Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/373“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Гръцки букви.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>АНТИНАУ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> антинаучен. <i>Противоп.</i> научно. | <b>АНТИНАУ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> антинаучен. <i>Противоп.</i> научно. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИНАУ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Несъответствие с научните теории; ненаучност. <i>Посочих антинаучността на доказателствата му.</i> | + | <b>АНТИНАУ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Несъответствие с научните теории; ненаучност. <i>Посочих антинаучността на доказателствата му.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АНТИНАЦИОНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Враждебен на интересите на нацията. <i>Антинационална политика.</i> | <b>АНТИНАЦИОНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Враждебен на интересите на нацията. <i>Антинационална политика.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>АНТИНО`МИЯ</b> <i>ж. Филос.</i> Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път. | <b>АНТИНО`МИЯ</b> <i>ж. Филос.</i> Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀντίνομία ’противоречие’. |
---- | ---- | ||
<b>АНТИОБЩЕ`СТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Насочен против интересите на обществото, вреден за обществото. <i>Антиобществени прояви. Антиобществени инстинкти. Антиобществени течения.</i> | <b>АНТИОБЩЕ`СТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Насочен против интересите на обществото, вреден за обществото. <i>Антиобществени прояви. Антиобществени инстинкти. Антиобществени течения.</i> | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>АНТИОКСИДА`НТ</b> <i>м. Спец.</i> Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да забавя разпадането на хранителните вещества и окислението на някои органични съединения. <i>Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали.</i> Леч., 1999, бр. 5, 6. <i>Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиоксиданти, каквито са витамините А, С и Е.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 8. | <b>АНТИОКСИДА`НТ</b> <i>м. Спец.</i> Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да забавя разпадането на хранителните вещества и окислението на някои органични съединения. <i>Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали.</i> Леч., 1999, бр. 5, 6. <i>Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиоксиданти, каквито са витамините А, С и Е.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 8. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀντί ’срещу, против’ + ψύς ’кисел’ през фр. antioxydant. |
---- | ---- | ||
<b>АНТИОКСИДА`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до антиоксидант. <i>Редица храни съдържат съставки с антиоксидантно действие.</i> 3, 1999, бр. 6, 4. | <b>АНТИОКСИДА`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до антиоксидант. <i>Редица храни съдържат съставки с антиоксидантно действие.</i> 3, 1999, бр. 6, 4. | ||
Версия от 06:02, 15 април 2013
АНТИМО`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антимон. Антимонови съединения. Антимонова киселина. Антимонов оксид.
АНТИМОНОПОЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен против монополизма. Антимонополистическа политика.
АНТИМОРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който противоречи на моралните норми; противоморален, противонравствен.
АНТИНАРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Насочен срещу интересите на народа; враждебен на народа. Антинародна политика. Антинароден режим. Антинародна дейност.
АНТИНАУ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който противоречи на научните теории; ненаучен. Противоп. научен. Антинаучно обяснение. Антинаучна литература.
АНТИНАУ`ЧНО. Нареч. от антинаучен. Противоп. научно.
АНТИНАУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Несъответствие с научните теории; ненаучност. Посочих антинаучността на доказателствата му.
АНТИНАЦИОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Враждебен на интересите на нацията. Антинационална политика.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Антинационалистически.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на национализма; антинационалистичен. Антинационалистически настроения.
АНТИНАЦИОНАЛИСТИ`ЧНО. Нареч. от антинационалистичен.
АНТИНАЦИ`СТ м. Противник на националсоциализма.
АНТИНАЦИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антинацист. Антинацистки лозунги.
АНТИНЕУТРО`Н м. Физ. Неутрална елементарна частица, която е античастица на неутрона. Всеки антиатом е съставен ат антипротони .., антиелектрони .. и антинеутрони. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИНЕУТРИ`НО, мн. няма, ср. Физ. Неутрална елементарна частица с нулева маса — античастица на неутриното. Температурата започнала да се понижава и са се създали условия за протичане на еднопосочнви ядрени реакции .. Протон с позитрон дават неутрон и антиннеутрино. Вселена 69, 162.
АНТИНО`МИЯ ж. Филос. Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път.
— От гр. ἀντίνομία ’противоречие’.
АНТИОБЩЕ`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Насочен против интересите на обществото, вреден за обществото. Антиобществени прояви. Антиобществени инстинкти. Антиобществени течения.
АНТИОБЩЕ`СТВЕНО. Нареч. от антиобществен.
АНТИОКСИДА`НТ м. Спец. Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да забавя разпадането на хранителните вещества и окислението на някои органични съединения. Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали. Леч., 1999, бр. 5, 6. Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиоксиданти, каквито са витамините А, С и Е. ПЗ, 1981, кн. 10, 8.
— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + ψύς ’кисел’ през фр. antioxydant.
АНТИОКСИДА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до антиоксидант. Редица храни съдържат съставки с антиоксидантно действие. 3, 1999, бр. 6, 4.
АНТИПА`ПА м. Църк. Истор. Личност, обявена за папа от светски или църковни кръгове, но непризнати от официалната католическа църква през различни периоди от средновековието.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`ЗЪМ, змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Опозиция на парламентарното управление.
2. Течение в анархо-синдикалното работническо движение за борба против парламента и за неучастие в парламентарни избори.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`СТ Полит. Привърженик на антипарламентаризма.
АНТИПАРЛАМЕНТАРИ`СТКИ, а, о, мн. -и. Полит. Прил. от антипарламента-рист.
АНТИПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Враждебен на идейните и организационни принципи на собствената партия или на принципите и методите на тоталитарно властваща партия; противопартиен. Антипартийна група. Антипартийна организация. Антипартиен блок. Антипартиен възглед. Антипартийна пропаганда.
АНТИПАРТИ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на антипартиен.
АНТИПАСА`ТИ мн., ед. (рядко) антипасат, м. Геогр. Постоянни западни въздушни течения в средните и горните слоеве на тропосферата с посока от екватора към субтропиците, противоположна на посоката на пасатите.
АНТИПАСА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геогр. Прил. от антипасат. Антипасатни ветрове.
АНТИПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който предизвиква антипатия, който
