Page:RBE Tom1.djvu/334

под.), поради продължителна или активна употреба. При сложните уреди амортизацията настъпва по-бързо.

2. Иконом. Постепенно намаляване стойността на машини, сгради и други стопански имущества чрез периодично отчисляване на определена сума, отговаряща на стойността на износването. Амортизация на машината.

3. Финанс. Постепенно погасяване на дългосрочен заем с периодични вноски.

4. Техн. Постепенно намаляване на силата на ударите между частите на транспортни машини чрез амортизатор.

— От нем. Amortisation.

---

АМОРТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Изхабявам нещо (машина, съоръжение и под.), поради продължителна или активна употреба. Дългогодишната работа амортизира машините.

2. Иконом. Погасявам стойността на машини, сгради и под. чрез периодично отчисляване на определени суми, съответстващи на стойността на износването им.

3. Финанс. Погасявам дълг, заем.

4. Техн. Смекчавам силата на удари и тласъци в машини чрез амортизатор. амортизирам се страд.

---

АМОРТИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За машина, съоръжение и под. — изхабявам се, поради продължителна или активна употреба. Машините ни се амортизираха бързо. • Обр. От студа и вятъра, от друсането по машините механизаторите май че по-бързичко се амортизират и някои от тях трябва навреме да бъдат трудоустроявани. Ст. Поптонев, ОБЛ, 322.

---

АМОРТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от амортизирам и от амортизирам се. Амортизиране на машините.

---

АМОРТИСЬОР м. Техн. Амортизатор. — Колата била готова, приспособили с един случаен шофьор амортисьор от Москвич и можело да тръгвате. Д. Цончев, ЛВ, 87. Вентилаторът с електродвигателя трябва да се монтира на специални амортисьори и върху подходящ фундамент. Й. Вучев и др., О, 147.

— Фр. amortisseur.

---

АМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Книж. Който няма определена форма; безформен. Течностите са подвижни и безформени (аморфни), освен когато са в малко количество. Н. Николов, М, 24. По какво се различава човешкото тяло от снега? Има форма. Само формата го разграничава от аморфния сняг. Бл. Димитрова, Лав., 280. Аморфна маса.

2. Прен. Книж. Който няма определен облик, който е безличен. Рапортите на нейните агенти от България й [на английската дипломация] рисуваха вместо една аморфна и рабска маса, .., един жизнеспособен, бодър народ. С. Радев, ССБ I, 197. Поляризацията на обществените сили, .., превърнала аморфните, хаотични и нецеленасочени действия на разнородните социални елементи в борба, която следвала и правилата на една гражданска война. В. Мутафчиева, KB, 163.

3. Хим. Минер. Който има твърдо агрегатно състояние, характеризиращо се с липса на кристален строеж и на определена температура на топене. Аморфни са стъклото, различните смоли и восъци, желетата и др.

4. Езикозн. За език — който няма склонение и спрежение, който е без морфология. Аморфни езици са китайският и японският. Аморфна езикова система.

◇ Аморфен въглерод. Хим. Въглерод във вид на множество малки безразборно срастнали графитови кристалчета, който се съдържа в саждите, кокса, дървените и животинските въглища. Аморфният въглерод се получава по изкуствен начин. Познати са много негови разновидности. Най-чист аморфен въглерод са саждите. Хим. VIII кл, 1958, 104.

— От гр. ᾰμορφος ’безформен’.

---

АМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Аморфност.

---

АМО`РФНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от аморфен; аморфизъм. Аморфност на веществата. Аморфност на език.

---

АМОРТИФИКА`ЦИЯ ж. 1. Финанс. Обявяване на загубени ценни книжа, документи и под. за невалидни.

2. Юрид. Унищожаване на права.

— От лат. amortificatio през рус. амортификация.

---

А`МПЕ мн. няма, м. Простонар. Глупав, прост, наивен човек.

◇ Правя се на ампе. Простонар. Давам вид, че не знам, не разбирам нещо. — Да не сте паднали от небето, а? Знаете ли вие какво е станало в България, или не знаете? .. — Знам. — А защо тогава се правите на ампе? Г. Караславов, ОХ IV, 205-206. Оня [чужденец] върти глава: — Но, но! Тоалет, тоалет! Загрявам аз, че иска да ни пробута тоалети и дамско бельо, ама се правим на ампе. Тарас, ТМ, 48.

---

АМПЕЛОГРА`Ф м. Агрон. Специалист по ампелография.

---

АМПЕЛОГРА`ФИЯ, мн. няма, ж. Агрон. Наука за видовете и сортовете лози. Обща ампелография. Частна ампелография.

— От гр. ᾰμπελος ’лоза’ + γράφω ’пиша’.

---

АМПЕЛОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Агрон. Прил. от ампелография и от ампелограф. Ампелографска литература.

---

АМПЕЛОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Агрон. Наука за лозите; лозарство.

— От гр. ᾰμπελος ’лоза’ + λόγος ’наука’.

---

АМПЕЛОМЕ`ТРИЯ ж. Агрон. Определяне сорта на гроздето по големината на