Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/40“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
но и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични.
 
но и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични.
  
Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка <i>Индив.</i> — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: бурл йв... <i>Прен. Индив.</i> Който се проявява с голяма сила, много силен. <i>И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода.</i> Ив. Вазов.
+
Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка <i>Индив.</i> — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: бурл и`в... <i>Прен. Индив.</i> Който се проявява с голяма сила, много силен. <i>И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода.</i> Ив. Вазов.
  
 
Ш. За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: бия в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; бурен, -рна... в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ.
 
Ш. За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: бия в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; бурен, -рна... в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ.

Версия от 20:05, 24 ноември 2012

Страницата не е проверена


но и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични.

Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка Индив. — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: бурл и`в... Прен. Индив. Който се проявява с голяма сила, много силен. И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов.

Ш. За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: бия в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; бурен, -рна... в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ.

IV. Отделните значения в речниковите статии са подредени с оглед на вътрешната йерархия между тях, определена от семантичната им производ-ност едно от друго или от степента на съвременност, стилистичната им багра или честота на използването. Характеризирани са с оглед на начина, по който е извършено семантичното изменение (пренасяне).

Обикновено като първо значение е поставено основното значение на думата. За основно се приема онова значение, което изпъква в съзнанието на говорителя, когато го запитат за значението на съответната дума, взета