Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/410“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцки букви. Има „ϑ“.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>АРИТМИЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аритмичен. АРИТМИЯ <i>ж. Мед.</i> Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила. | <b>АРИТМИЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аритмичен. АРИТМИЯ <i>ж. Мед.</i> Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀρυϑμία ’неравномерност’. |
---- | ---- | ||
<b>АРИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. <i>Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. А Ария на Мими от операта „Бо-хеми „.</i> | <b>АРИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. <i>Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. А Ария на Мими от операта „Бо-хеми „.</i> | ||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
410 | 410 | ||
| − | |||
Версия от 20:26, 10 май 2013
то, получено при деление на сбора от няколко числа на техния общ брой. При съставянето на таблицата си в 1869 год. руският химик Д. Менделеев забелязал, не атомното тегло на всеки елемент е равно на средната аритметична от сбора на атомните тегла на четирите елемента, които го заобикалят. Хим. УП кл, 23.
АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Аритметичен. В първоначалните училища отначало ся е преподавало четение, писание и простите аритметически действия. ИЗ, 1877, 205.
АРИТМЕТИЧЕСКИ. Нареч. от прил. аритметически.
АРИТМЕТИ`ЧКА ж. Рядко. Жена арит-метик.
АРИТМЕТИЧНО. Нареч. от аритметичен.
АРИТМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аритмия. Аритмичен пулс.
АРИТМИЧНО. Нареч. от аритмичен. АРИТМИЯ ж. Мед. Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила.
— От гр. ἀρυϑμία ’неравномерност’.
АРИЯ ж. 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. А Ария на Мими от операта „Бо-хеми „.
2. Самостоятелно музикално произведение за солово пеене с инструментален съпровод. Концертна ария. Черковна ария.
3. Инструментална музикална пиеса с лиричен характер и напевна мелодия. Виолонис-тът изпълни ария от Бах.
— Ит. aria.
АРК, аркът, арка, мн. аркове, след числ. арка, м. Диал. Вада, воден канал.
— Тур. ark. — Друга форма: а р г.
АРКА ж. 1. Конструктивен елемент от различен материал (камък, дърво, тухла, стомана, стоманобетон) с дъговидна форма над отвор в стена или между колони, стълбове на мост и др. Още по-отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. XII, 30. Зад гърба му се извиваше арката на една ниша, в която проблясваха оръжия. А. Дончев, BP, 133. Долу Марица се слушаше като шуми буйно под тем-ните арки на моста. К. Величков, ПССъч.
1, 55. • Обр. Изплитат арка сведените клони — / върви под нея нашата колона. Ас. Босев, ДО, 48.
2. Декоративна конструкция във вид на сводеста врата, построена временно или трайно в чест на тържествено събитие, високопоставено лице и под. На шарения мост бе издигната една триумфална арка. Тук князът биде причакан от духовенството, градския съвет и еснафите, които бяха дошли със своите знамена [да го посрещнат]. С. Радев, ССБ II 385. На шосета крой площада издигнаха арка. По средата на арката написаха с големи червени букви: „Добре дошли, скъпи гости!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 212. Над дъбовата арка се ветреят три копринени знамена. Конницата мина под арката. . Влязохме в първото село. А. Каралийчев, ПГ, 164. Брадненбургс-ката варата е арка.
аритметически
3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба. А. Страшимиров, Съч. I, 221. В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер „Христо Ботев“. Г. Караславов, ПМ, 81. Слео час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава „Габър“. Б. Несторов, СР, 113.
О Триумфална арка. Архит. Монументален архитектурен паметник с един или три сводести отвора, построен в чест на победа, победител и под. Триумфалната арка в Париж.
— От лат. arcus ’лък, дъга, арка’.
АРКА ж. Остар. у сега простонар.
1. Гръб (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Подкрепа, покровителство, закрила. Сега вече тя има арка, тя знае сега, че зад гърба й седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба. Т. Влайков, Съч. II, 241. — Какво сте се умълчали? — извика от прага мижо Сали.. — Шефке, ти барем кажи какво има? — .. — Давай им арка, давай им — обади се Фатма. Б. Несторов, АР, 29.
3. Прен. Покровител, закрилник. Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани. 3. Стоянов, ЗБВ III, 44. В наший град гърците, гагаузите са силни, че и пашата е голяма арка на владиката. Ил. Блъсков, ДБ, 99.
О Вземам / взема арка от някого. Диал. Придобивам смелост; окуражавам се. А има будали, които се мъкнат по акъла им. . От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава. Б. Несторов, СР, 182.
— Тур. агка. Друга (диал.) форма: ярка.
АРКАДА ж. Архит. 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица. Ив. Вазов, Съч. X, 16. Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една
аркада
410
