в кавички: | Ако в художествен текст цяло изречение се включи като приложение, между частите му се пише малко тире, а то се огражда в кавички: | ||
| − | + | <i>Тя продължително го изгледа с онзи познат поглед „Ще-дойдеш-ли-с-мене-горе“. На партито тя се появи с така модната прическа „Ела-с-мене-в-пещерата“</i>. | |
| − | + | {{* * *}} | |
| − | Частиците | + | Частиците <i>по</i> и <i>най</i> се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образуване на тяхната сравнителна и превъзходна степен: |
| − | + | <i>по-тесен</i>, <i>най-тесен</i>, <i>по-широк</i>, <i>най-широк</i>; <i>по-тясно</i>, <i>най-тясно</i>, <i>по-широко</i>, <i>най-широко</i>. | |
| − | <b>Забележка 1 | + | <b>Забележка 1</b>: Слято се пише частицата <i>по</i> само в <i>повече</i>, срв. <i>най-вече</i>. |
| − | <b>Забележка 2 | + | <b>Забележка 2</b>: При съществителни имена, глаголи и адвербиални изрази частиците <i>по</i> и <i>най</i> се пишат отделно, като при частицата <i>по</i> се отбелязва, че се произнася с ударение, за да се разграничи от предлога <i>по</i>: |
| − | < | + | * <i>по` прилягам</i>, <i>най прилягам</i>, <i>по` харесвам</i>, <i>най харесвам</i>; |
| + | * <i>по` човек</i>, <i>най човек</i>, <i>по` юнак</i>, <i>най юнак</i>; | ||
| + | * <i>по` към мене</i>, <i>по` на открито</i>, <i>най на меко</i>. | ||
Текуща версия към 08:35, 23 юни 2013
високо- и среднопланински (слой), пет- и десетгодишен (период), топло- и електропроводим (пласт), старо-, средно- и новобългарски (език).
Забележка 3: Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува сложна дума, тя се пише полуслято поради равноправното отношение между изграждащите я основи:
авто-мотоклуб, био-библиография, песъкливо-глинестопочвен.
Ако в художествен текст цяло изречение се включи като приложение, между частите му се пише малко тире, а то се огражда в кавички:
Тя продължително го изгледа с онзи познат поглед „Ще-дойдеш-ли-с-мене-горе“. На партито тя се появи с така модната прическа „Ела-с-мене-в-пещерата“.
Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образуване на тяхната сравнителна и превъзходна степен:
по-тесен, най-тесен, по-широк, най-широк; по-тясно, най-тясно, по-широко, най-широко.
Забележка 1: Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече.
Забележка 2: При съществителни имена, глаголи и адвербиални изрази частиците по и най се пишат отделно, като при частицата по се отбелязва, че се произнася с ударение, за да се разграничи от предлога по:
- по` прилягам, най прилягам, по` харесвам, най харесвам;
- по` човек, най човек, по` юнак, най юнак;
- по` към мене, по` на открито, най на меко.
