Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/573“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 272. | + | <i>кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 272. <i>— Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили!</i> Ст. Даскалов, ЕС, 280. <i>— Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече!</i> А. Гу-ляшки, СВ, 187. <i>Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи.</i> О. Василев, ЖБ, 88. |
— От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят. | — От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЯ</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. | + | <b>БАЯ</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. <i>— Те за мене се карат. ЦаяI Като не ме искат пък, мога да си ида!</i> И. Йовков, Б, 66. |
— От тур. bayagi ’доста’. | — От тур. bayagi ’доста’. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>БАЯЛДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> баялди`сам, | <b>БАЯЛДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> баялди`сам, | ||
| − | -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Припадам, примирам, прималява ми. С <i>нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере.</i> Ц. Гинчев, ГК, 364. | + | -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Припадам, примирам, прималява ми. С <i>нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере.</i> Ц. Гинчев, ГК, 364. <i>— Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът.</i> Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305,4. |
— От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам. | — От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>БАЯ</b> | <b>БАЯ</b> | ||
| − | 2. Обикн. <i>мн.</i> Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. <i>— Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 454. <i>Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр.</i> Н. Бончев, Съч. I, 131. |
---- | ---- | ||
<b>БАЯНИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на баян. | <b>БАЯНИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на баян. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>БАЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баилка (в 1 знач.), баяне. | <b>БАЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баилка (в 1 знач.), баяне. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЯРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баятелка. | + | <b>БАЯРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баятелка. <i>— Най-бръзливата жена... Работеше като за три... И златно сърце — не беше лошотни-ца! Само дето ходеше по баярки.</i> Хр. Бръ-зицов, НЦ, 272. |
---- | ---- | ||
<b>БАЯТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (остар.), <i>неизм. прил. Простонар.</i> За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. <i>Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. <i>Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб.</i> — Тур. bayat. | <b>БАЯТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (остар.), <i>неизм. прил. Простонар.</i> За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. <i>Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. <i>Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб.</i> — Тур. bayat. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>БАЯЧ</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората.</i> П. Здравков, НД, 139. <i>Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли.</i> Ас. Разцветников, Ст, 165. | <b>БАЯЧ</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората.</i> П. Здравков, НД, 139. <i>Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли.</i> Ас. Разцветников, Ст, 165. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЯЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае.</i> Елин Пелин, Съч. III, 127. | + | <b>БАЯЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае.</i> Елин Пелин, Съч. III, 127. <i>— Май ще трябва баба Ста-мена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти.</i> Т. Харманджиев, Р,66. |
---- | ---- | ||
<b>БДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бдя. | <b>БДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бдя. | ||
Версия от 20:07, 17 юни 2013
кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили! Ст. Даскалов, ЕС, 280. — Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече! А. Гу-ляшки, СВ, 187. Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи. О. Василев, ЖБ, 88.
— От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят.
БАЯ междум. Простонар. За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. — Те за мене се карат. ЦаяI Като не ме искат пък, мога да си ида! И. Йовков, Б, 66.
— От тур. bayagi ’доста’.
БАЯДЕРКА ж. 1. Индийска танцувачка при религиозни обреди. А като земеме живота на баядерките, посвятените деви в индийските храмове, видиме единство с живота на нашите самодиви. Г. Раковски, БС1,155.
2. Остар. Танцьорка в локал.
— От португ. bailadeira ’танцувачка’ през рус. б а я д е р — ка.
БАЯЛДИ`САМ. Вж. баялдисвам.
БАЯЛДИ`СВАМ, -аш, несв.’, баялди`сам,
-аш, св., непрех. Простонар. Припадам, примирам, прималява ми. С нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере. Ц. Гинчев, ГК, 364. — Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът. Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305,4.
— От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.
БАЯЛДИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от баялдисвам; припадане, при-миране. Умря Младенчо!. . Не питайте за плачовете и вайкането по него, не питайте за скубането коса и баялдисването над неговия нов гроб. Т. Влайков, РП I, 40. Можем да избавим от смъртта оногова, който ся намира в примиране или баялдисване. Тая част на целителството трябва всеки от нас да я познава. С. Доброплодни, 3 (превод), 22.
БАЯН м. Руски национален музикален инструмент — голяма хармоника със сложна система на клавиатурата.. Един след друг се появиха четирма баянисти с тъмни костюми и черни, лъскави баяни. При всяко извиване на ръката те блестяха ослепително. ВН, 1955, бр. 199,4.
— От рус. собств.
БАЯНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от бая; баилка. Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него. В. Ангелов, ЛС, 81. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7.
БАЯ
2. Обикн. мн. Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. — Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр. Н. Бончев, Съч. I, 131.
БАЯНИ`СТ м. Музикант, който свири на баян.
БАЯНКА ж. Диал. Баилка (в 1 знач.), баяне.
БАЯРКА ж. Диал. Баячка; баятелка. — Най-бръзливата жена... Работеше като за три... И златно сърце — не беше лошотни-ца! Само дето ходеше по баярки. Хр. Бръ-зицов, НЦ, 272.
БАЯТ, -а, -о, мн. -и и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб. — Тур. bayat.
БАЯТЕЛКА ж. Диал. Баячка; баярка. Викайте Стефана баятелка да побае със бело перо, с десна ръка. Нар. прик., СбНУ XLI, 453.
БАЯЧ м. Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората. П. Здравков, НД, 139. Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. Ас. Разцветников, Ст, 165.
БАЯЧКА ж. Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае. Елин Пелин, Съч. III, 127. — Май ще трябва баба Ста-мена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти. Т. Харманджиев, Р,66.
БДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бдя.
БДЕНИЕ, мн, -ия, ср. 1. Прекарване
БДЕНИЕ
