Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1055“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
1, 108. <i>Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, о8. <i>Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш?</i> Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. <i>Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 106. <i>Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на пд-лякът с обвесена през рамо пушка и изчезна.</i> Елин Пелин, Съч. I, 17. | 1, 108. <i>Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, о8. <i>Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш?</i> Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. <i>Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 106. <i>Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на пд-лякът с обвесена през рамо пушка и изчезна.</i> Елин Пелин, Съч. I, 17. | ||
| − | 3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. | + | 3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. <i>— До-карай<sub>и</sub> колата! Бързо! — Докторе, да вървим.</i> Й. Йовков, ВАХ, 62. <i>Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката!</i> Й. Радичков, НД, 33. <i>Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо.. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме!</i> П. Проданов, С, 71. |
4. <i>Муз.</i> Алегро, живо. | 4. <i>Муз.</i> Алегро, живо. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БЪРЗОЛЕТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> бързолетен. <i>„На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету.</i> К. Величков, АД (превод), 46. | <b>БЪРЗОЛЕТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> бързолетен. <i>„На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету.</i> К. Величков, АД (превод), 46. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРЗОМ</b> <i>нареч. Диал.</i> Бързо, бързеш-ком. | + | <b>БЪРЗОМ</b> <i>нареч. Диал.</i> Бързо, бързеш-ком. <i>— „Добър вечер, / невясто Ралко. Ма-ла пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. <i>— “.айдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне.</i> Нар. пес., СбВСт, 276. |
Версия от 23:22, 17 юни 2013
тозчас. Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село.. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо изчезваще #.ежду къщите някой от тия конници. И. Йовков, Разк.
1, 108. Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън. Ив. Вазов, Съч. XV, о8. Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш? Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка. Ем. Станев, ЯГ, 106. Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на пд-лякът с обвесена през рамо пушка и изчезна. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. — До-карайи колата! Бързо! — Докторе, да вървим. Й. Йовков, ВАХ, 62. Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката! Й. Радичков, НД, 33. Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо.. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме! П. Проданов, С, 71.
4. Муз. Алегро, живо.
БЪРЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бър-зодействуващ.
2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързого-рящ, бързопротичащ и др.
БЪРЗОВАР, -ът, -а, мн. -и, м. Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. Имам малък австрийски бързовар за кафе. Г. Мишев, ЕП,
БЪРЗОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Твърде бърз, пъргав, чевръст. Нали й бър-зовата Петранка, наготви гозби сякакви, /.. Гозби у ръце вземала, / право с Навяла отиде. Нар. пес., СбВСт, 18.
БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се движи с голяма скорост. Бързодвижещи се радиоактивни частици.
БЪРЗОДЕЙСТВАЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. Бързо действащо реле. Бързодействащ са-мопрекъсвач.
2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. Бързодействащо лекарство. Бър-зодействаща отрова.
БЪРЗОКОНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сватбар на кон от страна на жениха. Гайдата пищеше все по-близо,.., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бър-зоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица. Ив. Венков, ХКН, 14. Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених. Г. Раковски, П 1,115.
БЪРЗОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Който тича, бяга бързо. Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бър-зокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисина-та къща! Ран Босилек, ВП, 12.
БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който хвърчи, лети бързо. Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам. Ив. Вазов, HP, 77-78. Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, /..,/ че ни водят пролетта. Елин Пелин, ПБ, 34 • Обр. Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36.
БЪРЗОКРИЛАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бързокрил. Пръпнаха невести млади, /../та хванаха гълъбица/и сокол бързо-крилати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113.
БЪРЗОЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който лети бързо. Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици. Кр. Тулешков, НЗ, 59. Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу. ОФ, 1950, бр. 1902, 4. 2. Който преминава бързо; мимолетен. Тя [Катя] и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки,.. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади... М. Грубешлиева, ПП, 15. Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен? Б, 1927, бр. 1896, 20.
БЪРЗОЛЕТНО. Книж. Нареч. от бързолетен. „На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету. К. Величков, АД (превод), 46.
БЪРЗОМ нареч. Диал. Бързо, бързеш-ком. — „Добър вечер, / невясто Ралко. Ма-ла пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — “.айдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне. Нар. пес., СбВСт, 276.
