Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/649“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>БЕЗРАЗЛИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. <i>И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта.</i> Ив. Въжа-рова, ИН (превод), 125. <i>Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка.</i> Ст- Марков, ДБ, 285. <i>Колкото пд наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично.</i> И. Петров, НЛ, 29. | <b>БЕЗРАЗЛИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. <i>И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта.</i> Ив. Въжа-рова, ИН (превод), 125. <i>Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка.</i> Ст- Марков, ДБ, 285. <i>Колкото пд наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично.</i> И. Петров, НЛ, 29. | ||
| − | 2. С гл. съм, ставам в 3 <i>л. ед. ч.</i> и лич. местоим. в <i>дат.</i> Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. <i>Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива.</i> П. Проданов, С, 112. <i>По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не. К.</i> Петканов, СВ, 210. | + | 2. С гл. съм, ставам в 3 <i>л. ед. ч.</i> и лич. местоим. в <i>дат.</i> Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. <i>Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива.</i> П. Проданов, С, 112. <i>По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не. К.</i> Петканов, СВ, 210. <i>— Пеперудке — каза пчелата, — .. Можеш ли ми каза, къде се намираме? — За мене е безразлично — каза пеперудата. — Аз нямам постоянно местожителство. Аз хвърча свободно навсякъде и никога не се интересувам къде се намирам.</i> Елин Пелин, ПР, 23. |
3. В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица дали. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. <i>Величков се отнасяше с</i> | 3. В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица дали. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. <i>Величков се отнасяше с</i> | ||
Версия от 20:09, 17 юни 2013
лин, Съч. I, 16. Около един месец пехотната дружина лениво пълзя из планините, хвърляше от време на време напосоки из деретата някоя и друга мина, стреляше безразборно и халосно. П. Вежинов, ЗНН, 169. Хората, които стовариха хляба, започнаха да го раздават безразборно. Оживени и развеселени, бойците поемаха самуните. Г. Караславов, ОХ IV, 144-145. Четях безразборно — ту стихотворения и разкази, ту очерци и повести, ту пиеси и романи. Г. Ру-сафов, ИТБД, 161.
БЕЗРАЗБОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безразборен; безредност, безсистемност.
БЕЗРАЗБОРЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безразборен. В периодически списания с научно-публицистически характер, .., търпимостта не може по никой начин да се взима за оправдание на едно без-разборчиво литературно сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 72. Императорът Константин Копроним беше преселил .. павли-кяне отсам в Тракия — .. тие сектари не закъсняха да се възползуват от случаят на безразборчивото кръщаване на съседните българе. Н, 1882, кн. 1, 228.
БЕЗРАЗЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. Защо бяха тези истории? Не се запитвах, нито пък ме интересуваше смисълът на тия клетви. И все пак не бях безразличен. При всички случаи аз бях на страната на Филчо. К. Калчев, ПИЖ, 65. Само Кирковчето не зарадва известието от Женеда — той остана безразличен, в очите му се четеше недоверие. Д. Спространов, С, 22. С израз на печал по лицето, .. но външно спокоен и дори безразличен, той даде обикновените разпореждания на стражарите. Г. Караславов, ОХ IV, 202.
2. Който не изразява интерес към нещо или отношение към нещо; равнодушен, безучастен. Той дойде при нас, поздрави се с дяда Гена, поздрави и менеf нои погледът му беше безразличен, чужд. И. Йовков, В АХ, 103. Очите му пак се отвориха — студени, замрежени и безразлични към всичко, което не бе във връзка с боя. Д. Димов, Т, 599. Щом го видях, аз станах на крака и побързах да си дам безразличен вид. Ст. Чилингиров, ХНН, 167.
3. Обикн. като сказ. опред. в съчет. с предл. към. Който не изпитва някакво чувство (обикн. обич, привързаност и др.). Тя знаеше, че той продължаваше да я обича —.. — но не беше ли тя безразлична към него? Ив. Мартинов, ДТ, 274. Фон Гайер се усмихна разсеяно, сякаш одобряваше снизходително постъпката на Ирина, но оставаше безразличен към нея. Д. Димов, Т, 514. // В съчет. с лич. местоим. в дат. Към когото не се изпитва чувство на привързаност, любов и йод. от лицето, означено чрез лич. местоим. — Значи, аз съм ти безразлична. Когато един мъж обича, той ревнува. М. Грубешлиева, ПП, 236. Моето постоянно място тук, в Централ, е на червеното плюшено канапе до четвъртия стълб, близо до бюфета. В началото това място ми беше безразлично, но сега като че ли съм се сраснал с него. Д. Калфов, Избр. разк., 321. Разбира се, парите не са ми безразлични. К. Калчев, ДНГ, 11.
безразборност
О Безразлично равновесие. Физ. Равновесие, при което центърът на тежестта съвпада с центъра на окачването.
БЕЗРАЗЛИЧИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на интерес или на някакво чувство, безразлично, равнодушно отношение към нещо или към някого; равнодушие, безучастие. Отчайващо беше безразличието й към всичко наоколо, не се интересуваше от нищо, като че ли не беше от тоя свят. Д. Талев, ЖС, 405. Младен посрещна тая вест с пълно безразличие, дори не запита тежко или леко е болно детето. К. Петканов, БД, 163. Очите му са угаснали, цялото му същество издава пълно безразличие към живота. Л. Стоянов, X, 58. Гледайки го с престорено безразличие, аз трепетно чаках страшния миг, когато ще бъде открита измамата. М. Кремен, РЯ, 62.
БЕЗРАЗЛИ`ЧНО нареч. 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта. Ив. Въжа-рова, ИН (превод), 125. Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка. Ст- Марков, ДБ, 285. Колкото пд наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично. И. Петров, НЛ, 29.
2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч. и лич. местоим. в дат. Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива. П. Проданов, С, 112. По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не. К. Петканов, СВ, 210. — Пеперудке — каза пчелата, — .. Можеш ли ми каза, къде се намираме? — За мене е безразлично — каза пеперудата. — Аз нямам постоянно местожителство. Аз хвърча свободно навсякъде и никога не се интересувам къде се намирам. Елин Пелин, ПР, 23.
3. В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица дали. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. Величков се отнасяше с
безразлично
