Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/650“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Друга (остар. книж.) форма: безразсуден. | — Друга (остар. книж.) форма: безразсуден. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРАЗСЪДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Безразсъдство. | + | <b>БЕЗРАЗСЪДИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Безразсъдство. <i>— Безразсъдие! Ако имаш на сърце колкото едно просено зърно чувство от целомъдрие, приближи до мене, за да та науча как да обичаш живота.</i> У, 1871, бр. 10, 157. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРАЗСЪДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без разсъдък, без да се разсъждава; необмислено. | + | <b>БЕЗРАЗСЪДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без разсъдък, без да се разсъждава; необмислено. <i>— Искаме да се бием! — викаха те .. Раковски сложи ръка върху рамото на Македонски,. .</i> |
<i>— Братя! Защото работата е на живот и смърт, затова не можем да започнем току-тъй... безразсъдно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 168. <i>Планината стенеше от взривовете и ехото повтаряше гърма, сякаш отправяше проклятия към тия, които унищожаваха най-безразсъдно дивите обитатели на горите и пъргавите пъстърви.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 6. <i>„Баща ми е орал, сеял и жънал, без да знае книга“ — казва Петко, .. Мнозина говорят тъй безразсъдно, .. ще дойде един ден, в който да се уверят, че не ще могат да преминат без учение тъй, както са преминали техните бащи и деди.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 42. // Без достатъчно здрав разум, задръжки, обмисляне; неразумно. - <i>За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата.</i> X. Русев, ПЗ, 158. <i>Тръгнах към дома й — знаях, че е безразсъдно, ала — тръгнах.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. <i>Постъпваш безразсъдно като купуваш тази кола.</i> | <i>— Братя! Защото работата е на живот и смърт, затова не можем да започнем току-тъй... безразсъдно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 168. <i>Планината стенеше от взривовете и ехото повтаряше гърма, сякаш отправяше проклятия към тия, които унищожаваха най-безразсъдно дивите обитатели на горите и пъргавите пъстърви.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 6. <i>„Баща ми е орал, сеял и жънал, без да знае книга“ — казва Петко, .. Мнозина говорят тъй безразсъдно, .. ще дойде един ден, в който да се уверят, че не ще могат да преминат без учение тъй, както са преминали техните бащи и деди.</i> Ступ., 1875, бр. 6, 42. // Без достатъчно здрав разум, задръжки, обмисляне; неразумно. - <i>За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата.</i> X. Русев, ПЗ, 158. <i>Тръгнах към дома й — знаях, че е безразсъдно, ала — тръгнах.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. <i>Постъпваш безразсъдно като купуваш тази кола.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. <i>Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му.</i> Ем. Станев, ИК 1-П, 154. <i>Виждам, че понякога те [младежите] са така безразсъдно смели, че полицията може безпогрешно да ги открие и до един да ги „окошарят“.</i> П. Михайлов, МП, 7. | 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. <i>Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му.</i> Ем. Станев, ИК 1-П, 154. <i>Виждам, че понякога те [младежите] са така безразсъдно смели, че полицията може безпогрешно да ги открие и до един да ги „окошарят“.</i> П. Михайлов, МП, 7. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРАЗСЪДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. | + | <b>БЕЗРАЗСЪДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. <i>— Със своето безумие да излизаш срещу стръвници .. ти си поставил на опасност .. живота на ранената другарка. Не е ли ясна безразсъдността на твоята постъпка?</i> Ив. Ааджимарчев, ОК, 462-463. <i>Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Да отиде сам в джамията и то нощем!</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 109. |
— Друга (остар. книж.) форма: безрасудност. | — Друга (остар. книж.) форма: безрасудност. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<b>БЕЗРАЗСЪДСТВО</b>, <i>мн.</i> (рядко) -а, <i>ср.</i> | <b>БЕЗРАЗСЪДСТВО</b>, <i>мн.</i> (рядко) -а, <i>ср.</i> | ||
| − | 1. Само <i>ед.</i> Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. | + | 1. Само <i>ед.</i> Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. <i>— Вие сте честен човек и няма да постъпите нечестно .. — Но ако безразсъдството надделее, ако виното на страстта размъти съзнанието и поти-кне най-практичната съобразителност към лудост? Тогава?</i> Ст. Чилингиров, РК, 183. <i>И казал на гражданите реч, в която укорявал силно безразсъдството и малодушието им.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164. |
| − | 2. Проява на безразсъден; безразсъдна, неразумна постъпка. | + | 2. Проява на безразсъден; безразсъдна, неразумна постъпка. <i>— Искаме да се бием! — викаха те</i> [легистите] .. <i>— Не</i> <i>— каза той</i> [Раковски]. <i>— Аз не мога да допусна такова безразсъдство.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 68. <i>Безраз-</i> |
безразсъдство | безразсъдство | ||
Версия от 23:09, 17 юни 2013
еднаква любов и великодушие към всички, безразлично на кой лагер принадлежаха. К. Величков, ПССъч. I, XVI. Дребната, но пъргава жена на Младей, която наистина се носеше добре, безразлично дали е делник или празник, се скри като невестулка между високите зидове. Ст. Даскалов, БМ, 38. Все някой трябва да отиде там, безразлично кой. А Искаше да замине, безразлично къде. А Трябва да се видим с тях непременно, безразлично кога. А Безразлично как, но ще го заставя да дойде.
БЕЗРАЗЛИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безразличен.
БЕЗРАЗСАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който става, който се извършва без разсад; безразсадов. За късно производство може да се приложи безразсадно отглеждане на доматите. Осн. сел. стоп. VIII кл, 84. 2. Който е получен без разсад; безразсадов. Безразсадни домати.
БЕЗРАЗСАДОВ, -а, -о мн. -и, прил. Бе-зразсаден. Безразсадови домати.
БЕЗРАЗСЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не влага разсъдък, разум в действията, постъпките си; неразумен. И щом започнеше да губи, ставаше безразсъден, сякаш не виждаше къде шиба с топчето. Т. Харманджиев, КЕД, 17. Защото Каменов, .. , бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен, а когато префърлеше повечко, ставаше дори и безразсъден. Т. Влайков, Съч. III, 57. // Който не се ръководи от здравия разум, от някакви задръжки в действията си; безумен, неразумен. Той е безразсъден човек, не мисли докъде ще го доведе нехайството му. А Те не бяха толкова безразсъдни, че да се съгласят веднага.
2. При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите. П. Михайлов, МП, 118. Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели. С. Радулов, НД (превод), 104. Безразсъдна смелост. Безразсъдна политика.
— Друга (остар. книж.) форма: безразсуден.
БЕЗРАЗСЪДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Безразсъдство. — Безразсъдие! Ако имаш на сърце колкото едно просено зърно чувство от целомъдрие, приближи до мене, за да та науча как да обичаш живота. У, 1871, бр. 10, 157.
БЕЗРАЗСЪДНО нареч. 1. Без разсъдък, без да се разсъждава; необмислено. — Искаме да се бием! — викаха те .. Раковски сложи ръка върху рамото на Македонски,. .
— Братя! Защото работата е на живот и смърт, затова не можем да започнем току-тъй... безразсъдно. Ст. Дичев, ЗС I, 168. Планината стенеше от взривовете и ехото повтаряше гърма, сякаш отправяше проклятия към тия, които унищожаваха най-безразсъдно дивите обитатели на горите и пъргавите пъстърви. Ем. Станев, ПЕГ, 6. „Баща ми е орал, сеял и жънал, без да знае книга“ — казва Петко, .. Мнозина говорят тъй безразсъдно, .. ще дойде един ден, в който да се уверят, че не ще могат да преминат без учение тъй, както са преминали техните бащи и деди. Ступ., 1875, бр. 6, 42. // Без достатъчно здрав разум, задръжки, обмисляне; неразумно. - За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата. X. Русев, ПЗ, 158. Тръгнах към дома й — знаях, че е безразсъдно, ала — тръгнах. Г. Райчев, Избр. съч. II, 141. Постъпваш безразсъдно като купуваш тази кола.
безразли`чност
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, до краен предел; изключително, безумно. Анастаси бе слушал, че през войната Калинков бил безразсъдно храбър офицер и изумителен стрелец. Нито веднаж набелязаната жертва не беше се спасявала от куршумите му. Ем. Станев, ИК 1-П, 154. Виждам, че понякога те [младежите] са така безразсъдно смели, че полицията може безпогрешно да ги открие и до един да ги „окошарят“. П. Михайлов, МП, 7.
БЕЗРАЗСЪДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. — Със своето безумие да излизаш срещу стръвници .. ти си поставил на опасност .. живота на ранената другарка. Не е ли ясна безразсъдността на твоята постъпка? Ив. Ааджимарчев, ОК, 462-463. Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Да отиде сам в джамията и то нощем! Ст. Чилингиров, ПЖ, 109.
— Друга (остар. книж.) форма: безрасудност.
БЕЗРАЗСЪДСТВО, мн. (рядко) -а, ср.
1. Само ед. Качество на безразсъден; безразсъдност, безумие. — Вие сте честен човек и няма да постъпите нечестно .. — Но ако безразсъдството надделее, ако виното на страстта размъти съзнанието и поти-кне най-практичната съобразителност към лудост? Тогава? Ст. Чилингиров, РК, 183. И казал на гражданите реч, в която укорявал силно безразсъдството и малодушието им. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164.
2. Проява на безразсъден; безразсъдна, неразумна постъпка. — Искаме да се бием! — викаха те [легистите] .. — Не — каза той [Раковски]. — Аз не мога да допусна такова безразсъдство. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Безраз-
безразсъдство
