Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/310“
(поправка на гръцка дума) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛКОХОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. <i>Старите гърци познават една оризена | + | <b>АЛКОХОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. <i>Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак.</i> Пр, 1953, кн.1, 82. <i>Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари.</i> 2. Който е свързан с алкохол. <i>Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите.</i> ВН, 1960, бр.2624, 4. |
— Друга (остар.) форма: алкоолен. | — Друга (остар.) форма: алкоолен. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>АЛКОХОЛИЗАЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; ал-кохолизиране. | <b>АЛКОХОЛИЗАЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; ал-кохолизиране. | ||
| − | 2. <i>Книж.</i> | + | 2. <i>Книж.</i> Пристрастяване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране. |
— От нем. Alkoholisation. | — От нем. Alkoholisation. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>АЛКОХОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> алкохолик; алкохолически. <i>Алкохолична физиономия.</i> | <b>АЛКОХОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> алкохолик; алкохолически. <i>Алкохолична физиономия.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛКОХОЛИ` | + | <b>АЛКОХОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Алкохоличен. |
---- | ---- | ||
<b>АЛКОХОЛИЧКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена алкохолик. — <i>Какво поколение ще даде една алкохоличка?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. | <b>АЛКОХОЛИЧКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена алкохолик. — <i>Какво поколение ще даде една алкохоличка?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>АЛКОХОЛТЕСТЕР</b> <i>м. Спец.</i> Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух. | <b>АЛКОХОЛТЕСТЕР</b> <i>м. Спец.</i> Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛЛАГАТОР</b> <i>м. Истор.</i> В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — <i>Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият | + | <b>АЛЛАГАТОР</b> <i>м. Истор.</i> В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — <i>Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият алл--[[Потребител:Mishokk|Mishokk]] ([[Потребител беседа:Mishokk|беседа]]) 19:54, 25 февруари 2013 (EET)агатор Белослав — каза сприхаво боляринът.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 241. |
— От гр. ἀλλαγή ’смяна, промяна’. | — От гр. ἀλλαγή ’смяна, промяна’. | ||
Версия от 20:54, 25 февруари 2013
АЛКОХОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак. Пр, 1953, кн.1, 82. Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари. 2. Който е свързан с алкохол. Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите. ВН, 1960, бр.2624, 4.
— Друга (остар.) форма: алкоолен.
АЛКОХОЛИЗАЦИЯ ж. 1. Хим. Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; ал-кохолизиране.
2. Книж. Пристрастяване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране.
— От нем. Alkoholisation.
АЛКОХОЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт.
2. Книж. Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. — Бива ли тъй бе, бай Тодо-ре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика! Г. Караславов, Избр. съч. И, 126. алкохолизирам се страд. от алкохолизирам в 1 знач.
АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик.
АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от алкохолизирам и от алкохолизирам се.
АЛКОХОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм. 2. Разш. Пиянство.
АЛКОХОЛИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно. Д. Димов, Т, 291. След него [поручика] се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик. Г. Караславов, Избр. съч. I, 393.
АЛКОХОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от алкохолик; алкохолически. Алкохолична физиономия.
АЛКОХОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Алкохоличен.
АЛКОХОЛИЧКА ж. Книж. Жена алкохолик. — Какво поколение ще даде една алкохоличка? Г. Караславов, Избр. съч. II, 126.
АЛКОХОЛОМЕТРИЯ м. Спец. Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алко-холометър.
АЛКОХОЛОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер.
АЛКОХОЛТЕСТЕР м. Спец. Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух.
АЛЛАГАТОР м. Истор. В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият алл--Mishokk (беседа) 19:54, 25 февруари 2013 (EET)агатор Белослав — каза сприхаво боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 241.
— От гр. ἀλλαγή ’смяна, промяна’.
АЛЛАХ, мн. няма, м. В мохамеданската религия — бог. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. .. Д. Талев, И, 189. — Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия. . Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска... А. Каралийчев, ПГ, 118-119. В Дортъол мюе-зинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището! Ст. Дичев, ЗСI, 108.
— Араб. allah.
АЛЛАХОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от аллах. Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя. Ст. Михайлов-ски, Мис.,^ 1896, кн. 3 и 4, 173.
АЛМА ж. Диал. Вид украса на женска дреха. Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190.
— От тур. elma.
АЛМАЗ м. Остар. Елмаз. Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази. Ст. Младенов, БТР I, 69.
АЛМАЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Елмазен. Алмазен пръстен.
АЛМА-МАТЕР неизм., ж. Ласкателно или шеговито наименование, с което студен
