Разлика между версии на „Page talk:RBE Tom1.djvu/321“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: == За демонстративното поправяне == Спорът (ако това е спор), недоразумението, дърпането или о...)
 
Ред 17: Ред 17:
  
 
--[[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 06:34, 15 март 2013 (EET)
 
--[[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 06:34, 15 март 2013 (EET)
 +
 +
 +
Изданието на съчиненията, с което аз разполагам, е от 1977 година.
 +
Там запетаите са в следния вид:
 +
 +
''— Стой, бре човек, къде ще идеш?''
 +
 +
''— Па ете, у пъклото — отговори старецът.''
 +
 +
Не зная кога и как са променяни правилата за запетаите, но по мое виждане е редно пунктуацията да бъде коригирана според съвременните норми.
 +
Естествено съгласявам се, че е оправдано да бъде запазена лексиката, както сте възстановили някои направени от мен промени по други страници.
 +
 +
[[Потребител:Синчец|Синчец]] ([[Потребител беседа:Синчец|беседа]]) 11:25, 15 март 2013 (EET)синчец

Версия от 09:25, 15 март 2013

За демонстративното поправяне

Спорът (ако това е спор), недоразумението, дърпането или опитът да се определи като демонстрация връщането на корекция, която настоявам да остане без запетайка, е следният:

Па ете у пъклото, — отговори старецът ..

За мене (а според разбиранията ми, съставителите на Речника също се ръководят от този принцип) правилният вариант е този, който е отпечатан в посочения източник: Елин Пелин, Съч. I, 32. В „Извори“ е посочено изданието: Съч. I — Елин Пелин. Съчинения, Т. I. Летен ден. 2. изд. С., 1943, 237 с.

С най-голямо уважение ще благодаря на Синчец или на някого другиго, в случай, че има изданието, и нека справката с оригинала да приключи този конфликт.

Разбира се, вероятно основанието за поправяне на пунктуационна грешка, от съображение, да не се допуска такава от читателите, също може да се окаже определящо за крайния вариант.

Моята поправка се дължи на предположението, че вероятно правописните правила през 1943 г. не са били това, което днес прилагаме. Разбира се, допускам, че и тогава може да е било печатна или друга грешка. Но ние коректори на готовите издания ли сме? В никакъв случай не приемам моя избор за най-верен. Проверих няколко електронни издания, там изречението е със запетайки: „– Па, ете, у пъклото, – отговори старецът.“ В Читанка също е така: http://chitanka.info/text/5303 Като е посочен източник http://slovo.bg/

Не става въпрос за правилно поставяне на запетаята, а за придържане към варианта на цитата, подбран от съставителите на Речника. Вероятно и те знаят кога се поставя запетайка в този случай?

--Zelenkroki (беседа) 06:34, 15 март 2013 (EET)


Изданието на съчиненията, с което аз разполагам, е от 1977 година. Там запетаите са в следния вид:

— Стой, бре човек, къде ще идеш?

— Па ете, у пъклото — отговори старецът.

Не зная кога и как са променяни правилата за запетаите, но по мое виждане е редно пунктуацията да бъде коригирана според съвременните норми. Естествено съгласявам се, че е оправдано да бъде запазена лексиката, както сте възстановили някои направени от мен промени по други страници.

Синчец (беседа) 11:25, 15 март 2013 (EET)синчец