Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/871“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗАДЖИЛЪК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Бозаджийство. | + | <b>БОЗАДЖИЛЪК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Бозаджийство. <i>— Долен ли? — казал бащата. — Я питай чина си Веля, долен занаят ли е бозаджилъка?</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 32. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗАДЖИ`Я</b>, -йята и (остар.) -йят, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Човек, който произвежда или продава боза. <i>Бозаджия идва и в село. Носи боза-та си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 57. <i>Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно.</i> П. Спасов, ХлХ, 84. <i>В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва,., захарни петлета и кадаиф.</i> Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. <i>Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии..</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. О Халваджия<та> за бозаджижта>. <i>Разг. Пренебр.</i> За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. | + | <b>БОЗАДЖИ`Я</b>, -йята и (остар.) -йят, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Човек, който произвежда или продава боза. <i>Бозаджия идва и в село. Носи боза-та си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 57. <i>Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно.</i> П. Спасов, ХлХ, 84. <i>В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва,., захарни петлета и кадаиф.</i> Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. <i>Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии..</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. О Халваджия<та> за бозаджижта>. <i>Разг. Пренебр.</i> За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. <i>— Че нали професорите ги [студентите] контролират? — запитах аз. — Ха, и те като тях... Халваджията за бо-заджията...</i> К. Калчев, СР, 166. |
— От тур. bozaci. | — От тур. bozaci. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
2. Всяко отделно животно от този клас. <i>Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник.</i> Е. Манов, БГ, 198. <i>Котката е бозайник.</i> | 2. Всяко отделно животно от този клас. <i>Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник.</i> Е. Манов, БГ, 198. <i>Котката е бозайник.</i> | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Дете, което още бозае; кърмаче, сукалче. | + | 3. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Дете, което още бозае; кърмаче, сукалче. <i>— Та то всичко полудяло: от старци до бозайници, — помисли си той.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. <i>Болник тук капнал от умора / край пътя свил се. Там до глог / бозайник писнал е.. Да чува бог! К.</i> Христов, ЧБ, 20. |
---- | ---- | ||
<b>БОЗАДЖИЛЪК</b> | <b>БОЗАДЖИЛЪК</b> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<b>БОЗАЙНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бозайник. | <b>БОЗАЙНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бозайник. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Трева садина. | + | <b>БОЗАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Трева садина. <i>— Вижте каква трева има тук,.. — Суха е, а пък каква е гъста.. Тя не отиваше нагоре, не стърчаха от нея стъбла, а беше на гнезда на гнезда, гъста, едра и пущаше на всички страни прегънати листа като пера. — Таз трева са ка^вс^ бозалък.. Много е добра за добитъка.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. <i>И всичко там е, както си беше, пътеките от излъс-кан варовик, скалистият заоблен връх, изоставените ниви, сраснали с бозалък, и непреходимият букак от тях надолу. Н.</i> Хайтов, ШГ, 208. <i>Приседна встрани на пътеката, върху редкия зелен бозалък.</i> К. Колев, ТЕ, 63. |
2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук. | 2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук. | ||
Версия от 20:16, 17 юни 2013
БОЗАДЖИЛЪК, мн. няма, м. Остар. Бозаджийство. — Долен ли? — казал бащата. — Я питай чина си Веля, долен занаят ли е бозаджилъка? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 32.
БОЗАДЖИ`Я, -йята и (остар.) -йят, мн. -йи, м. Човек, който произвежда или продава боза. Бозаджия идва и в село. Носи боза-та си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно. П. Спасов, ХлХ, 84. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва,., захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии.. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. О Халваджия<та> за бозаджижта>. Разг. Пренебр. За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. — Че нали професорите ги [студентите] контролират? — запитах аз. — Ха, и те като тях... Халваджията за бо-заджията... К. Калчев, СР, 166.
— От тур. bozaci.
БОЗАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прЬл. Рядко. Който се отнася до бозайник. Мечката е най-едрото бозайно животно из нашите гори. П. Петков, СП, 55. Най-едрият представител на сухоземната бозайна фауна е слонът. К, 19оЗ, кн. 9, 30.
БОЗАЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ, от бозая и от бозая се; сучене. Различаваме хранителни рефлекси — дъвкане, гълтане, бозаене. ОБ X кл. 56.
БОЗАЙ, -аят, -ая, мн. -аи, м. Диал. Бъз1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЗАЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Само мн. Зоол. Клас гръбначни животни, които раждат малките си живи и ги кърмят с мляко; млекопитаещи. Mammalia. При бозайниците ние си служим с имена като „тревопасни“, „хищници“, „насекомоядни“, .. и т. н., за да означим някои от разредите, на които те са подразделени. М. Йосифов, НСН, 25-26. Вълкът, лисицата, мечката и тигърът са представители на разред хищни бозайници. Към този разред спадат още: лъв, хиени, пантери, леопарди, чакали, златки, белки, порове, невестулки и много други. Зоол. VII кл, 135.
2. Всяко отделно животно от този клас. Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Е. Манов, БГ, 198. Котката е бозайник.
3. Остар. и диал. Дете, което още бозае; кърмаче, сукалче. — Та то всичко полудяло: от старци до бозайници, — помисли си той. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Болник тук капнал от умора / край пътя свил се. Там до глог / бозайник писнал е.. Да чува бог! К. Христов, ЧБ, 20.
БОЗАДЖИЛЪК
БОЗАЙНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което още бозае, суче; кърмаче, сукалче. Жена му се разболя и умря.. Бозайничето примира за майчина гръд. Ц. Церковски, Съч. П1, 288. На гърба им, увити като пашкули, спят бозайничета: мохамеданки от околните махали са дошли рано-рано на пазар. Н. Стефанова, РП, 124. 2. Малко животно, което още бозае; сукалче. На много места агнета-бозай-ничета се колят за месо, но това не е правилно. Г. Ралчев, ДМЖ, 27. И яренца, бозайничета, млечице се насукали, на плет се възкачили и с рожета се мушет. Д. Манчев, БЕ I, 35.
БОЗАЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бозайник.
БОЗАЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Само ед. Трева садина. — Вижте каква трева има тук,.. — Суха е, а пък каква е гъста.. Тя не отиваше нагоре, не стърчаха от нея стъбла, а беше на гнезда на гнезда, гъста, едра и пущаше на всички страни прегънати листа като пера. — Таз трева са ка^вс^ бозалък.. Много е добра за добитъка. Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. И всичко там е, както си беше, пътеките от излъс-кан варовик, скалистият заоблен връх, изоставените ниви, сраснали с бозалък, и непреходимият букак от тях надолу. Н. Хайтов, ШГ, 208. Приседна встрани на пътеката, върху редкия зелен бозалък. К. Колев, ТЕ, 63.
2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук.
— Тур. bozalik.
БОЗАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. За кърмаче или за малко животно
— смуча мляко от женска гръд или от боз-ка, от виме; суча. Сгпояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае. Елин Пелин, Съч. I, 187. Вълко хвана козата за рогата, а Янко тикна муцунката на сърнето във вимето и`. Отначало малкото се отказваше да бозае, но след няколко отита подуши миризмата на млякото и захапа вимето. Ем. Станев, ПЕГ, 107. Само едно [агънце] се луташе из стадото и мушкаше налягалите овци, като търсеше да бозае. И. Волен, БХ, 82. Често ся случва детето даи повръща повечето мляко, что е бозало. Й. Груев. КН7 (превод), 65. Той, ми йе, либе, юначен / а ази, либе, два пъти; / бяло е мляко той бозал, / той бозал както и азе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. Детето догде не заплаче, майка му не му дава да бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 158. бозая се страд.
О Бозая от две майки. Разг. Ползувам облаги от две места.
БОЗВАМ, -аш, несв.\ бозна, -еш, мин. св. ббзнах, св., прех. и непрех. Бозая малко, веднъж или на няколко пъти. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да
БОЗВАМ
