Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/529“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БАНАТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през XVII-XVIII в. се заселват много българи). <i>И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделко-вич.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. <i>Банатски говор. Банатска носия.</i> О Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през XVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език. | <b>БАНАТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през XVII-XVIII в. се заселват много българи). <i>И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделко-вич.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. <i>Банатски говор. Банатска носия.</i> О Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през XVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНАТЧАНИН</b>, <i>мн.</i> банатчани, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Банат. | + | <b>БАНАТЧАНИН</b>, <i>мн.</i> банатчани, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Банат. <i>— Всеки човек си има слабости. Ние, банат-чаните, сме по конете.</i> Кр. Григоров. РД, 1950. бр. 143, 2. |
---- | ---- | ||
<b>БАНАТЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Банат. <i>Завърналите се в родината банатчанки се отличават с живописната си носия.</i> | <b>БАНАТЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Банат. <i>Завърналите се в родината банатчанки се отличават с живописната си носия.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНДА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Въоръжена група, която извършва нападения, грабежи, убийства; шайка. <i>Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, а свирепи разбойнически банди вилнеят по села и пътища.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 5. | + | <b>БАНДА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Въоръжена група, която извършва нападения, грабежи, убийства; шайка. <i>Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, а свирепи разбойнически банди вилнеят по села и пътища.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 5. <i>— Хасковската банда е обрала над триста души.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 32. <i>Гангстерска банда.</i> 2. <i>Разш. Пренебр.</i> Група хора, свързани по служебното си или обществено положение, които грубо нарушават законите и морала заради личните си интереси. <i>— Немците са зле,.. Тайната им полиция се е превърнала в банда от изнудвани, които гледат да си осигурят чужда валута за бягство в Южна Америка.</i> Д. Димов, Т, 531. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНДА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Група музиканти с духови инструменти. | + | <b>БАНДА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Група музиканти с духови инструменти. <i>— Като заправим сватбата, ще вземем музика от града. Да загърми оная банда, та полето да се цепи.</i> 34 Речник на българския език, т. I |
банарка | банарка | ||
Версия от 20:06, 17 юни 2013
дъждовете! Може би щяха да траят седмици, месеци. П. Бобев, К, 14. Бананова плантация. Бананово вино. Бананова есенция. Бананова промишленост.
2. Който има цвят на банан — бледожълт. Бананова тапицерия.
3. Като същ. бананово ср. Цвят като на банан. Банановото е по-приятно от жълтото.
О Зимна бананова. Късен зимен сорт ябълка.
БАНАРКА ж. Диал. Сорт джанка, из-ползуван в консервната индустрия за приготвяне на компоти.
БАНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до банарка. От джанката се срещат обаче културни и много родовити сортове (афъзки, банарски джанки, зех-тинки и др.), отглеждани в някои райони на страната. П. Маринов, ССБ, 10.
БАНАТСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през XVII-XVIII в. се заселват много българи). И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделко-вич. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Банатски говор. Банатска носия. О Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през XVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език.
БАНАТЧАНИН, мн. банатчани, м. Мъж, който е роден или живее в Банат. — Всеки човек си има слабости. Ние, банат-чаните, сме по конете. Кр. Григоров. РД, 1950. бр. 143, 2.
БАНАТЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Банат. Завърналите се в родината банатчанки се отличават с живописната си носия.
БАНДА1 ж. 1. Въоръжена група, която извършва нападения, грабежи, убийства; шайка. Повече от четири и половина века из поробените български земи се разпореждат паши, спахии и бейове, а свирепи разбойнически банди вилнеят по села и пътища. Г. Дръндаров, ВЗ, 5. — Хасковската банда е обрала над триста души. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Гангстерска банда. 2. Разш. Пренебр. Група хора, свързани по служебното си или обществено положение, които грубо нарушават законите и морала заради личните си интереси. — Немците са зле,.. Тайната им полиция се е превърнала в банда от изнудвани, които гледат да си осигурят чужда валута за бягство в Южна Америка. Д. Димов, Т, 531.
БАНДА2 ж. 1. Остар. Група музиканти с духови инструменти. — Като заправим сватбата, ще вземем музика от града. Да загърми оная банда, та полето да се цепи. 34 Речник на българския език, т. I
банарка
И. Йовков, ЧКГ, 229. В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти. Ив. Вазов, Съч. ГК, 80.
2. Нов. Нежел. Вокално-инструментален състав, изпълняващ джаз, рок и попмузика. “.еталика „ са страхотна банда.
— Ит. banda.
БАНДАДЖИЯ, -ията, мн. -ии. м. Остар. Човек, който участва в банда2 (в 1 знач.); музикант, свирач, свирджия. Банда-джиите, без да прекъсват, смениха бавното родопско хоро с бързо-бързо тракийско. Б. Несторов, АР, 131. Гъдулките отколе се бяха изгубили. Вместо тях от Еленския балкан слязоха циганите бандаджии. Те бяха самоуки музиканти и без тях не ставаше веселба. А. Каралийчев, С, 186.
БАНДАЖ м. 1. Мед. Специална, обикн. еластична превръзка за поддържане някои части от тялото в нормално положение. Бандажи за стягане на херния. 20 Техн. Пояс от защитни или изолационни материали, който опасва машинни части или конструкции, за да им придаде здравина, устойчивост или да ги предпазва от износване. При въртене с повишена скорост се изпитват издържливостта на роторните бандажи и качеството на механичното сглобяване на машината. К. Карчев и др., ЕЛ, 81.
3. Техн. Стоманена шина на колелата на влак, която ги предпазва от износване. След няколко дена му предстоеше далечно пътуване — министърът го беше командировал в полския град Катовице, където трябваше да приеме голяма доставка на бандажи и^елси за железниците. А. Гуляшки, Л, 48-
4. Техн. Плътна автомобилна гума на някои тежки товарни коли. Камион с гумени бандажи.
— Фр. bandage.
БАНДАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бандаж. Едно грамадно червено купе се извисявало над дебела рамка — шаси, което се возело върху четири грамадни колела, облечени в бандажни гуми. НТМ, 1962, кн. 3, 12. Бандажна тел. Бандажен струг.
БАНДАЖИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Поставям бандаж (във 2 знач.) на тръби, проводници и под., за да се предпазят от повреждане или износване, бандажирам се страд. Цилиндърът се изолирва с корк, .. и след него се бандажира с платно, покрива се с ламарина. Р. Ранков и др., М, 64.
БАНДАЖИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от бандажирам като прил. Снабден с бандаж, заздравен, предпазен с бандаж. Бандажиран цилиндър. Банда-жиран тръбопровод.
БАНДАЖИРАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от бандажирам и от бандажирам се. Машина за бандажиране. Бандажиране на ротор.
бандажиране
