Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/611“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят... А.</i> Страшимиров, А, 112. | <i>затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят... А.</i> Страшимиров, А, 112. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИЗВЕСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Неизвестност. | + | <b>БЕЗИЗВЕСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Неизвестност. <i>— Рече мойта булка да стане кандидат за магазинерка и — безизвестност. Никой ти не казва ще я назначат ли, не щат ли...</i> Т. Монов, СН, 152. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗИЗКУСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Безизкуствен; естествен, непресторен, искрен. <i>Аз ги помня трепетните устни, / и словата мили, безизкус-ни.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 193. <i>Спомените, написани искрено, с прост, безизкусен език, са неоценим източник за опознаване живота и характера на актрисата.</i> Ст. Грудев, АБ, 185. | <b>БЕЗИЗКУСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Безизкуствен; естествен, непресторен, искрен. <i>Аз ги помня трепетните устни, / и словата мили, безизкус-ни.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 193. <i>Спомените, написани искрено, с прост, безизкусен език, са неоценим източник за опознаване живота и характера на актрисата.</i> Ст. Грудев, АБ, 185. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БЕЗИЗКУСТВЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безизкуствен; неп-рестореност, естественост. <i>В своите разкази, в които представя моменти от Балканската война, Йовков разкрива със завладяваща правдивост, със завидна простота и безизкуственост как спокойно, без афектация, без страсти народът изпълнява своя дълг.</i> Г. Константинов, ПР, 211. <i>Тоя нисичък, мъничък, кротичък софийски кореняк, много обикновен наистина, но шопски проницателен и тактичен, я привлича със своята безизкуственост.</i> М. Кремен, РЯ, 338. | <b>БЕЗИЗКУСТВЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безизкуствен; неп-рестореност, естественост. <i>В своите разкази, в които представя моменти от Балканската война, Йовков разкрива със завладяваща правдивост, със завидна простота и безизкуственост как спокойно, без афектация, без страсти народът изпълнява своя дълг.</i> Г. Константинов, ПР, 211. <i>Тоя нисичък, мъничък, кротичък софийски кореняк, много обикновен наистина, но шопски проницателен и тактичен, я привлича със своята безизкуственост.</i> М. Кремен, РЯ, 338. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИ`ЗРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Обикн. за лице, поглед, глас и под. — който няма никакъв израз, който не изразява нищо. <i>По-рано лицето на Садък,. ., когато работеше, оставаше безизразно като ?камъка, който дълбаеше. Сега обаче Рус-тем, .. , виждаше как понякога по лицето на Садък пробягва нещо — дори не усмивка, някаква светла тръпка, която идваше от дълбоко.</i> П. Константинов, ПИГ, 179. <i>Немецът вдигна към пленника безизразните си очи и за пръв път през тая вечер в тях блясна проницателност.</i> П. Вежинов, BP, 28. | + | <b>БЕЗИ`ЗРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Обикн. за лице, поглед, глас и под. — който няма никакъв израз, който не изразява нищо. <i>По-рано лицето на Садък,. ., когато работеше, оставаше безизразно като ?камъка, който дълбаеше. Сега обаче Рус-тем, .. , виждаше как понякога по лицето на Садък пробягва нещо — дори не усмивка, някаква светла тръпка, която идваше от дълбоко.</i> П. Константинов, ПИГ, 179. <i>Немецът вдигна към пленника безизразните си очи и за пръв път през тая вечер в тях блясна проницателност.</i> П. Вежинов, BP, 28. <i>— Мама ще остане с мене — рече той с безизразен, глух глас. А.</i> Дончев, СВС, 599. <i>Безизразен поглед.</i> • Обр. <i>След продължителен полет над безмълвния и безизразен пясъчен океан на Сахара, .. , гвинейската земя изведнъж поразява с ярката си, свежа зеленина.</i> Д. Филипов, Г, 3. |
безизвестност | безизвестност | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>БЕЗИЗХОД</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Безизходица. <i>Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 156. | <b>БЕЗИЗХОД</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Безизходица. <i>Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 156. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИЗХОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. | + | <b>БЕЗИЗХОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. <i>— Вие сте заградени отвсякъде с войски, .., — положението ви е безизходно.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 81. <i>Каквото и да правеше, където и да работеше, децата му все си оставаха дрипави и полугладни. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия синът му Стоимен беше изплувал сам.</i> Д. Димов, Т, 387. <i>Видял съм народът си във времена много по-тежки и в положение по-безизходно и отчаяно, но не съм ся отчайвал.</i> П. Р. Славейков, ПХС, 20. |
2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. <i>Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. <i>В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 93. <i>Хитлеристите се биеха докрай, .. , отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние.</i> П. Вежинов, НС, 103. <i>Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А.</i> Дончев, СВС, 701. | 2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. <i>Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. <i>В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 93. <i>Хитлеристите се биеха докрай, .. , отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние.</i> П. Вежинов, НС, 103. <i>Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А.</i> Дончев, СВС, 701. | ||
Версия от 20:08, 17 юни 2013
затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят... А. Страшимиров, А, 112.
БЕЗИЗВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Неизвестност. — Рече мойта булка да стане кандидат за магазинерка и — безизвестност. Никой ти не казва ще я назначат ли, не щат ли... Т. Монов, СН, 152.
БЕЗИЗКУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Книж. Безизкуствен; естествен, непресторен, искрен. Аз ги помня трепетните устни, / и словата мили, безизкус-ни. Ив. Вазов, Съч. III, 193. Спомените, написани искрено, с прост, безизкусен език, са неоценим източник за опознаване живота и характера на актрисата. Ст. Грудев, АБ, 185.
БЕЗИЗКУСНО Рядко. Книж. Нареч. от безизкусен; безизкуствено; естествено, непресторено, искрено.
БЕЗИЗКУСТВЕН, -а.-о, мн. -и, прил. Книж. Непресторен, искрен, естествен; безизкусен. И домакините, и гостите вдигнаха чашите за наздравица. И простите, безизкуствени слова при тези тостове излизаха направо от сърцата. Г. Караславов, Избр. съч. III, 112. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499. Неговото безизкуствено добродушие и вечна разсеяност я предразполагаха винаги. Д. Димов, ОД, 254.
БЕЗИЗКУСТВЕНО Книж. Нареч. от безизкуствен; непресторено, искрено, естествено, безизкусно. Безизкуствено и образно, както у всички умотворения на народа, от обикновените думи иде епичният лъх на битки и трудни походи. И. Йовков, Разк. III, 145-146.
БЕЗИЗКУСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безизкуствен; неп-рестореност, естественост. В своите разкази, в които представя моменти от Балканската война, Йовков разкрива със завладяваща правдивост, със завидна простота и безизкуственост как спокойно, без афектация, без страсти народът изпълнява своя дълг. Г. Константинов, ПР, 211. Тоя нисичък, мъничък, кротичък софийски кореняк, много обикновен наистина, но шопски проницателен и тактичен, я привлича със своята безизкуственост. М. Кремен, РЯ, 338.
БЕЗИ`ЗРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Обикн. за лице, поглед, глас и под. — който няма никакъв израз, който не изразява нищо. По-рано лицето на Садък,. ., когато работеше, оставаше безизразно като ?камъка, който дълбаеше. Сега обаче Рус-тем, .. , виждаше как понякога по лицето на Садък пробягва нещо — дори не усмивка, някаква светла тръпка, която идваше от дълбоко. П. Константинов, ПИГ, 179. Немецът вдигна към пленника безизразните си очи и за пръв път през тая вечер в тях блясна проницателност. П. Вежинов, BP, 28. — Мама ще остане с мене — рече той с безизразен, глух глас. А. Дончев, СВС, 599. Безизразен поглед. • Обр. След продължителен полет над безмълвния и безизразен пясъчен океан на Сахара, .. , гвинейската земя изведнъж поразява с ярката си, свежа зеленина. Д. Филипов, Г, 3.
безизвестност
БЕЗИ`ЗРАЗНО. Нареч. от безизразен; без никакъв израз. Портите, обковани с големи черни пирони, бяха затворени. Пред тях стоеше едно заптие и безизразно гледаше към върбите, между които шумяха бистрите води на Тополка. П. Стъпов, ЖСН, 223. Рангел със задъхване разправи как е протекла акцията и Янакиев безизразно го слушаше. Д. Кисьов, Щ, 89.
БЕЗИ`ЗРАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на безизразен. Пръв от всички се окопити Иван Филипов,.. Окаме-нялото му лице по своята напрегната бе-зизразност и спокойствие съперничеше с лицето на фабриканта. Ем. Манов, ДСР, 468.
БЕЗИЗХОД, мн. няма, м. Рядко. Безизходица. Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход. Ив. Вазов, Съч. XXV, 156.
БЕЗИЗХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. — Вие сте заградени отвсякъде с войски, .., — положението ви е безизходно. 3. Сребров, Избр. разк., 81. Каквото и да правеше, където и да работеше, децата му все си оставаха дрипави и полугладни. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия синът му Стоимен беше изплувал сам. Д. Димов, Т, 387. Видял съм народът си във времена много по-тежки и в положение по-безизходно и отчаяно, но не съм ся отчайвал. П. Р. Славейков, ПХС, 20.
2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Хитлеристите се биеха докрай, .. , отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние. П. Вежинов, НС, 103. Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А. Дончев, СВС, 701.
безизходен
